По Стъпките На Великия Лекар
И ще намерите покой
Исус гледаше наскърбените и окаяните, онези, чиито надежди бяха рухнали и които се опитваха да удовлетворят копнежа на душата си със земни радости, и призова всички да намерят покой в Него. СВЛ 25.1
Ласкаво молеше изтерзания народ: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си” (Матей 11:29). СВЛ 25.2
Тези думи Христос отправя към всички хора, защото всички са отрудени и обременени, без разлика дали го съзнават или не. Всички са потиснати от различни несгоди, които само Христос може да премахне. Най-тежкото бреме, което носим, е бремето на греха. Ако трябваше да го носим сами, то би ни смазало. Но Безгрешният се е натоварил с него вместо нас. “... Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). СВЛ 25.3
Той понесе товара на нашите грехове, за да не тегне на крехките ни плещи, за да ни осигури спокойствие. Понася и тежестта на нашите безпокойства и болки. Кани ни да възложим на Него всичките си грижи, защото Той ни носи в сърцето Си. СВЛ 25.4
По-големият Брат на човешкия род стои пред вечния Божи трон и вижда всяка душа, която е обърнала лицето си към Него като към свой Спасител. Той познава от опит човешките слабости, знае нашите нужди и силата на нашите изкушения; защото “е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15). Той бди над вас, страхуващи се хора! Изкушавани ли сте? Той ще ви избави! Слаби ли сте? Ще ви подкрепи! Невежи ли сте? Ще ви просвети! Наранени ли сте? Ще ви излекува! Наистина Господ “изброява числото на звездите, нарича ги всички по име”, а също “изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им” (Псалм 147:4,3). СВЛ 25.5
Каквито и да са вашите грижи и изпитания, представяйте ги пред Господа. Духът ви ще бъде подкрепен, за да ги понесете. Ще ви бъде отворен път, за да можете сами да се избавите от затрудненията и мъчнотиите. Колкото по-слаби и безпомощни се чувствате, толкова повече ще укрепнете с Неговата сила. Колкото по-тежки са тегобите ви, толкова по-пълноценна ще бъде почивката ви, когато ги възложите на Него. СВЛ 25.6
Обстоятелствата може да разделят приятели; неспокойните води на широкия океан може да застанат между нас и тях; но никакви обстоятелства, никакви разстояния не могат да ни разделят от Спасителя. Където и да сме, Той е от дясната ни страна да ни помага, да ни подкрепя и утешава. Христовата любов към Неговите изкупени е по-голяма от любовта на майката към детето й. Наша привилегия е да се отдадем на тази любов и да кажем: “Искам да Му се доверя, защото Той пожертва живота Си за мене!” СВЛ 25.7
Човешката любов може да се промени, но Христовата любов е неизменна. Когато Го призоваваме за помощ, Той простира ръка, за да ни избави. СВЛ 25.8
“Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:10). СВЛ 25.9