По Стъпките На Великия Лекар

“Даром сте приели, даром давайте!”

Евангелската покана не бива да се ограничава и предлага само на избрани, които ни оказват честта да я приемат; трябва да се разнася на всички. Когато Бог благославя Своите чеда, то е не само заради тях, а и заради целия свят. Той ни дава Своите дарове, за да ги умножаваме, като ги раздаваме на другите. СВЛ 34.5

Щом самарянката, която разговаря с Исус при Якововия кладенец, откри в Негово лице Спасителя, заведе и други при Него. Оказа се, че е по-добра мисионерка от учениците. В Самария те не виждаха нещо, което да ги насърчи. Мислите им бяха насочени към голямото дело, предстоящо в бъдеще. Не виждаха, че точно край тях е жетвата и само чака да бъде прибрана. Чрез тази пренебрегвана жена целият град бе събран, за да чуе Исус. Тя веднага разнесе светлината на своите съграждани. СВЛ 34.6

Тази жена е пример за въздействието на практическата вяра в Христос. Всеки истински християнин се ражда като мисионер в царството Божие. Щом опознае Спасителя, той ще пожелае да запознае и други с Него. Спасителната и освещаваща истина не може да остане заключена в сърцето му. Който пие от Водата на живота, сам се превръща в жив извор. Получателят става дарител. Христовата благодат в душата е подобна на извор в пустинята, който освежава всички и приканва загиващите от жажда да пият от водата на живота. Разпространявайки благата вест за спасението, ние самите се приближаваме до Господа. СВЛ 34.7

За онези, които приемат Неговата благодат, Господ казва: “Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде” (Езекиил 34:26). СВЛ 34.8

“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика: Ако е някой жаден, нека да дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието” (Йоан 7:37, 38). СВЛ 34.9

Който получава, трябва и да раздава. От всички посоки се чуват викове за помощ. Бог кани хората да служат с радост на своите ближни. Трябва да се печелят непреходни богатства. Царството небесно може да се спечели. Светът, който живее в незнание, трябва да бъде осветлен. СВЛ 34.10

“Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне” (Йоан 4:35, 36). СВЛ 34.11

“Ето, Аз съм с вас през всичките дни!” В продължение на три години учениците имаха пред очите си чудесния пример на Исус. Всеки ден те бяха и разговаряха с Него, слушаха утешителните Му думи към наскърбените и обременените и виждаха проявите на Неговата мощ над болни и страдащи. Когато дойде време да ги напусне, Той им даде благодат и сила да продължат по-нататък делото Му в Негово име. Трябваше да разпространяват светлината на евангелието на любовта и изцелението. Спасителят им обеща, че ще бъде винаги с тях. Да, тогава щеше да бъде чрез Светия Си Дух дори по-близо до тях, отколкото когато беше видимо между човеците. СВЛ 34.12

И ние трябва да вършим делото, което вършеха учениците. Всеки християнин трябва да бъде мисионер. Изпълнени със състрадание и съчувствие, трябва да служим на другите, на нуждаещите се от помощ, и самоотвержено да се стараем да облекчаваме болките на страдащото човечество. СВЛ 35.1

Всички могат да намерят какво да правят. Никой не бива да смята, че за него няма място, където да работи за Христос. Спасителят се поставя наравно с всеки човек. Той стана член на земното семейство, за да можем ние да станем членове на небесното. Той е Синът Човешки и с това брат на всеки Адамов син или дъщеря. Неговите последователи не трябва да се затварят в себе си от страх пред погиващия свят. Те са част от голямото човешко семейство и Небето гледа на тях ­ както на грешните, така и на светиите ­ като на братя. СВЛ 35.2

Милиони и милиони човешки същества, болни, невежи и грешни, още не са чули за Христовата любов. Ако се поставим на тяхно място, какво бихме искали те да направят за нас? Това можем да направим и ние, доколкото е в нашите възможности, Христовото правило за живота, според което всеки човек ще устои или ще пропадне пред съда, гласи: “Всяко нещо, което желаете човеците да правят на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7:12). СВЛ 35.3

За всичко, което ни дава някакво предимство над другите ­ възпитание или образование, благороден характер, християнско възпитание или духовен опит ­ ние сме задължени на по-малко облагодетелстваните и трябва да им служим, доколкото ни е възможно. Ако сме силни, трябва да укрепим ръцете на слабите. СВЛ 35.4

