Поглед Нагоре

Благоуханието На Христовия Характер В Теб, 14-ти януари

2 Коринт. 2:14 ПН 19.1

Няма никаква надежда за успех сред редовете на нито една религиозна организация, в която критичността се развива едва ли не като изящно изкуство и за нея се говори като за духовна прозорливост. Хората може да се зблуждават относно грешките на другите, вместо както очакват да бъдат вдъхновени от този ревностен издирвателен дух, който непрекъснато търси недостатъци в онези, които Господ обича и чрез които Той работи. Всички ние се нуждаем от смирение, а не от високо мнение за себе си... ПН 19.2

Не гледайте на никого друг, освен на Христа. В нашето човешко естество ние се нуждаем от Христа, а Той сам иска да пребъдва в нас. Всички сме грешни и слаби, и ако Христос не заживее в нас, то значи да продължим да бъдем нетактични и груби, когато даваме оценка на наши братя съработници според собствената си мярка и образец. Бог вижда нещата под повърхността. Той вижда всичко добро и отбелязва всяко зло. Оставете на Него да съди вашите братя. ПН 19.3

Грижете се с готовност за младежите, които сега оформят своите характери. Разговаряйте с тях и им помагайте с всичко, на което сте способни. Нека никой не учи младите на науката и умението да търси недостатъци. Не допускайте младите да чуват от вас критичност и търсене на слабости у хората, които не отговарят на вашия начин на мислене. Младежите са Христови служители, за които трябва да се полагат грижи и да бъдат поучавани в добри, чисти и святи мисли. Те не се нуждаят от уроци по критикуване и зломислие, защото сатана е готов да ги поеме и да ги доучи в този род неща. Учете ги на сърдечно отношение един към друг, така, както Христос учеше и се отнасяше с хората. Нека от вашите думи и дела се носи благоуханието на Христа. Тогава в сърцето ви ще влезнат лъчите на Христовата правда. Бог ще ви благослови и ще ви превърне в благословение... ПН 19.4

Характерите, а не наличието на имената ни в църковните списъци ни правят християни. Помислете какво свидетелство е това, обитаващият в сърцето Христос да бъде изявен в лъчезарните лица на онези, които Го обичат и позят заповедите Му. Истината е записана там - в сърцето и тогава човекът се преобразява в Христовия образ и подобие. Светският човек може да отмине и да не забележи промяната, но онези, които са били в общение с Христа ще разпознаят изражението, което наподобява по-малки или по-големи вложения за Божието дело и с това да допринасят за прославянето на Бога. ПН 19.5

Всеки път, когато имате намерението да използвате Божиите пари за лично удовлетворение, помнете, че има мнозина, които са в дълбока нищета и не могат да си купят нито храна, нито дрехи, а такива души са Божието наследство. Ние трябва да вършим добро за тях и особено за онези, които са от дома на вярата. Ако хората притежаващи изобилие от средства са Божии работници в делата на истината, те ще използват разумно своите съкровища, така, че някой от църквата да не ходи гол и гладен. ПН 19.6

/Из писмо No 90 от 1895 г. до една заможна адвентистка/ ПН 19.7