Поглед Нагоре

Христовата Смърт Дарява Живот, 28-ти юли

1 Йoaн. 4:10 ПН 221.1

Сатана бе заявил пред своята синагога, че нито една човешка душа няма да може да поддържа верността си към Божиите заповеди. Една спасена душа щеше да докаже лъжата на неговото твърдение. Една спасена душа щеше да покаже правдата на Божието управление. Създаден по Божий образ и подобие, човекът не трябва да се оставя на Сатана да го управлява и съсипва. Христос дойде на тази земя и чрез един живот на послушание показа, че човекът е в състояние да бъде послушен на закона. Той заличи вината, която покрива грешника, Христос облече дрехата на скръбта, за да може грешният човек да застане пред Бога, облечен в одеждата на Неговата правда. ПН 221.2

Кой може да измери страданията Христови в Гетсиманската градина, когато Той почувства върху Себе Си смъртната тежест на греховете на целия свят? Исус с такава болезненост и острота изпита престъпността на греха, че за момент чашата потрепера в ръката Му и цялото небе чу агонизиращия вик: “Отче мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша” (Мат. 26:39). “Обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Всемогъщият Бог страдаше заедно със Своя Син. ПН 221.3

Застанете пред Голготския кръст и научете от него каква е цената на изкуплението. Със съкрушено от мъка сърце святият Страдалец върху кръста извиква: “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Мат. 27:46) Небесните ангели състрадаваха за своя Повелител. С радост биха изоставили мястото си и биха се втурнали да Му помогнат. Но Божият план не беше такъв. Нашият Спасител Сам трябваше да стъпче гроздовете на Божия гняв, а от човешките синове нямаше никой, който да Му помага. ПН 221.4

Изкупителният план бе съставен, за да направи спасението достъпно за грешника. Христос изпълни целта Си. Неговата смърт донесе вечен живот за всички, които щяха да Го приемат като свой личен Спасител. Но колко много, много са онези, за които Той е умрял, и които отказват да Му отвърнат с верност и послушание. Светът бързо придобива облика, който имаше преди потопа... ПН 221.5

Христос заяви: “И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха когато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Мат. 24:37-39). ПН 221.6

Нека онези, на които е била дадена голяма светлина, да не стоят бездейно скръстили ръце, без да вършат нищо. ПН 221.7

(Из Ръкопис No 66 от 28.07.1901 г., “Фрагменти: Работата в полето на Юга”.) ПН 221.8