Ангели на славата, които постоянно гледат лика на Отца в небето, се радват, като служат на Неговите чеда. Ангелите винаги присъстват там, където са необходими, при онези, които водят тежка битка със собственото си “аз” и обкръжението им най-много ги обезкуражава. Слабите, отчаяните или с тежки пороци са предмет на най-големи грижи. Онова, което самолюбивите смятат за унизително ­ да служат на окаяни хора с низки страсти ­ вършат святите, безгрешни същества от небесните дворове. СВЛ 35.5

Докато ние бяхме обречени на гибел, Исус не се чувстваше добре в небето. Той Го напусна, за да преживее живот на хули и унижения и да понесе позорна смърт. Този, Комуто принадлежат неизмеримите съкровища на небето, беше беден, за да можем ние чрез Неговата бедност да станем богати. Ето защо трябва да вървим по Неговите стъпки. СВЛ 35.6

Който е станал Божие чедо, трябва занапред да се смята за член от веригата, спусната, за да се спаси светът. Трябва да се чувства едно с Христос в Неговия план, изпълнен с любов и милост, и заедно с Него да търси и да спасява погинали души. Мнозина мислят, че е голяма привилегия да се посетят местата на земята, където е живял Христос, да вървят по пътищата, изминати от Него, да съзерцават езерото, край което Той е обичал да поучава, и хълмовете и долините, на които се е наслаждавал. Но не е нужно да отиваме в Назарет, Капернаум или Витания, за да вървим по стъпките на Исус. Ще намерим следите от тях край леглото на болните, в стаите на бедните, в многолюдните улици на големите градове и навсякъде, където човешки сърца имат нужда от утеха. СВЛ 35.7

Трябва да нахраним гладните, да облечем голите и да утешим болните и опечалените. Да насърчаваме отчаяните души и да вдъхваме надежда на обезсърчените. СВЛ 35.8

Христовата любов, която се изявява в самоотвержена служба, ще намери път да промени злодееца по-лесно, отколкото мечът или затворът. Сърцето често се ожесточава от укорите ­ Христовата любов го стопява. Мисионерът може не само да помага при физическите страдания. Може да води грешниците при Великия Лекар, Който ще очисти душата от проказата на греха. Бог желае болните, нещастните, обладаните от зли духове да чуят гласа Му чрез Неговите служители. Чрез Своите човешки инструменти Той се стреми да бъде Утешител, какъвто светът не познава. СВЛ 35.9

Спасителят отдаде скъпоценния Си живот, за да основе църквата, която е в състояние да служи на страдащите, на опечалените и на изкушаваните. Някои вярващи може да са бедни, необразовани и неизвестни, но чрез Христос могат да вършат значимо за вечността дело в семейството, в обществото, та дори и в далечни страни. Христовите думи са отправени както към първите Му ученици, така и към съвременните Му последователи: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи!” “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар!” (Матей 28:18, 19; Марк 16:15). СВЛ 35.10

Днес вече не се събират любопитни тълпи из безлюдни местности, за да видят и чуят Исус. Гласът Му не звучи по шумните улици и сред хората не се носи вестта: “Исус от Назарет минава” (Лука 18:37). Но всъщност не е точно така. Христос върви невидим по нашите улици. Чрез благодатната вест Той влиза в нашите домове, чака да помогне на всички готови да служат в Неговото име. Той е между нас, за да лекува и благославя, ако искаме да Го приемем. СВЛ 36.1

“Така казва Господ: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ще те опазя и ще те дам за завет на людете, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, като кажеш на вързаните: Излезте! И на ония, които са в тъмнината: Явете се!” (Исая 49:8,9). СВЛ 36.2

“Колко прекрасни са върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир, който благовества добро, който проповядва спасение, който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исая 52:7). СВЛ 36.3

“Възкликнете, запейте заедно, запустели ерусалимски места, защото Господ утеши людете Си, изкупи Ерусалим! Господ запретна святата Си мишца пред всичките народи и всичките земни краища ще видят спасението от нашия Бог” (Исая 52:9, 10). СВЛ 36.4