Поглед Нагоре

Цената На Послушанието, 26-ти юли

Лyka 10:27 ПН 219.1

Въпросът, който законникът постави на Христа, изискваше жизнено важен отговор. Фарисеите бяха подбудили този човек да зададе така въпроса, като очакваха, че Господ Исус ще отговори по начин заради който биха могли да го впримчат, като Го обвинят и осъдят пред народа. Самообладанието на Христа, мъдростта и властта, с която отговори, говореха за неща, които те не можеха да изтълкуват. ПН 219.2

Когато въпросът бе зададен от законника, Христос знаеше, че истинските подбудители на това питане бяха Неговите най-заклети врагове. Те силно желаеха да Го поставят в клопка и да Го обвинят, като се хванат за някоя от Неговите думи. Исус отвърна, като постави отговорността за ответа на този въпрос върху самия законник. Това стана пред погледите на цялото събрано множество, което слушаше и очакваше с интерес изхода на този словесен двубой. “А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? А той в отговор каза: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си като себе си.” Исус му рече: Право си отговорил; това стори и ще живееш” (Лука 10:26-28). Послушанието спрямо Божиите заповеди е цената на вечния живот! ПН 219.3

Сред падналото човечество трябва да се извърши една дълбока по смисъла си и всеобхватна по замаха си работа. Това е истинското, право тълкование на неподправеното обръщане. Законът на Господа е съвършен - възвръща душата. Отговорът на въпроса, зададен от законника, обхваща целия дълг на човека, посветил се на търсенето на вечния живот. Законникът не можеше да избегне въпроса, който така прямо и целенасочено даваше израз на истинските условия за вечния живот. Този човек разбра своето положение и нуждата да удовлетвори изискването на закона чрез върховна любов към Бога и в обичане на ближния като себе си. Той знаеше, че не бе удовлетворил нито едно от двете изисквания поради неговото небрежие да бъде покорен на първите четири и вторите шест заповеди, които така ясно показваха святите Божии поръчения и сега се отпечатваха чрез Святия Дух върху сърцето му. Законникът видя себе си претеглен върху везните на светилището, които показваха колко недостатъчен бе всъщност. Той не беше служил на Бога с цялото си същество, защото не бе възлюбил Господа своя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. При такава решителна неспособност да удовлетвори изискванията на небесния закон, той не можеше да обича своя ближен като себе си. ПН 219.4

Така, в присъствието на цялото множество, законникът даде в най-синтезиран вид евангелските условия за получаване на вечния живот - условия, валидни за всеки представител на човешкия род. ПН 219.5

(Из ръкопис No 45 от 26.07.1900 г. - “Какво общо има плявата със зърното?”) ПН 219.6