Поглед Нагоре
Когато Истината Е Постоянен Принцип, 13-ти януари
Колос. 1:10 ПН 18.1
Божията истина, разкрита в Неговото Слово трябва да бъде жив и постоянен принцип. На нея не бива да се гледа като на някое от многото влияния, а като на принцип, който е над всичко друго. Истината ще действа със своята сила върху живота и поведението на човека, докато цялото му същество не придобие едно подобие на Съвършенния Образец и душата ПН 18.2
стане напълно съединена с Исусa Христа: “И тъй, като сте приели Христа Исуса, Господа, така се и обхождайте с Него, вкоренени и назидавани вНего, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени и изобилстващи в нея с благодарение. Внимавайте да не ви заплени някой, с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа” /Колос. 2: 6-8/. ПН 18.3
Голяма опасност ще бъде за вас, ако не виждате необходимостта от размишляване върху характера на Христа с цел да уподобявате вашият живот с Неговия и да съобразите характерите си с Неговия, образец. Трябва да показвате отличителна разлика между вас и света: “Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, който е глава на всяко началство и власт. “/Колос.2:9,10/ Великите Библейски истини ПН 18.4
трябва да ръководят, владеят и управляват живота на всеки един от нас, защото само така Христос може да бъде правилно представен в този свят - чрез благодатта и красотата на характерите на всички, които изповядват, че са Негови ученици. Бог не ще приеме нищо друго, освен служба от все сърце и душа. Небесният наш Баща желае пълното освещение на целия човекв тяло, душа и дух. Святият Дух присажда ново естество и оформя човешкия характер чрез Христовата благодат в подобието и съвършенния образ на Исус. Това е истинската святост... ПН 18.5
Духът, словата и влиянието, които носите, впечатляват умовете на другите. Атмосферата, която обгражда душата, ако е пропита от зло, ще бъде като духовна малария - винаги зловредна и отровна за тези, които са край вас. Колко благотворно е за душата да живее в атмосфера, която е като благоухание на живота на другите. Когато душата приеме в себе си истината, която действа чрез любов и пречиства, то в нея ще се всели небесният мир и атмосфера. ПН 18.6
“Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле”. /Пр. 13:20/ Всяка душа, която претендира, че вярва в истината, трябва да изявява праведен характер, посвещение на Бога, непоколебимост в преследваната цел и представяне характера на Христа в един добре подреден живот и благочестиво говорене. ПН 18.7
/Из писмо No 70 от 1894 г. до “Братя на отговорни длъжности” в Ривю енд Хералд/ ПН 18.8