По Стъпките На Великия Лекар

Спасени чрез надежда

“Защото с тая надежда ние се спасихме” (Римл. 8:24). СВЛ 66.8

Падналите с грях трябва да бъдат убеждавани, че не е късно за тях да станат отново истински хора. Христос уважи човека със Своето доверие и по този начин го постави на особено почетно място. Дори и към най-дълбоко пропадналите Той се отнасяше с уважение. Нашият Спасител страдаше винаги когато влизаше в допир с вражда, поквара и нечистота. Но никога не казваше дума, от която да се направи заключение, че са накърнени чувствата Му или е оскърбено честолюбието Му, независимо от лошите навици, коравите предразсъдъци или необузданите човешки страсти. Той приемаше хората със състрадателна нежност. Ако имаме същия дух, ще приемаме всички хора като свои братя, нападани от същите изкушения и изпитания, често падащи и мъчещи се да се изправят, подобно на нас борещи се с трудности и копнеещи за съчувствие и помощ. И тогава ще се отнасяме с тях така, че да не се обезсърчават или съблазняват, и в сърцата им да се събуди надежда. Така ободрени и обнадеждени, те ще могат да кажат убедено: “Не злорадствай заради мене, неприятелко моя. Ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. Ще нося гнева на Господа, защото Му съгреших, догдето отсъди делото ми и извърши съдба за мене, като ме изведе на видело. Тогава ще видя правдата Му!” (Михей 7:8, 9). СВЛ 66.9

“От местообиталището Си гледа на всичките земни жители Онзи, Който създаде сърцата на всички тях”(Пс. 33:14, 15). СВЛ 67.1

В отношенията ни с изкушавани и заблуждаващи се Той ни е заръчал: “Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен!” (Гал. 6:1). Чувствайки собствената си слабост, трябва да съчувстваме и на слабостите на другите. СВЛ 67.2

“Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що има, което да не си получил?” (1Кор. 4:7). “...един е вашият Учител, а вие всички сте братя” (Матей 23:8). “И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си?” (Римл. 14:10). “Като е тъй, да не съдим вече един другиго; но по-добре да бъде разсъждението ви това ­ никой да не полага на брата си спънка или съблазън” (Римл. 14:13). СВЛ 67.3

Кои са заблудите
Винаги е унизително, когато ни посочват нашите грешки. Никой не бива да прави това още по-оскърбително с подчертана коравосърдечност. Още никога никой не е бил спечелен с упреци. Напротив, по този начин мнозина са били отблъснати и принудени да се противопоставят на наставленията. Нежността и приятелското отношение могат да спасят заблуждаващите се и да покрият много грехове. СВЛ 67.4

Апостол Павел намираше за нужно да укорява неправдата, но как грижливо се стараеше да подчертава, че е приятел на грешащите! Как внимателно им обясняваше причината за постъпките си! Разказваше им как сам е страдал, когато е било необходимо да им причини болка. Проявяваше доверие и съчувствие към онези, които се бореха, за да победят. СВЛ 67.5

“Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас” (2Кор. 2:4). “Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял... Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбихте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко показахте, че сте чисти в това нещо... Затова се утешихме” (2Кор. 7:8-13). СВЛ 67.6

“Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас” (2Кор. 7:16). “Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори досега; като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието” (Фил. 1:3-7). “Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои” (Фил. 4:1). “...понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа” (1Сол. 3:8). СВЛ 67.7

Ап. Павел пише на тези братя като на “осветени в Христа Исуса”, а не като на хора със съвършен характер. Той им пише като на мъже и жени, които се борят срещу изкушението и са в опасност. Посочва им “Бога на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите Великия Пастир на стадото. Уверява ги, че Бог ще ги направи съвършени “чрез кръвта на вечния завет, във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас каквото Му е благоугодно чрез Христа Исуса” (Евр. 13:20, 21). СВЛ 68.1

Ако някой съгрешил види грешката си, внимавайте да не накърните достойнството му. Не го обезкуражавайте с равнодушие или с недоверие. Не си казвайте: “Преди да му даря доверие, ще изчакам да видя дали ще издържи.” Изкушаваните често падат поради подобно отношение. СВЛ 68.2

Трябва да се стараем да разбираме слабостите на другите. Малко знаем за изпитанията на хора, които са били обвързани с веригите на мрака и на които липсват решителност и морална сила. Най-заслужаващо съжаление е състоянието на онзи, който страда от разкаяние; той прилича на люшкащ се пияница, политащ в калта. Всичко пред погледа му е неясно. Разсъдъкът му е помрачен, не знае какво да предприеме. Много нещастни души остават неразбрани, неоценени, изпълнени с мъка и страх ­ подобно на изгубени, блуждаещи овце. Те не могат да намерят Бога, а горещо копнеят за опрощение и мир. СВЛ 68.3

Не бива да бъде изговорена нито една дума, която да увеличи болката! На уморената от греха душа, която не знае къде да намери избавление, представяйте състрадателния Спасител. Вземете я под ръка, възправете я, говорете й думи на насърчение и надежда. Накарайте я да поеме ръката на Спасителя. СВЛ 68.4

Да не се обезсърчаваме!
Твърде лесно се обезсърчаваме с души, при които не виждаме веднага резултат от старанията си. Не бива да преставаме да работим за човека, докато съществува и най-малката надежда. Нашият Изкупител е платил неизмерима цена за скъпите души, затова не бива да ги изоставяме лекомислено във властта на изкусителя. СВЛ 68.5

Нека се опитваме да се поставяме на мястото на изкушаваните. Обърнете внимание на силата на унаследените недостатъци, на влиянието на лошата приятелска среда, на силата на лошите навици. Можем ли да се чудим тогава, че старанията ни да помогнем на такива имат бавен успех? СВЛ 68.6

Често на пръв поглед грубите и безнадеждните, когато бъдат спечелени за евангелието, стават негови най-верни последователи и представители. Те не са били безнадеждно покварени. Под отблъскващата външност се крият качества, които могат да се проявят. Много от тях никога не биха могли да се възправят сами, без подпомагаща ръка. СВЛ 68.7

Когато за тях се полага търпеливо и продължително старание, те могат да се поправят. Такива души се нуждаят от благи думи, от мило внимание, от осезателна подкрепа. Нуждаят се от съвет, който да не допусне да загасне слабата искрица на надежда в душата им. СВЛ 68.8

Ще срещате много души, чиито мисли дълго време са били заети с долни неща. Но светлите лъчи на Слънцето на правдата могат да огреят и тях. Тяхна привилегия е да получат живота, който ще трае колкото Божия живот. Внушавайте им възвишаващи, облагородяващи мисли. Живейте пред тях така, че да могат да направят ясна разлика между порок и чистота, между тъмнина и светлина. Нека от вашия пример да видят какво значи да си християнин. Христос е в състояние да издигне и най-големите грешници и да ги постави там, където да бъдат признати за Божии чеда, за Христови сънаследници в безсмъртното наследство. СВЛ 68.9

Чрез чудодейната Божествена благодат мнозина могат да бъдат преобразени и превърнати в полезни хора. Презрени и забравени, те напълно са се обезсърчили. Може да ни се виждат равнодушни и безумни, но под действието на Светия Дух се изявява надеждата за тяхното поправяне. Дремещият и помрачен разсъдък се пробужда. Робът на греха става свободен. Порокът изчезва и невежеството бива победено. Вярата, която действа чрез любов, очиства сърцето и просветлява разума. СВЛ 69.1