По Стъпките На Великия Лекар

Лекуване на душата

” За да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.”

Много от хората, които търсеха помощта на Христос, сами бяха виновни за болестите си, но Той не ги отпъждаше, а ги изцеляваше. Когато Неговата сила проникваше в тях, те осъзнаваха греховете си и мнозина биваха излекувани както от физическите си страдания, така и от духовните си заболявания. СВЛ 26.1

Такъв беше случаят с парализирания от Капернаум. И той, подобно на прокажения, беше изгубил всякаква надежда за оздравяване. Болестта му беше последица от греховния му живот. Страданията му се увеличаваха и от угризенията на съвестта. Напразно беше търсил помощта на фарисеите и лекарите за избавление от това зло. Вместо лек те го обявиха за неизцерим, осъдиха го като грешник и твърдяха, че ще погине от Божия гняв. СВЛ 26.2

Парализираният беше напълно отчаян. Тогава чу за Исусовите дела. Някои, също като него грешни и безпомощни, бяха излекувани. Това му даде кураж да повярва, че и той можеше да бъде изцелен, стига да бъде занесен при Спасителя. Но когато си мислеше за причината на своята Болест, губеше надежда. И все пак не можеше да не използва възможността да бъде излекуван. СВЛ 26.3

Най-силно копнееше да се освободи от бремето на греха. Жадуваше да види Исус и да получи опрощение и мир с Бога. Тогава щеше да бъде доволен да живее или да умре, според Божията воля. СВЛ 26.4

Нямаше време за губене. Изсъхналото му тяло носеше вече белезите на смъртта. Помоли приятелите си да го занесат с постелята му при Исус и те го сториха. Но тълпата, която се беше скупчила около и в дома, където Спасителят беше спрял, бе толкова гъста, че за болния и приятелите му бе невъзможно да се доближат до Него или поне отдалеко да чуят гласа Му. Исус поучаваше в дома на Петър и учениците Му както обикновено бяха най-близо. “Там седяха фарисеи и законоучители, дошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим...” (Лука 5:17). Много от тях бяха шпиони и търсеха повод да обвинят Исус в нещо. СВЛ 26.5

Напиращата отвън тълпа беше най-разнородна: очакващи избавление, изпълнени със страхопочитание, любопитни и невярващи. Имаше хора от различни народности и обществени класи. И “сила от Господа бе с Него да изцелява” (Лука 5:17). Духът на живота витаеше над сборището. Но фарисеите и книжниците не усещаха Неговото присъствие. Те нямаха нужда от нищо и не търсеха изцеление. “Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни” (Лука 1:53). СВЛ 26.6

Носачите на парализирания много пъти се опитваха да си пробият път през тълпата, но все безуспешно. Болният се оглеждаше с неизказана мъка. Как да се откаже от надеждата, когато толкова дълго жадуваната помощ беше така близко? По негова молба приятелите му го изнесоха на покрива на къщата, отвиха го и го спуснаха в нозете на Исус. СВЛ 26.7

Проповедта беше прекъсната. Спасителят погледна печалното лице и видя молещите очи, отправени към Него. Познаваше добре копнежа на тази обременена душа, защото Той беше пробудил съвестта й още в дома на болния заради тежките грехове. Когато човекът се разкая за греховете си и повярва в силата на Спасителя да го изцели, Господната милост благослови душата му. Исус беше видял как първата искрица вяра се беше превърнала в убеждение, че Той е едничката надежда на грешника. Беше видял как болният с всеки опит да се доближи до Него израства духовно. Христос беше привлякъл страдащия при Себе Си. И сега изрече думи, които прозвучаха като музика в ушите му: “Дерзай, синко! Прощават ти се греховете” (Матей 9:2). СВЛ 26.8

Бремето на вината падна от душата на болния човек. Той не се усъмни. Христовите думи му показаха способността на Спасителя да чете в сърцето. Кой може да оспори властта Му да прощава грехове? Надеждата зае мястото на отчаянието и радостта ­ на дълбоката печал. Физическите болки изчезнаха и цялото му същество бе преобразено. Той нямаше друго желание и лежеше в пълен покой, твърде щастлив, за да може да изговори и дума. СВЛ 26.9

