Поглед Нагоре

Няма Среден Път За Небесното Царство, 23-ти октомври

2Кор. 6:17 ПН 311.1

Към изгубения рай не води никакъв среден път. Вестта, отправена към човечеството в тези последни дни, не трябва да бъде смесвана с човешки теории. Ние не трябва да се облягаме на съображенията на светски законници. Божият народ се състои от мъже и жени на молитвата и смирението, а не от хора, заслепени от сатанинските представители... ПН 311.2

Най-голямата светлина и благословение, които Бог ни е дарил, не са гаранция срещу престъпването на закона и отстъпничеството в наше време. Онези, които Бог е издигнал на отговорни постове, може да се отвърнат от небесната светлина и да потърсят човешка мъдрост. Тогава тяхната светлина ще стане мрак, поверените им от Бога способности ще се превърнат в примка, а характерът им в мерзост за Бога. ПН 311.3

Бог не е за подиграване. Откъсването от Неговата десница е било, и винаги ще бъде последвано от неминуеми резултати. Извършването на деяния, които оскърбяват Бога, ще подведат злотвореца в едно постепенно навлизане в измамата, и ако той не скъса с тях решително и не се покае от сърце, ще започне да върши грехове безнаказано. Всички желаещи да притежават характер, който би ги направил Христови съработници и приемници на Божията похвала, трябва да се откъснат от враговете на Бога и да държат истината, която Исус даде на Йоан в Откровението, за да бъде разнесена тя по света... ПН 311.4

Христовото откровение, дадено на Йоан, е една чудна, достойна, възвишена и тържествена вест. Но за да се предаде тя с цялата й решителност и тревожност, е необходимо пълното отдаване на способностите и дарбите, които Бог е дал на човеците. Когато Йоан получи вестта на Откровение, върху него дойде Святия Дух, защото Сам Христос слезе от небето и каза на пророка какво трябва да напише. ПН 311.5

Всички, които твърдят, че са Христови ученици, често пъти закоравяват сърцата си и заслепяват взора си, защото не избират да вървят в Божиите пътища, а в своите. Себични подбуди влизат в умовете им и обземат целия ни разум и характер. В самоупованието си такива хора си въобразяват, че техните пътища са пълни с мъдрост. Те не се стараят да следват Божиите указания и съвети. “Случаите - казват те - зависят от обстоятелствата”. Допускат се светски начини на уреждане на нещата, които заслепяват очите с изкушения и откъсване на душите от Бога. Такива хора са движени от собствените си неосветени желания, те изкривяват пътеките пред нозете си и пред нозете на другите. Куцият и недъгавият мислят, че тези техни водачи са ръководени от Бога, затова вярват, че преценките им са правилни. По този начин мнозина вървят в неистински пътеки, пътеки, които Бог не е положил за ходенето на изкупените. ПН 311.6

(Ръкопис No 131 от 23.10.1903 г. - “Вестта в Откровение”) ПН 311.7