По Стъпките На Великия Лекар

Дребните случаи

Никой не бива да пропуска дребното в очакване на голямото. Трябва да се започне от по-незначителното и успешно. Провалът при по-сериозните дейности може да доведе до обезсърчаване. Когато вършите с желание онова, което ви се отдаде, развивате способностите си и се подготвяте за по-големи дела. Много вярващи омаловажават всекидневните случаи, с които се сблъскват. Пренебрегват дребните неща, остават бездейни и погиват. СВЛ 61.3

Не оставайте зависими от човешка помощ. Опитайте се да погледнете над хората ­ към Онзи, Който е определен от Бога да поеме нашите болки върху Себе Си, да ни помага при нужда. Уповавайте се на Словото Божие и подхващайте работата там, където ви се предлага. Вървете с непоклатима вяра напред. Вярата в Христовото присъствие дава сила и устойчивост. Вършете я самоотвержено и с интерес. СВЛ 61.4

На места, където обстоятелствата са били толкова тежки и обезсърчителни, че мнозина са отказвали да отидат, са наставали очевидни промени благодарение на труда на самопожертвователни работници, на тяхното търпение и издръжливост. Те не са се уповавали на човешката сила, а на Бога и Неговата благодат ги е подкрепяла. Доброто, което се извършва по този начин, никога не ще стане ясно на този свят, но благословените Му резултати ще бъдат изявени в славното “отвъд”. СВЛ 61.5

Самоиздържащи се мисионери
На много места самоиздържащите се мисионери могат да работят с успех. Апостол Павел сам се издържаше и разпространяваше Христовото учение по света. Той всекидневно проповядваше евангелието из големите градове на Азия и Европа и същевременно упражняваше и занаят, за да издържа себе си и своите сподвижници. Думите му при раздялата със старейшините в Ефес, разкриват как е работил и съдържат ценни поуки за всеки евангелизатор. СВЛ 61.6

Той казва: “Вие знаете, как... всичкото време бях с вас; ...как не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите... Никому среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви по-казах, че така, трудещи се, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деян. 20:18-35). СВЛ 61.7

Всичко това важи и за съвременните мисионери. Те биха могли да се движат по двама или по повече и да извършват мисионерска дейност. Трябва да посещават хората, да се молят, да пеят, да поучават, да обясняват Писанието и да служат на болните. Някои могат да си изкарват прехраната чрез разпространение на литература, други ­ като апостол Павел ­ да работят някакъв занаят. Ако вървят напред с работата, ако съзнават своята слабост и се оставят смирено на Бога, ще получат благословени опитности. Господ Исус върви пред тях и те ще намират благословение и подкрепа у богати и бедни. СВЛ 61.8

Подготвените за лекарско мисионерско дело в далечни страни трябва да се насърчават да заминат незабавно за там, където ги очаква работа. Необходимо е да подхванат делото сред хората, като започнат от изучаването на техния език. Много скоро ще бъдат в състояние да проповядват простите истини на Словото Божие. СВЛ 62.1

По целия свят са нужни вестители на Божията милост. Към християнските семейства се отправя зовът да отидат в страни, които са в тъмнина и заблуда, да отпътуват за далечни местности, за да се запознаят с нуждите на своите съчовеци там и да работят за каузата на Спасителя. Какво благородно дело биха извършили семейства, пожелали да се установят там, където хората са заобиколени от духовна тъмнина, и да им занесат светлината на Христовия живот. СВЛ 62.2

Това дело обаче изисква саможертва. Докато мнозина изчакват да бъде премахната всяка пречка, работата, която те би трябвало да вършат, си остава неизвършена и безброй хора умират без надежда и без Бога. Някои заради пари или с научна цел се осмеляват да тръгнат и са готови да понесат трудностите; но колко малко са готови заради своите ближни да отидат със семействата си в места, които се нуждаят от евангелието! СВЛ 62.3

