Поглед Нагоре

Христос Говореше Истината, 26-ти октомври

Йоан 7:46 ПН 314.1

Докато живя на земята, Божият Син бе Човешки Син, но въпреки това имаше моменти, когато Неговата божественост изгряваше като израз на една съвършена небесна сила... ПН 314.2

Истината никога не отслабна в думите на Христа. Тя никога не бе накърнена в ръцете Му. Словата на истината се изливаха от Христовите уста с удивителна свежест и сила, като едно ново откровение. Нека всеки знае, че Христос не изрече нищо забавно или сантиментално. Той дойде от Отца, за да даде светлина на земята. Тази светлина не бе скрита под шиник. Христос говори с власт и авторитет по всички въпроси. Всяка истина от жизненоважно значение на Неговия народ бе разкрита в поученията Му с непоколебима увереност и непоклатимо познание. Исус не говореше измислици. Той не се опираше на вероятности, не цитираше никакви човешки авторитети, а говореше единствено истината. Неговите твърдения представляваха принципи, установени от личното Му познание за тях. Той пророчески видя измамните учения, които щяха да изпълнят света, но Исус не даде израз на никое от тях. От устните на Великия Учител не излизаха празнословия, нито лъжливи теории, облечени в красива реч. Във всичките си поучения Той се опираше на непроменимостта на библейската истина. Христос дойде, за да даде израз на цялата истина... ПН 314.3

На всеки от Своите работници Господ дава вестта: “Заеми твоята позиция на християнин, където си призован и застани твърдо в защита на правдата.” Възложено ми е да кажа на всички Божии работници: “Намерете своя ъгъл за светене, ако сте изпратени от Бога. Не приемайте претенциозните и сантиментални човешки настроения - те не са от Бога. Христос ви очаква, за да ви даде прозрение за небесните неща, Той копнее да раздвижи духовния ви живот, за едно още по-голямо усърдие и дейност. Никога не позволявайте на някое зло влияние и наклонност, били те естествени или придобити, да ви накарат да подчините обещанието за бъдещето на преходните дела в този живот. Никой не може да служи на двама господари, чиито интереси са противоположни. Не можете да служите на Бога и на Мамона!” ПН 314.4

Христос не счете Себе Си за равен на Бога и никога не постъпи според личната Си угода. Той се облече с падналото човешко естество, за да постави човека в едно изгодно положение пред целия свят и вселената. Той пренесе осветеното човешко естество на небето, за да остане там съвършено оправдано, сякаш никога не е престъпвало Божия закон. ПН 314.5

(Ръкопис No156 от 26.10.1903 г. - “Христос, нашият Божествено-човешки образец”) ПН 314.6