Поглед Нагоре

Небето - Вечното Християнско Лято, 24-ти октомври

Тит 2:13 ПН 312.1

Христос ще дойде много скоро за втори път. Ние често трябва да говорим за това. Тази мисъл трябва да владее умовете ни. Той ще дойде със сила и голяма слава и всяко око ще го види. Всички святи ангели ще Го придружават. За Христовата свита Йоан пише: “И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди)” (Откр. 5:11). ПН 312.2

Тръбата още не е затръбила. Почиващите в гроба още не са извикали: “О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото? (1Кор. 15:55). Мъртвите в Христа още не са грабнати с живите светци да посрещнат своя Господ в облаците. Но времето за изпълнението на думите, изречени чрез апостол Павел, е съвсем наближило. “Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” (1Сол.4:16-18). ПН 312.3

Трябва да се променим, за да станем като нашия Спасител (Виж Филип.3:20.21). Сега е времето, в което трябва да заживеем с небесните добродетели в ежедневието си. Нямаме нито ден за губене! Ако не успеем да изградим христоподобен характер, ще изгубим вечния живот. Затова трябва да градим на истинската скала. ПН 312.4

...Нека всички вършим Христовата работа като бъдем в постоянна молитва и бдителност. Само тогава ще бъдем готови за Неговото пришествие, само така ще бъдем подготвени да приемем вечния живот. ПН 312.5

Всички, които желаят, могат да бъдат победители. Затова нека с усърдие да се стремим да постигнем мярката на небесното съвършенство, която е положена пред нас. Христос познава нашата слабост, затова всеки ден можем да просим от Него помощ. Не е необходимо да придобиваме сила за месеци напред, а трябва да бъдем победители ден след ден. Тази земя е място на приготовление за небето. Времето, прекарано тук, можем да сравним със зимата в християнския живот. Тук ни брулят ледените ветрове на страданията, връхлитат ни вълните на тревоги и беди. Но в близкото бъдеще, когато Христос дойде, скърбите и въздишките ще изчезнат завинаги. Тогава ще настъпи християнското лято. Всички изпитания ще свършат, няма да има вече болести и смърт. “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откр. 21:4). ПН 312.6

(Ръкопис No28 от 24.10.1886 г. - “Нашата надежда”) ПН 312.7