По Стъпките На Великия Лекар

“Славата Ми е винаги пред тебе”

След като жената от Капернаум бе изцелена чрез докосването си с вяра, Исус пожела тя да признае благословението, което беше получила. Не може да се присвоят тайно дарбите, които Евангелието предлага, и да им се наслаждаваме скрито. СВЛ 33.5

“Вие сте Ми свидетели ­ казва Господ, ­ че Аз съм Бог” (Исая 43:12). СВЛ 33.6

Нашата изповед за Неговата вярност е избраното от Бога средство да изявяваме Христос на света. Трябва да признаем Неговата благодат, както е била възвестена от светите хора в древността. Но най-голямо въздействие ще оказва свидетелството на нашия личен опит. Ние сме свидетели за Бога, когато сами изявяваме действието на Божествената сила лично в нас. Всяко същество има живот, различен от всички други, и опит, който съществено се различава от този на всички останали. Бог желае да Му изказваме благодарност на базата на личните си преживявания. Тези лични изповеди за слава на Неговата благодат, подкрепени от християнски начин на живот, имат неотразима сила, способстваща за спасението на души. СВЛ 33.7

Важно за нас е никога да не забравяме Божиите дарове. Така вярата укрепва и ни подтиква все повече да искаме и да получаваме. Най-дребното нещо, което сами сме получили от Бога, съдържа по-голямо благословение, отколкото във всички доклади, чути или прочетени, за вярата и опита на други. Душата, която отговори на Божията благодат, ще заприлича на напоявана градина. Нейното положение бързо ще се подобри, светлината й ще изгрее и славата Господна ще я осияе. СВЛ 33.8

“Що да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? Ще взема чашата на спасението и ще призова името Господно; ще изпълня обреците си Господу, да, пред всичките Му люде” (Пс. 116:12-14). СВЛ 33.9

“Кой може да изкаже мощните дела на Господа или да разгласи всичките Негови хвали?” (Пс. 106:2). СВЛ 33.10

“Ще пея Господу, докато съм жив, ще славословя моя Бог, докле съществувам! Да Му бъде приятно моето размишление! Аз ще се веселя в Господа” (Пс. 104:33, 34). СВЛ 33.11

“Славословете Господа, призовавайте името Му! Възвестявайте между племената делата Му! Пейте Му, славословете Го, говорете за всичките Му чудесни дела, хвалете се с Неговото свято име! Нека се веселят сърцата на ония, които търсят Господа!” (Пс. 105:1-3). СВЛ 34.1

“Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят! Така ще Те благославям, докато съм жив. В Твоето име ще издигам ръцете си. Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми, и с радостни устни ще Те славословят устата ми. Когато си спомням за Тебе на постелката си, размишлявам за Тебе в нощните стражи; понеже Ти си бил помощ на мене и под сянката на Твоите крила ще се радвам” (Пс. 63:3-7). СВЛ 34.2

“На Бога се уповавам, няма да се боя! Какво ще ми стори човек? Върху мене, Боже, са моите обреци към Тебе; ще Ти принеса благодарствени приноси, понеже Си избавил душата ми от смърт. Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живота?” (Пс. 56:11-13). СВЛ 34.3

“Ти, Господи, си моя надежда, на Тебе съм се уповавал от младостта си... За Тебе ще бъде винаги хвалението ми!” (Пс. 71:5, 6). СВЛ 34.4