Да се стига до човеците там, където са, каквото и да е тяхното положение или състояние, да им се помага по всеки възможен начин ­ това е истинското служене. Само така можете да печелите сърцата им и да намирате отворени врати към души, които погиват. СВЛ 62.4

При всяка ваша работа помнете, че сте тясно свързани с Христос, че участвате във великия изкупителен план. Вашият живот трябва да излъчва Христовата любов, подобно на целебен, животворен поток. С това ще привличате други в кръга на Неговата любов. Нека чистотата на думите ви, себеотрицанието на служенето ви и вашите обноски да свидетелстват за силата на Божията благодат. Давайте на света такава чиста и правдива представа за Бога, че хората да Го видят в Неговата красота. СВЛ 62.5

Такт и съчувствие
Малко полза ще има, ако се опитваме да променим хората, нападайки ги за онова, което смятаме за погрешно у тях. От такава дейност има повече вреда, отколкото полза. В разговора си със самарянката, вместо да отрече достойнствата на Якововия кладенец, Христос й представя нещо по-добро. Казва: “Ако би знаела Божия дар, и кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода” (Йоан 4:10). Исус насочва разговора върху съкровището, което може да й даде, предлага й нещо по-добро от онова, което тя има ­ жива вода, радост и надежда чрез евангелието. СВЛ 62.6

Това е илюстрация за начина, по който трябва да работим. Трябва да предлагаме на хората нещо по-добро от онова, което те имат ­ Христовия мир, надвишаващ всяко познание. Трябва да им разказваме за Божия свят закон ­ отпечатък на Божия характер и израз на онова, което те трябва да бъдат според Неговата воля. Посочвайте им колко по-велика е непреходната небесна слава в сравнение с временните радости и удоволствия на този свят. Разказвайте им за свободата и мира, които могат да се намерят в Спасителя. Той казва: “... който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века” (Йоан 4:14). СВЛ 62.7

Не забравяйте думите: “Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Само Той може да задоволи копнежа на сърцето и да даде мир на душата. СВЛ 62.8

От всички хора на света Христовите последователи трябва да са най-самопожертвователните, най-любезните и най-учтивите. В живота им трябва да се откриват истинска доброта и себеотрицателни дела. Божи работник, който проявява липса на учтивост, който се показва нетърпелив към невежеството или слабостите на другите, който говори необмислено или постъпва неразумно, може да си затвори вратите за сърцата така, че никога повече да не може да ги спечели. СВЛ 62.9

Както росата и тихият дъжд падат върху зажаднелите растения, така и вашите любезни думи трябва да падат над сърцата, ако искате да изтръгнете хората от заблудата и да ги спечелите за Христос. Божият план е най-напред да се спечели сърцето. Необходимо е да изявяваме истината с любов и да очакваме от Господа Той да даде сила, която преобрази живота. Светият Дух ще вкорени в душата словото, което любовта й е нашепвала. СВЛ 63.1

По природа сме себелюбиви и упорити. Но когато възприемем поученията, давани ни от Христос, ставаме съпричастни на Неговото естество и започваме да живеем Неговия живот. Чудесен е Христовият пример, незабравима е нежността, с която Той се отнася към хората ­ плаче с плачещите и се радва с радващите се. Неговият характер трябва да впечатлява дълбоко всички, искрено следващи Го. СВЛ 63.2

Една дума навреме
“Господ ми даде език на мъдрост, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия.” СВЛ 63.3

Навсякъде около нас има наскърбени души, навсякъде можем да ги намерим. Нека ги потърсим и да им кажем добра дума навреме, за да утешим сърцата им. Нека бъдем канали, по които да текат освежаващите води на съчувствието. СВЛ 63.4

