Поглед Нагоре

Вярвайте И Ще Получите, 25-ти октомври

Марко 11:24 ПН 313.1

Мнозина твърдят, че искат да бъдат спасени, че искат да бъдат Божии чада, но в същото време по най-патетичен начин се оплакват от Бога, защото нямат онова, което според тях би трябвало да имат. Те например казват: “Знам, че трябва да бъда благодарен. Господ ме е благославял много пъти, но въпреки това не се чувствам така, както ми се иска. Не бих казал, че Божиите обещания важат и за мен, та да съм сигурен, че съм Божие чадо. Убеден съм, че Бог благославя другите. Сигурен съм, че Той ще ги приеме, но мен - в никакъв случай. Не вярвам, че може да ми прости греховете.” ПН 313.2

Това е явно неверие, а то е грях пред Бога, защото такива хора обезславят Отца и ограничават Святия Израилев. Христос е нашият Спасител. Милостивите обещания са дадени на Неговата църква, и ако вие сте направили стъпките, необходими за обръщането ви, ако сте се изповядали на Христа, тогава сте станали част от Христовото тяло - част от голямото единно цяло. Тревогата, съмнението, недоверието в Бога говорят, че вие нямате вяра в Него и не прилагате обещанията Му за себе си. Поради това се лишавате от утехата, надеждата и насърчението в Господа, които са ваша привилегия и дълг да притежавате всеки ден и час. Обичате ли Исус? Копнеете ли за Неговия мир? Тогава вярвайте, и копнежът на душата ви ще бъде удовлетворен. ПН 313.3

Вие нямате извинение, ако се самовглъбявате единствено в себе си, ако се прилепите за неверието си и съмненията; ако общувате с другите единствено чрез оплакванията, които имате, защото няма извинение, способно да ви оправдае, след като Исус вече е отправил Своята покана към вас. Неговите думи са пълни с утешение, надежда и увереност за вечността. Но ако отхвърлите словата на Спасителя и оставите чистите и освежителни снегове на Ливан, за да търсите успокоение от човешки извори, то знайте, че няма да намерите мир и покой, защото сте отказали помощта, дадена ви от Бога. ПН 313.4

Господ е казал, че портите на ада няма да надделеят над Неговата църква. Всеки искрен църковен член може да види себе си в тези обещания и да каже: “Аз съм Господен. В Неговата голямата сила аз съм непобедим.” Затова, моля ви, не се отдавайте на печални мисли и поведение, с което обезславяте Господа. Не постъпвайте така, сякаш Той ви е обидил, като ви е дал обещания, които не е изпълнил, заради което вие страдате, сякаш сте изоставени да се борите сами срещу силите на тъмнината. Исус ни казва: “Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас” (Йоан 14:18). Вярвате ли, че тези думи са казани лично за всеки от вас? Или ги считате за празни приказки? Приемате ли ги с пълна вяра, радвате ли се в тях? Това означава да се храним с плътта и да пием кръвта на нашия Господ. ПН 313.5

(Ръкопис No42 от 25.10.1890 г.) ПН 313.6