По Стъпките На Великия Лекар

Докосване с вяра

” Вярата е ръката, която улавя вечността.”

“Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея!” (Матей 9:21) Тези думи изрече една нещастна жена, която двайсет години бе страдала от болест, превърнала живота й в бреме. Всичкият й имот бе отишъл по лекари и лекарства, само за да чуе, че заболяването й е неизлечимо. Но когато чу за Великия Лекар, надеждата й се съживи. Тя си повтаряше: “Само да можех да Го доближа, за да Му кажа, и ще бъда излекувана!” СВЛ 21.1

По това време Христос бе на път към дома на Яир, юдейски началник, който Го беше помолил да излекува дъщеря му. Настоятелната молба: “Малката ми дъщеря бере душа! Моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее” (Марк 5:23) беше трогнала нежното, състрадателно Христово сърце и Той веднага бе тръгнал с началника за дома му. СВЛ 21.2

Вървяха бавно, защото тълпата притискаше Спасителя от всички страни. Пробивайки си път, Той се приближи до мястото, където беше страдащата. Жената на няколко пъти напразно се беше опитвала да стигне до Него. Сега й се предостави случай, но се чудеше как да Го заговори. Не искаше да Го спира, но беше чула, че човек можел да се излекува само с едно докосване до дрехата Му. Страхувайки се да не изпусне тази единствена възможност за избавление, тя си пробиваше път напред с мисълта: “Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея!” СВЛ 21.3

Христос знаеше всяка мисъл на сърцето й и си проправи път към нея. Знаеше голямата й нужда и й помагаше да изяви вярата си. СВЛ 21.4

Когато мина покрай нея, жената се наведе и едва можа да докосне края на дрехата Му. В същия момент усети, че е излекувана. В онова едничко докосване бе вложена вярата на целия й живот. Болките и слабостта й изчезнаха в миг. Почувства тръпка, подобна на електрически ток, който премина през всяка нейна клетка. Обзе я усещането за пълно здраве. “И тя усети в тялото си, че се изцели от болестта” (Марко 5:29). СВЛ 21.5

Много искаше да изкаже благодарността си на могъщия Помощник, Който с едно докосване беше направил за нея повече, отколкото лекарите в продължение на дванадесет дълги години, но не посмя. Изпълнена с благодарност, тя се опита да се оттегли от тълпата. Изведнъж Исус се спря, огледа се и попита: “Кой се докосна до Мене?” СВЛ 21.6

Петър го погледна учуден и отговори: “Наставниче, народът Те притиска и гнети, а ти казваш: “Кой се допря до Мене?” (Лука 8:45) СВЛ 21.7

Но Исус каза: “Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене” (Лука 8:46). Той можеше да различи докосването с вяра от случайния допир на някой от тълпата. Беше докоснат с определена цел и беше реагирал. СВЛ 21.8

Христос не зададе въпроса от любопитство. Той искаше да даде урок на народа, на учениците и на жената. Искаше да изпълни наскърбените с надежда; искаше да покаже, че вярата е тази, която е дала целебната сила. Доверието на жената трябваше да се изтъкне. Бог трябваше да бъде прославен чрез изповяданата от нея благодарност. Христос искаше тя да разбере, че Той одобрява нейната вяра. Не искаше да я остави да си отиде с непълно благословение. Не биваше да си тръгне в неведение за това, че Той е знаел за страданията й, че е оценил вярата й в Неговата сила да спасява всички идващи при Него, както и състрадателната Му любов. СВЛ 21.9

Поглеждайки към жената, Христос настоя да се разбере кой Го беше докоснал. Разбрала, че не може да се укрие, тя излезе трепереща напред и се хвърли в нозете Му. Със сълзи от благодарност Му разказа пред целия народ защо бе докоснала дрехата Му и как веднага бе излекувана. Страхуваше се, че е постъпила дръзко; но от устата на Христос не прозвуча и нотка на упрек. Говореше с одобрение и с много любов и съчувствие към човешкото страдание: “Дъще, твоята вярата те изцери! Иди си с мир!” (Лука 8:48) Колко утешително звучат тези думи! Изчезна страхът, че Го е наскърбила, нищо не можеше да помрачи радостта й. СВЛ 21.10

На любопитната тълпа, която се притискаше към Исус, не бе дадена никаква жизнена сила. Но страдащата жена, която Го докосна с вяра, получи изцеление. Така в духовен план случайното докосване се отличава от докосването с вяра. Само голямата вяра в Христос като в Спасителя на света не може да спаси душата. Спасителната вяра не е просто съгласие с евангелската истина. Истинската вяра се изразява в приемането на Христос като личен Спасител. Бог даде Своя Единороден Син, за да мога АЗ, като вярвам в НЕГО, да не погина, а да имам вечен живот (Йоан 3:16). Когато дойда при Христос в съгласие с Неговото слово, аз трябва да вярвам, че получавам Неговата спасителна благодат. Животът, който живея сега, трябва да го “живея с вярата в Божия Син, Който МЕ възлюби и предаде Себе Си за МЕНЕ” (Гал. 2:20). СВЛ 22.1

Мнозина смятат вярата за някакво убеждение. Спасителната вяра е действие, чрез което приемащите Христос влизат в завет с Бога. Живата вяра означава приемане на живителна сила и упование, чрез които душата побеждава с Христовата благодат. СВЛ 22.2

Вярата е победител, по-силен от смъртта. Когато болните с жива вяра отправят поглед към Могъщия Помощник вместо към гроба, ще усетят чудодейния резултат; ще се влее живот и в тялото, и в душата им. СВЛ 22.3

Когато имате работа с жертви на лоши навици, насочвайте очите им към Исус, вместо да съсредоточавате вниманието им към гибелта и отчаянието, към които клонят. Карайте ги да гледат към славата на небесните неща ­ това ще допринесе за избавлението на тялото и душата им ­ и да не мислят за всичките ужаси около гроба, които в такива случаи обикновено се въртят в главите на безпомощните и привидно безнадеждните. СВЛ 22.4