Нека винаги да помним, че в живота на другите има глави, които смъртни очи не могат да прочетат. По страниците на спомените се намират печални събития, които се пазят грижливо от любопитни. Там са отбелязани продължителни, тежки борби с трудности, често семейни, които са отслабвали от ден на ден куража, доверието и вярата им. Души, които трябва да водят прекалено тежки битки в живота, могат да бъдат подкрепени и насърчени с малко внимание и съпричастие, само чрез малко любезност от наша страна. За такива хора едно сърдечно ръкостискане на верен приятел, който им съчувства, е по-ценно от злато или сребро. Добрите думи са равностойни на усмивката на ангел. СВЛ 63.5

Има твърде много бедни, които се борят с мизерията, принудени да работят до изнемога за нищожна заплата, и едва успяват да спечелят за необходимото за съществуването си. Непосилният труд и гнет, без надежда за някакво подобрение, правят тяхното бреме още по-тежко. А когато към това се прибавят и страдания и болести, тогава става почти непоносимо. Притеснени и измъчени, те не знаят към кого да се обърнат за помощ. Изразете вашето съчувствие към техните изпитания, тегоби и обезсърчения. Това ще ви отвори път да им помогнете. Говорете с тях за Божиите обещания, молете се с тях и за тях, вдъхвайте им надежда. СВЛ 63.6

Думите на любов и насърчение, казани, когато душата е болна и куражът е изчезнал, се приемат от Спасителя като казани на Него. Когато утешавате сърцата, ангели от небето гледат с благоволение на това. СВЛ 63.7

Божественото братство
От век на век Господ се е старал да събуди в сърцата на хората чувство за Божествено братство между тях. Бъдете Негови сътрудници! Докато светът е пропит от недоверие и отчужденост, Христовите ученици трябва да изявяват духа, който управлява в небето. СВЛ 63.8

Говорете така, както Христос би говорил; постъпвайте както Той би постъпил. Проявявайте винаги кротостта на Неговия характер, изявявайте богатството на любовта, която е в основата на всичките Му поучения и постъпки към човеците. Най-смиреният служител в общение с Христос може да докосне струни, чиито звуци да се разнесат из всички краища на земята и да стигнат до вечността. СВЛ 63.9

Небесни същества очакват да заработят заедно с човеци, за да открият на света какво може да се постигне за спасението на погинали души чрез връзката им с Бога. За способностите на онзи, който се е освободил от собственото “аз”, който оставя Светият Дух да действа в сърцето му и води безрезервно посветен на Бога живот, няма граници. Всички, които посвещават тяло, душа и дух в служенето на Христос, постоянно ще получават все нови и нови духовни, умствени и телесни сили. На тяхно разположение ще е неизчерпаемата пълнота на Небето. Христос им вдъхва диханието на собствения Си Дух, живот от Своя живот. Светият Дух развива техните най-висши сили за работа с души и сърца. Чрез даваната ни благодат ние можем да печелим победи, които поради нашите собствени заблуди и предразсъдъци, поради слабостите на нашия характер и недостатъчната ни вяра са ни се стрували невъзможни. СВЛ 64.1

На всеки, който се посвещава безрезервно в служба на Господа, се дава сила да постига неизмерими успехи. За такива хора Бог желае да извърши велики неща. Той ще действа върху духовете на човеците, така че още в този свят в техния живот ще личи изпълнението на обещанието за бъдещето състояние. СВЛ 64.2

“Пустото и безводно място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем. Ще цъфти изобилно и ще се развесели дори с радост и песни. Ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Сарод. Те ще видят славата Господна, величието на нашия Бог. Укрепете се, не бойте се, ето вашия Бог! Възмездието ще дойде с Божието въздаяние, Той ще дойде и ще ви избави. Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат. Тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее, защото в пустата земя ще избликнат води и потоци ­ в пустинята. Нажеженият пясък ще стане езеро и жадната земя ­ водни извори... И там ще има друм и път, който ще се нарече път на светостта. Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях. Пътниците ­ даже и глупавите ­ няма да се заблуждават по него. Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр, такъв не ще се намери там, но изкупените ще ходят по него. Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им, ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побягнат” (Исая 35:1-10). СВЛ 64.3