Поглед Нагоре

Христос, Могъщият Лечител, 12-ти януари

Mameǔ 11:28 ПН 17.1

Христос използваше всяка възможност и средство, за да привлече вниманието на непокаяните. С каква нежност и внимание се отнасяше Той към тях. Исус копнееше да разсее облаците на заблудата от умовете на онези, които бяха измамени и заблудени от сатанинските сили. Спасителят жадуваше да даде на омърсената от грях душа Своята прошка и Своят мир. ПН 17.2

Христос бе могъщият Лечител на всички духовни и физически болести. Погледни, ето нашият състрадателен Изкупител. Виж с очите на вярата как Той върви из улиците на градове и села и привлича към Себе Си слабите и измъчените. Безпомощни, грешни човешки същества се тълпят около Него. Виж как майки, понесли болните си умиращи рожби ПН 17.3

се мъчат да си пробият път през множеството, за да достигнат място, където Той ще може да ги види и да ги докосне. Нека погледът на вярата запомни тази картина. Виж тези майки как с мъка си пробиват път към ПН 17.4

Него. Те са бледи, измъчени, почти отчаяни, но въпреки това решени ипостоянстващи, понесли бремето на страдание в ръцете си. Когато тълпата отхвърля назад тези разтревожени жени, Христос се отправя към тях стъпка по стъпка, докато не ги приближи напълно. От очите потичат сълзи на радост и надежда, когато измъчените майки виждат, че Той ги е забелязал. В погледа на Спасителя те четат такава нежна любов и състрадание към тях и техните деца. Ето, те чуват благия Му глас, който пита:“Какво искаш да ти сторя”? И майката, която Той пита изплаква мъката и нуждата си:” Учителю, искам да изцелиш детето ми”. Тази жена е показала своята вяра, защото Господ я видя как тя си проправяше път към Него, без да разбира, че Сам Той бе тръгнал към нея. Христос поема детето от ръцете й. Мускулите възвръщат силата си. Исус изрича думи на успокоение и мир и за трогнатата майка и веднага след това пред Него застава друга майка, с ново моление. Тя моли помощ за себе си и за рожбите си, защото всички те страдат. ПН 17.5

Исус отново с радост и желание дава от Своята животворяща сила, а в отговор майката и децата хвалят и славят името Му, защото е направил за тях чудни дела. По лицето на Христа няма ни най-малка следа от враждебност или неодобрение към смирения молител. Свещениците и управниците искаха да обезсърчат страдащите и немощните, като казваха, че Той лекувал болните чрез силата на дявола. Но никой не можеше да препречи пътя Му. Исус бе твърдо решен да не страда и да не се обезсърчава. Сам изпитващ нужда и лишения, Той кръстосваше израелевата земя, която бе сцена на Неговия труд - труд за разпръскване на благословения и за търсене на упорити сърца.. ПН 17.6

/Из писмо No 1 от 1898 г. до брат Урия Смит - дългогодишен редактор на “Ривю енд Хералд”/ ПН 17.7