Поглед Нагоре

Надявай Се На Бога, 27-ти юли

Пc. 42:5 ПН 220.1

Скъпи съпруже, получих телеграмата ти... ПН 220.2

Сатана няма да пресее плявата, защото от това няма да спечели нищо. Дяволът няма да подложи на изкушение и гонение онези, в които е сигурен, защото те живеят в открит грях спрямо Божия закон. Той ще пресее житото. Сатана ще се стреми да напада и унищожава само записаните във войнските редици на воюващите под знамето на княз Емануил. Християните ще се изправят пред много и сурови конфликти с коварния безмилостен враг. Той ще ги довежда до най-тежки състояния и след това ще ликува в тяхното страдание. Но благодарение на Бога, Исус живее, за да ходатайства за всеки от нас. Нашата сигурност е в предаването ни в ръцете на Бога като уповаваме с вяра в заслугите на Този, Който е казал: “Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя” (Евр. 13:5). ПН 220.3

Радвам се, че сме в здравата десница на Исус. Нашето улавяне за Него е слабо и лесно нарушимо, но сигурността ни зависи от крепкото хващане на Христа. И днес аз се радвам в Господа. Мой скъпи съпруже, ето, вече повече от тридесет години ние вървим с теб рамо до рамо сред изпитания и борби, сред изкушенията и ударите на Сатана. Стрелите на човешкия враг бяха винаги насочени срещу нас, но Исус е издигнал за нас знаме срещу противника. Нашето слънце вече отива към заника си, но то няма да залезе в мрак. Исус живее вечно и се застъпва за нас. В последните дни от нашето земно пътуване ще се оставим в Божията почивка и ще Го чакаме. Ако ходим по Бога, нашата вяра ще става все по-ярка и по-силна, докато прерасне в съвършен ден, и тогава накрая ще ни бъде дадена наградата на верните. ПН 220.4

Често пъти духът ми тържествува в Господа. Тогава виждам в перспективата на времето вечната ценност на славата. Ние не сме я заслужили. О, не, Исус я спечели за нас и тя е Неговия безкористен дар, а не резултат от нашата собствена правда или доброта! Нека в останалите благодатни часове, които имаме, да ходим смирено с Бога и да вършим делото, което Той ни е възложил с такова доверие. ПН 220.5

Радвам се, че сега си в планините на Колорадо. Надявам се скоро да дойда при теб. Какво обновление и вдъхновение е за човека да се приближи до Бога чрез Неговите творения... Когато се възхищаваме на величавите Божии дела, ние започваме да ходим още по-близо с Него и можем да разговаряме с небесния ни Баща. Колко възвишена е честта, която небето ни оказва - да имаме Бога за свой Спътник и Гост. ПН 220.6

Нека Бог да благослови всички ви, е молитвата на твоята Елън. ПН 220.7

(Писмо No 42 от 27.07.1878 г. до Дж. Вайт - председател на Генералната Конференция.) ПН 220.8