По Стъпките На Великия Лекар

“Искаш ли да оздравееш?”

“А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия. В тях лежаха множество болни ­ слепи, куци и изсъхнали, които чакаха да се раздвижи водата” (Йоан 5:2, 3). СВЛ 28.1

От време на време водата в басейна се раздвижваше и хората вярваха, че това е резултат от свръхестествена сила и че който пръв стъпи вътре, ще се излекува от всяка болест. Стотици страдащи посещаваха това място. Но те бяха толкова много, че когато водата се раздвижваше, блъсканицата ставаше невъобразима, имаше стъпкани мъже, жени и деца. Повечето изобщо не можеха да се приближат до басейна, а някои от тези, които все пак успяваха, умираха точно пред него. Бяха съградени преддверия, за да предпазват болните от слънчевия пек през деня и от студа през нощта. Някои прекарваха нощта там и денем се промъкваха до ръба на къпалнята с напразната надежда да бъдат избавени от страданията си. СВЛ 28.2

Исус бе в Ерусалим. Видимо потънал в размисъл и молитва, крачеше сам и така стигна до къпалнята. Видя с каква надежда нещастните болни очакват едничката според тях възможност за спасение. Усети силно желание да им покаже Своята целебна сила и да излекува всички. Но беше събота. Големи групи от хора вървяха към храма за богослужение, а Той знаеше, че едно евентуално излекуване ще предизвика гнева на юдеите и ще сложи край на Неговото дело. СВЛ 28.3

В този момент Спасителят съзря един съвсем безнадежден случай: мъж, пълна развалина от тридесет и осем години. Болестта му до голяма степен беше резултат от лошия му, греховен живот и се смяташе за Божие наказание. Самотен, останал без никакви приятели, с чувството на изключен от Божията благодат, болният беше страдал дълги години. Когато се очакваше раздвижването на водата, хора, трогнати от неговата безпомощност, го бяха отнесли в едно от преддверията, но нямаше кой в нужния момент да му помогне да слезе в басейна. Беше виждал и друг път раздвижването на водата, но никога не можа да стигне дотам. По-силните от него го прескачаха и влизаха вътре. Продължителните мъчителни опити да постигне целта си, страхът и постоянните разочарования бързо стопиха и последната му силица. СВЛ 28.4

Болният лежеше на рогозка и само от време на време повдигаше глава, за да хвърли поглед към къпалнята, когато едно нежно, състрадателно лице се наведе над него и го попита: “Искаш ли да оздравееш?” Думите погълнаха вниманието му. Лъч на надежда го прониза. Почувства, че незнайно как ще получи помощ. Но лъчът на надежда бързо изчезна. Спомни си колко пъти напразно се бе опитвал да стигне до водата, а възможността да доживее до новото раздвижване беше нищожна. Със сетни сили се обърна и каза: “Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата; а докато дойда аз, друг слиза преди мене”. СВЛ 28.5

Исус му каза: “Стани, вдигни постелката си и ходи!” (Йоан 5:6-8). Болният погледна към Исус с нова надежда. Изразът на Неговото лице, тонът на гласа Му не приличаха на ничии други. Като че излъчваше любов и сила. Вярата на недъгавия се вкопчи в Христовите думи. Без да задава какъвто и да е въпрос, беше готов да Го послуша. И когато го стори, цялото му тяло се подчини на волята. Всеки нерв и всеки мускул бяха проникнати от нов живот и вкочанените му крайници се изпълниха със здраве и сила. Скачайки на крака, той тръгна с твърда, пъргава стъпка. Благодареше на Бога и се радваше на възстановената си сила. СВЛ 28.6

Исус не беше дал на парализирания никакво уверение за Своята Божествена сила. Човекът можеше да каже: “Господине, ако ме излекуваш, ще мога да те послушам!” Можеше да размисли и да се усъмни и така да изгуби единствената си възможност за изцеление. Но той повярва на Христовото слово; повярва, че е оздравял, и веднага направи усилие да стане. Поиска да тръгне и тръгна. Постъпи според Христовото слово, Бог му даде сила и той оздравя. СВЛ 28.7

Грехът ни отчуждава от Божия живот, духът ни се осакатява, за нас става невъзможно да водим свят живот, както недъгавият не можеше сам да върви. Много хора съзнават своята безпомощност и жадуват за духовен живот, водещ към хармония с Бога. Но напразно се мъчат да постигнат това сами и надават отчаян вопъл: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Нека такива отчаяни и борещи се души да погледнат нагоре към Бога. Спасителят се свежда над изкупените с кръвта Му и им казва с нежност и състрадание: “Искаш ли да оздравееш?” Той ви заповядва да се изправите в сила и мир. Не чакайте, докато почувствате, че сте оздравели. Вярвайте в словото на Спасителя! Поставете волята си на страната на Христа. Когато Му служите и постъпвате според волята Му, ще получите сила. Какъвто и да е бил лошият ви навик, колкото и продължително да е било пристрастяването, обвързало душата и тялото ви, Христос може и иска да ви избави от него. Иска да даде живот на душата, мъртва в престъпления (Ефес. 2:1). Той ще избави пленените от оковите на слабостта, нещастията и греха. СВЛ 28.8

Чувството за грях отравя живота. Но Христос казва: “Аз ще отнема греховете ти; ще ти дам мир. Аз съм те изкупил с кръвта Си. Ти си Мой. Моята благодат ще подкрепи твоята слаба воля. Аз ще премахна угризенията на съвестта ти.” Когато те нападнат изкушения, когато те връхлетят грижи и трудности, когато, сразен и обезкуражен, си готов да изпаднеш в отчаяние, погледни към Исус и мракът, който те заобикаля, ще се разсее от славния блясък на Неговото присъствие. Когато грехът се мъчи да подчини душата ти и тегне на съвестта ти, погледни към Спасителя! Неговата благодат е в състояние да го победи. Нека твоето благодарно сърце, тръпнещо пред неизвестността, се обърне към Него. Не изпускай надеждата, която ти се предлага. Христос очаква да те приеме в Своето семейство. Неговата сила ще помогне на твоята слабост. Той иска да те води стъпка по стъпка. Положи ръката си в Неговата и Той ще те води. СВЛ 29.1

Никога не мисли, че Спасителят е далеко; Той винаги е край тебе. Неговото любвеобилно присъствие те обкръжава. Търси Го като Един, Който желае да бъде намерен от тебе. Той желае не само да се докоснеш до края на дрехата Му, но и да живееш в постоянно общение с Него. СВЛ 29.2