По Стъпките На Великия Лекар

“Той ни спасява не чрез праведните дела, които сме сторили, но чрез Своята милост.”

Слугата на един стотник (командващ 100 войници) лежеше парализиран. При римляните слугите са били роби. Те се продавали и купували по пазарите и с тях често се злоупотребявало, били жестоко малтретирани. Но този началник беше много привързан към своя слуга и искрено желаеше той да оздравее. Вярваше, че Исус може да го изцели. Не беше виждал Спасителя, но онова, което бе чул за Него, го беше изпълнило с вяра. Въпреки отношението на Рим към юдеите този римлянин беше убеден, че тяхната религия превъзхожда неговата. Вече се беше отървал от националните предразсъдъци и омразата, които разделяха победителите от победения народ. Отнасяше се с уважение към богослуженията и се държеше любезно с юдеите, като с Божии поклонници. В Христовите учения, за които му бяха разправяли, беше намерил онова, от което душата му се нуждаеше. Думите на Спасителя бяха близки до неговите духовни разбирания. Но сам се смяташе за недостоен да се приближи до Великия Учител и се обърна към еврейските старейшини да Го помолят за изцелението на слугата. СВЛ 22.5

Старейшините представиха случая на Исус и казаха: “Той заслужава да Му сториш това, защото обича нашия народ и ни е построил синагогата” (Лука 7:4, 5). СВЛ 22.6

Но по пътя за дома на стотника Исус получи вест от него: “Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми” (Лука 7:6). СВЛ 22.7

Спасителят все още продължаваше да върви по пътя Си и началникът дойде лично, за да даде по-пълни обяснения. Каза: “Затова не счетох себе си за достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди! и той отива; и на друг: Дойди! и дохожда; и на слугата си: Направи това! и го прави” (Лука 7:7, 8). СВЛ 22.8

“Аз представлявам римската власт и моите войници признават авторитета ми за най-голям. Така и Ти представляваш властта на Безконечния Бог и всяка твар е послушна на Твоето слово. Ти можеш да заповядаш на болестта да изчезне и тя ще Те послуша. Кажи само дума и слугата ми ще бъде здрав” (Матей 8:8, 9). СВЛ 22.9

“Както си повярвал, така нека ти бъде!” ­ каза Исус. “И слугата оздравя в същия час” (Матей 8:13). СВЛ 22.10

Еврейските старейшини бяха препоръчали военачалника на Христос поради благодеянията, които той беше правил на народа им. “Той е достоен за това ­ заявиха те, ­ защото ни съгради синагога.” Но сам началникът каза за себе си: “Не съм достоен”. И все пак той не се побоя да измоли помощ от Исус. Разчиташе не на своята доброта, а на милостта на Спасителя. Всичко, което можеше да Му предложи, беше голямата си нужда. СВЛ 22.11

По същия начин всеки човек може да стигне до Христос. Той ни спасява “не чрез праведни дела, които сме сторили, но по Своята милост” (Тит 3:5). Мислиш ли, че не можеш да се надяваш на благословение от Бога, защото си грешник? Помни, че Христос дойде на света, за да спасява грешници. Нямаме нищо, което да ни препоръча пред Бога. Едничката молба, която можем да Му представим, е нашето безпомощно състояние, което налага необходимостта от Неговата изкупителна сила. Когато напълно се откажем от всяка самонадеяност, можем да погледнем към кръста на Голгота и да кажем: СВЛ 23.1

“Нищо с ръката си не донасям, Господи!
Но с вяра се хвърлям в сянката на кръста Ти!” СВЛ 23.2

“Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва” (Марк 9:23). Вярата ни свързва с небето и ни дава сила да се справим със силите на тъмнината. В Христос Бог ни е осигурил възможността да победим всяко зло в себе си и да устоим на всяко изкушение, колкото и силно да е. Но на мнозина им липсва вяра и затова остават далече от Христос. В своята безпомощност такива души трябва да се уповават на благодатта на своя състрадателен Спасител. Не разчитайте на себе си, а на Христос. Този, Който изцеляваше болните и изгонваше бесовете, когато живееше между човеците, е все още същият могъщ Спасител. Затова приемете Неговите обещания като листа от дървото на живота: “... който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37). Когато отивате при Него, вярвайте, че Той ви приема, защото го е обещал. Никога не ще погинете, ако постъпвате така, никога! СВЛ 23.3

“Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че “когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римл. 5:8). СВЛ 23.4

“Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?” (Римл. 8:31,32) СВЛ 23.5

“Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ” (Римл. 8:38, 39). СВЛ 23.6