По Стъпките На Великия Лекар

Помощ на изкушаваните

“Обичайте се един друг, както Аз ви възлюбих.”

Христос ни възлюби не защото ние първи сме го обикнали, а умря за нас, докато бяхме още грешници. Той постъпва с нас не според нашата греховност. Макар греховете ни да са осъдителни, Той не ни осъжда. Година след година ни е понасял с всичките ни слабости и невежество, с цялата ни неблагодарност и особености. Макар да сме се отклонявали в погрешни пътища и сърцата ни да са се ожесточавали и да сме пренебрегвали Неговите свети слова, ръката Му все още в протегната към нас. СВЛ 65.1

Милостта е Божие качество, проявявано към човешките същества, макар те и да не я заслужават. Ние не сме я търсили; тя е била пратена да ни намери. Бог с радост излива милостта Си над нас не защото сме я заслужили, а защото без нея сме съвсем недостойни. СВЛ 65.2

Нашият Небесен Баща непрестанно протяга Своята ръка в лицето на Исус Христос, за да кани грешници и паднали. Той желае да приеме всички. За Негова слава е опрощаването и на най-големия грешник. Той отнема плячката на силния, избавя пленения и изтръгва главнята от огъня. Той спуска златната верига на Своята благодат в най-големите дълбини на човешката поквара и възправя покварената, опетнена от греха душа и я възвишава. СВЛ 65.3

Всяко човешко същество е предмет на изпълнения с любов интерес, на Този, Който отдаде живота Си, за да възвърне хората обратно към Бога. Той се грижи за грешни и безпомощни души, застрашени от погубване поради изкусните примки на Сатана, както пастирът се грижи за овцете от своето стадо. СВЛ 65.4

Примерът на Спасителя трябва да е образецът в нашата служба за изкушаваните и заблуждаващите се. Трябва да проявяваме към другите същия интерес, същата нежност и дълготърпение, каквито Той е проявил към нас. Затова казва: “Да се обичате един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан 13:34). Ако Христос живее в нас, ще проявяваме Неговата себеотрицателна любов към всички, с които общуваме. Когато виждаме мъже и жени, нуждаещи се от състрадание, не бива да питаме достойни ли са за това, но ­ как да им помогнем. СВЛ 65.5

Богати и бедни, високопоставени и нискостоящи, свободни и обвързани ­ всички са Божии наследници. Този, Който отдаде живота Си, за да спаси човечеството, вижда във всяко човешко сърце едно съкровище, надвишаващо всяка земна цена. От тайната и от славата на кръста трябва да разберем, колко високо цени Той човешката душа. Ако я ценим така, ще чувстваме, че колкото и ниско да са паднали, човешките същества са твърде скъпи, за да се отнасяме към тях студено и с презрение. Ще съзнаваме колко е важно да работим за хората, за да могат те да бъдат издигнати до Божия трон. СВЛ 65.6

Изгубената монета от притчата на Спасителя беше все пак сребърна, макар да се търкаляше в прахта и боклуците. Нейната притежателка я търсеше, защото за нея бе ценна. Така и всяка душа, колкото и да е унизена от греха, в Божиите очи е скъпоценна. Както сребърната монета носи образа и надписа на управляващата власт, така и човекът при сътворението си е носил образа и надписа на Бога. И макар и да сме опетнени и по-тъмнели от греха, все пак следи от този надпис остават във всяка душа. Бог желае да спечели наново тази душа и да възстанови в нея Своя образ в правда и святост. СВЛ 65.7

Липсата на съчувствие
Колко малко изявяваме съчувствието на Христос, което би трябвало да бъде най-силната връзка между нас и Него, а именно състрадание към съкрушените, виновните, страдащите, мъртвите в престъпления и грехове! Нечовешкото отношение на човека към неговите себеподобни е най-големият му грях. Мнозина си вярват, че са представители на Божията правда, а Неговата нежност и голямата Му любов са им съвършено чужди. Често онези, към които те са коравосърдечни и строги, поради това изпадат под властта на изкушението. Сатана се бори за тези души и жестоките, лишени от състрадание думи ги обезсърчават и ги правят плячка на изкусителя. СВЛ 66.1

Как да се стигне до сърцата
Боравенето с души е изключително деликатна работа. При общуването с хора е необходима много нежност. Само Този, Който познава сърцата, знае как те могат да бъдат доведени дотам, че да се променят. Само Неговата мъдрост може да ни каже как да спечелваме погиващи души. Когато си безчувствен, когато си мислиш: “Аз съм по-свят от тебе!”, колкото и уместни и убедителни да са доводите ти и колкото и правдиви да са думите ти, те никога не ще докоснат сърцата. Христовата любов, която се изявява в отношение, в думи и в дела, ще намери достъп до душата там, където предписания и доказателства са безсилни. СВЛ 66.2

Нужно е да проявяваме повече християнско съпричастие не само към онези, които ни се струват безпогрешни, но и към бедни, страдащи, борещи се души, които често грешат и се разкайват, които се изкушават и обезсърчават. Трябва да отиваме при тях, изпълнени със състрадание към техните слабости, както нашият милостив Първосвещеник. СВЛ 66.3

Отхвърлените, митарите и грешниците, презрените от обществото бяха сред призованите от Христос и спечелени чрез любовта и благородното Му отношение. Не одобряваше единствено онези групи, които поради високомерието си се държаха настрана от другите. СВЛ 66.4

Христос ни нарежда: “Иди по кръстопътищата и оградите и ги принуди да влязат, за да се напълни дома Ми!” Трябва да го послушаме и да отидем при езичниците, които ни заобикалят, и при онези, които са далеч от нас. “Митарите и грешниците” трябва да чуят поканата на Спасителя. Чрез вниманието и търпението на Неговите пратеници поканата се превръща в убедителна сила за въздигането на най-дълбоко затъналите в греха. СВЛ 66.5

Християнските подбуди изискват да работим с определена цел, с твърди намерения, с неотслабващ интерес и с постоянно нарастваща настойчивост и умоляване за душите, които Сатана се стреми да погуби. Нищо не бива да заглуши усърдието и активността ни за спасението на нашите погиващи себеподобни. СВЛ 66.6

Обърнете внимание! Цялото Слово Божие е проникнато от дух на усърдие за довеждане хора при Христос. Трябва да използваме всеки случай, частно или публично да даваме нужното доказателство, да привеждаме всяка основателна причина, за да привличаме души при Спасителя. Трябва да не жалим сили, за да им помогнем да погледнат към Христос и да приемат Неговия себеотрицателен живот. Трябва да им покажем, че искаме да възрадват Христос, като използват всеки Негов дар, за да прославят Неговото име. СВЛ 66.7