По Стъпките На Великия Лекар

Спасени, за да служат

” Иди и разкажи им какви велики дела е направил Господ за тебе.”

Над Галилейското море бе утро. Исус и учениците Му бяха слезли на брега след една бурна нощ. Светлината на изгряващото слънце поздравяваше морето и сушата. Но когато слязоха на брега, се изправиха пред гледка, много по-страшна от бушуващото море. От скривалище между гробовете към тях се спуснаха двама луди, готови да разкъсат на парчета всички. Тези хора още носеха части от веригите, които бяха разкъсали, измъквайки се от мястото, където бяха затворени. Месата им бяха в кървящи рани, очите им святкаха през надвисналите рошави кичури. Изгубили всякакъв човешки образ, те по-скоро приличаха на диви зверове, отколкото на хора. СВЛ 32.1

Учениците и заобикалящите ги се разбягаха ужасени, но веднага забелязаха, че Исус не е сред тях. Огледаха се. Той още стоеше там, където Го бяха оставили. Този, Който усмири бурята, Който преди време се беше изправил пред Сатана и го бе победил, не бягаше от демони. Когато обсебените се приближиха към Него, скърцащи със зъби и фучащи от ярост, Исус вдигна ръката, която беше заповядала на разбушуваното море да се усмири, и бесуващите не можеха да Го доближат повече. Те застанаха пред Него яростни, но безпомощни. СВЛ 32.2

Със силата Си Исус заповяда на злите духове да излязат от тях. Нещастниците разбираха, че Човекът пред тях може да ги освободи от мъчителите им. Те паднаха в нозете на Спасителя, за да Го молят за милост. Но когато отвориха уста, заговориха не те, а злите духове: “Божи Сине,... нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?” (Матей 8:29). СВЛ 32.3

Злите духове бяха принудени да напуснат жертвите си и у обсебените настъпи невероятна промяна. Разсъдъкът им се просветли, очите им блеснаха разумно, чертите на лицата им, толкова дълго изразявали сатанинския нрав, изведнъж омекнаха, окървавените им ръце се отпуснаха спокойно и те издигнаха глас на хвала към Бога. СВЛ 32.4

Междувременно злите духове, прогонени от човешките си обиталища, влязоха в стадото свине и го тласнаха към гибел. Свинарите хукнаха да съобщят за случилото се. Така на мястото се стече цялото население да види Исус. Двамата бесуващи, които бяха ужасът на местността, сега седяха спретнати и разумни при нозете на Исус, слушаха думите Му и славеха името на своя Изцелител. Но народът, който стана свидетел на това чудо, не се радваше. За тях загубата на свинете им бе по-важна от избавлението на тези пленници на Сатана. Ужасени, те се струпаха около Исус и Го по-молиха да си отиде. И Той си тръгна. Веднага се качи на една лодка и отплува към отсрещния бряг. СВЛ 32.5

Излекуваните от бесовете изпитваха съвсем други чувства. Те копнееха да бъдат близо до своя Избавител. В Негово присъствие се чувстваха защитени от злите духове, които ги бяха измъчвали и отнемали човешкия им образ. Когато Исус влезе в лодката, те се качиха при Него, коленичиха пред нозете Му и Го помолиха да им позволи да останат, за да слушат словата Му. Но Исус им заповяда да си отидат и да разкажат какви велики дела е извършил Господ за тях. СВЛ 32.6

Те трябваше да извършат нещо ­ да отидат в езическото си село и да разкажат за благословенията, които бяха получили от Исус. Никак не им се искаше да се разделят със Спасителя. Сред своите сънародници езичници щяха срещнат големи трудности. Дългото отлъчване от човешкото общество като че ги бе направило неспособни да вършат възложеното им от Исус дело. Но щом Той им отреди този дълг, не можеха да не Го послушат. СВЛ 32.7

На практика обаче разказаха за Исус не само на своите семейства и съседи, а обходиха цял Декапол и навсякъде разнесоха вестта за Неговата сила. Споделиха как ги е освободил от злите духове. СВЛ 32.8

Макар гергесинците да не приеха Исус, Той не ги изостави в духовната им тъмнина. Помолиха Го да си отиде, без да са чули Неговата вест, без да знаят Кого прогонват. Затова Той им изпрати светлината чрез такива, които не можеха да не изслушат. СВЛ 32.9

Сатана погуби свинете с намерението да отклони народа от Спасителя и да попречи на проповядването на евангелието в онази страна. Но тъкмо този случай пробуди жителите й толкова драстично, както нищо друго не би било в състояние, и спря внима нието им върху Христос. Макар че сам Спасителят си отиде, хората, които беше изцелил, останаха там като свидетели на Неговото могъщество. Онези, които бяха оръдия на княза на тъмнината, сега станаха посредници на Светлината, вестители на Божия Син. Когато по-късно Исус се върна в Декапол, народът се струпа около Него и в продължение на три дни хиляди от цялата страна слушаха вестта за спасението. СВЛ 33.1

Двамата изцелени беснуеми бяха първите мисионери, които Исус изпрати да проповядват евангелието там. Те бяха слушали Неговите слова съвсем кратко време. Не бяха чули дори и една Негова проповед. Не можеха да наставляват народа както учениците, които всеки ден бяха с Христос. Но можеха да разкажат онова, което бяха преживели, видели и чули за силата на Спасителя. Същото може да направи всеки, чието сърце е било докоснато от Божията благодат. Това е, което Господ очаква от нас ­ да свидетелстваме. СВЛ 33.2

Евангелието не трябва де се проповядва като безжизнена теория, а като сила, която променя живота. Бог иска Неговите служители да свидетелстват за това, за да могат чрез Неговата благодат хората да получат Христоподобен характер и да се радват на уверението за Неговата голяма любов. Иска да свидетелстваме, че Той не може да бъде доволен, докато всички, които приемат спасението, не бъдат изкупени и не получат отново светите привилегии на Негови синове и дъщери. СВЛ 33.3

Исус приема с радост и най-упоритите противници. Когато се покаят, Той им дава Своя Божествен Дух и ги изпраща в лагера на невярващите, за да възвестят благодатта Му. Души, които са били превърнати в сатанински инструменти, могат чрез Христовата сила да бъдат преобразени във вестители на правдата и да бъдат изпратени от Божия Син да разказват какво велико добро им е сторил Господ и как се е смилил над тях. СВЛ 33.4