Мнозина следяха със затаен дъх всяко движение на това чудодейно изцеление. Други чувстваха, че Христовите думи бяха покана към тях. Не беше ли и тяхната душа болна от греха? Искаха ли и те да бъдат избавени от това бреме? СВЛ 27.1

Но фарисеите, които се бояха, че ще изгубят влиянието си над народа, си казаха: “Той защо говори така? Той богохулства! Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Марк 2:7). СВЛ 27.2

Като насочи към тях погледа Си, който ги накара да се поотдръпнат, Исус каза: “Защо мислите зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете или да река: Стани, и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове! Каза на паралитика: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си!” (Матей 9:4-6). СВЛ 27.3

При тези думи донесеният на носилка скочи пъргаво и с младежка сила в нозете си, “... стана, веднага вдигна постелката си и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога и казваха: Никога не сме виждали такова нещо” (Марк 2:12). СВЛ 27.4

Нужно беше повече от творческа сила, за да се възстанови здравето на скованото тяло. Същият глас, който вдъхна живот на сътворения от елементите на земната пръст човек, възвърна живота и на умиращия паралитик. Същата сила, която даде живот на тялото, беше обновила и сърцето. Онзи, който при сътворението “каза и стана” и “заповяда и затвърди се” (Пс. 33:9), беше дал живот на мъртвата от престъпления и грехове душа. Изцелението на тялото беше доказателство за силата, обновила сърцето. Христос заповяда на парализирания да стане и да си отиде, за да знаем ние, че “Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове” (Марк 2:10). СВЛ 27.5

Парализираният намери в Христос Изцелителя както на тялото, така и на душата си. Преди да оздравее тялото му, трябваше да оздравее душата му. Преди да излекува физическата болест, Христос трябваше да освободи и да очисти душата от греха. Тази поука не бива да се пренебрегва. Днес хиляди и хиляди хора страдат от телесни заболявания. Те не могат да намерят избавление, докато не стигнат до Лекаря на душата. Мирът, който могат да получат единствено чрез Него, ще възстанови силата на духа и здравето на тялото. СВЛ 27.6

Изцелението на паралитика въздейства върху народа така, сякаш небето се беше отворило и се бе открила славата на един по-добър свят. Излекуваният закрачи сред тълпата, прославяйки на всяка стъпка Бога, а товарът му изглеждаше лек като перушина. Народът се отдръпваше да му стори място; хората го гледаха смаяни и си казваха: “Днес видяхме пречудни неща!” (Лука 5:26). СВЛ 27.7

Семейството на излекувания паралитик изживя голяма радост, като го зърна да се прибира вкъщи бодро, носейки с лекота носилката, на която неотдавна бе изнесен. Всички го наобиколиха с насълзени очи. Той стоеше пред тях, преливащ от сила. Ръцете, които знаеха като напълно безжизнени, сега бяха послушни на волята му. Сбръчканата и бледа доскоро плът беше свежа и розова. Мъжът се движеше леко със стабилни стъпки. Лицето му излъчваше радост и надежда, изразяваше чистота и мир вместо характерните белези на греха и страданията. Искрена благодарност към Бога бе отправена от този дом и Бог бе прославен чрез Своя Син, върнал надеждата на безнадеждния и силата на поразения. Сега този човек и домашните му бяха готови да дадат живота си за Исус. Никакво съмнение не помрачаваше тяхната вяра, никакво неверие не опетняваше верността им към Него, донеслия светлината в мрачния дом. СВЛ 27.8

“Благославяй, душе моя, Господа и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел. Господ извършва правда и правосъдие за всичките угнетявани. Направи Мойсей да познае пътищата Му и израилтяните ­ делата Му. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив. Не ще изобличава винаги, нито ще държи гнева довека. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят (Пс. 103:1-14) СВЛ 27.9