По Стъпките На Великия Лекар

С природата и с Бога

” В зелените долини, в гората, на планината Исус обичаше да общува със Своя Небесен Баща.”

Животът на Спасителя на земята беше живот на общуване с природата и с Бога. В това общуване Той ни разкри тайната на един пълен със сила живот. СВЛ 19.1

Исус работеше сериозно, усърдно. Никога между хората не е живял друг, върху когото да е лежала такава отговорност. Никой никога не е носил толкова тежко бреме ­ мъката и греховете на целия свят. Никога друг човек не е работил с такава изнурителна ревност за доброто на хората. И все пак Неговият живот бе живот в цветущо здраве. Физически, както и духовно, Той бе представен като жертвен Агнец “без недостатък и пречист” (1Петрово 1:19). Тялом и духом беше пример за онова, което Бог възнамеряваше да е цялото човечество чрез послушанието си към Неговите закони. СВЛ 19.2

В лицето на Исус се виждаше Божественото състрадание, свързано със съзнавана сила. Той изглеждаше обграден от атмосфера на духовен живот. Макар поведението Му да беше естествено, любезно и непретенциозно, правеше извънредно силно впечатление със силата, която прикриваше, но която не можеше напълно да скрие. СВЛ 19.3

По време на проповедническата Си служба Христос постоянно бе преследван от злонамерени и лицемерни хора, които искаха да Го погубят. Шпиони вървяха по следите Му, подслушваха думите Му, за да открият нещо срещу Него. Най-острите и учени умове безуспешно се мъчеха да Го победят в спорове. Винаги им се налагаше да се оттеглят, объркани и посрамени от скромния галилейски Учител. Христовите учения притежаваха такава жизненост и сила, каквито хората никога дотогава не бяха виждали. Дори и враговете Му трябваше да признаят: “Никога човек не е говорил така както Този човек!” (Йоан 7:46) СВЛ 19.4

И най-изкусните средства на онази покварена епоха не можеха да повлияят на детството Му, прекарано в бедност. Работеше като дърводелец, носеше бремето на човешкия живот, учеше се на послушание и труд и си отдъхваше сред природата. Там трупаше знания, стараейки се да разбере нейните тайни. Изследваше Божието слово и най-щастливите Му часове бяха онези, в които можеше да се откъсне от всекидневната Си работа, да отиде сред природата и да се отдаде на размишления в някое закътано местенце. Там, в планината или в гората, поддържаше общението Си с Бога. Често ранното утро Го заварваше самотен, потънал в размисъл, изследващ Писанието или молещ се. С песен поздравяваше утринната зора, с благодарствени и хвалебни песни подхващаше работата Си и разнасяше на уморените и обезсърчените небесната радост. СВЛ 19.5

По времето на проповедническата Си служба Исус живееше повече сред природата. Пътуваше от място на място пеша и много от проповедите Му бяха на открито. При обучението на учениците се оттегляше от градския живот и суета. Отиваше сред тишината на гората и полето, тъй като обстановката там предразполагаше за уроците по скромност, вяра и себеотрицание, с които желаеше да поучава. Той призова дванадесетте за апостолска служба под разклонените дървета на планинския склон, близо до Галилейското езеро; там държа и своята Планинска проповед. СВЛ 19.6

Христос обичаше да събира народа около Себе Си под синьото небе, по зелените хълмове или на морския бряг. Там, заобиколен от делата на Своето творение, можеше да отправя мислите от изкуственото към природното. Чрез израстването и развитието в природата биваха разкривани принципите на Неговото царство. Когато човеците повдигаха очите си към Божиите планини и разглеждаха чудните дела на десницата Му, можеха да получат чудесни поучения за Божествената истина. По-късно същите природни обекти им напомняха чудодейните слова на Божествения Учител. Така духът им се възнасяше високо и сърцата им намираха покой. СВЛ 19.7

Исус често даваше почивка на учениците, свързани с Него в работата Му, като ги пускаше да си отидат по домовете; но нищо не беше в състояние да отклони Него от започнатото. През целия ден Той служеше на множествата, които прииждаха, а вечер или рано сутрин отиваше в планинското светилище да търси общение с Отца Си. СВЛ 19.8

Често пъти неуморната работа и борбата с вражески настроените равини и с фалшивите им учения изчерпваха дотолкова силите Му, че майка Му, братята и дори учениците Му се страхуваха това натоварване да не коства живота Му. Но когато се връщаше след часовете на молитва, с която приключваше тежкия ден, те виждаха как лицето Му излъчва мир, бодрост, жизненост и сила, които изпълваха цялото Му същество. Сутрин след часовете, прекарани в уединение с Отца, слизаше, за да занесе светлината на хората. СВЛ 20.1

Време за почивка
Учениците току-що се бяха завърнали от първата си мисионска обиколка и Исус им заръча: “Нека да се уединим и да си починем малко!” Бяха изпълнени с радост поради успеха от проповядването на евангелието, когато ги застигнаха новините за смъртта на Йоан Кръстител, причинена от ръката на Ирод. Огромна беше скръбта им. Исус знаеше, че вярата на учениците е подложена на тежко изпитание от това, че е оставил Кръстителя да загине в тъмницата. Със състрадание и нежност погледна опечалените им, просълзени лица. Сълзи напираха и в Неговите очи и гласът Му трепереше, когато каза: “Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко” (Марко 6:31). СВЛ 20.2

На северния край на Галилейското езеро, близо до Витсаида, имаше уединено кътче, красиво и потънало в свежа пролетна зеленина, което с уюта си радваше Исус и учениците Му. Затова по-теглиха с лодката по езерото. Там можеха да отдъхнат далече от шума на тълпата, несмущавани от обвиненията и укорите на фарисеите, да слушат думите на Христос. Надяваха се да могат да се по-радват известно време и на близостта на своя Господ. СВЛ 20.3

Исус не можеше да се посвети задълго на любимите Си ученици. Но за тях тези кратки моменти бяха много ценни. Те разговаряха с Него за евангелското служене и за по-успешното спечелване на народа. Когато им разкриваше съкровената истина, те се оживяваха от Божествена сила и се изпълваха с надежда и кураж. СВЛ 20.4

Скоро обаче народът отново Го потърси. Хората предположиха, че е отишъл на любимото Си място за почивка, и тръгнаха натам. Не успя да прекара и час в усамотение. Но това не Го натъжи. Голямото чисто и състрадателно сърце на добрия Пастир беше изпълнено с любов и съчувствие към тези неспокойни, жадуващи души. Служи им през целия ден, а вечерта ги изпрати да си отидат по домовете и да си починат. СВЛ 20.5

В живота Си, изцяло посветен на другите, Спасителят намираше пролука в непрекъснатата работа и съприкосновението с човешките нужди, за да се оттегли в уединение и ненарушавано от нищо общение със Своя Отец. Отиваше в планината и там, където можеше да бъде насаме с Бога, изливаше сърцето Си и се молеше за тези страдащи, грешни и нуждаещи се души. СВЛ 20.6

Когато Исус каза на учениците Си, че жетвата е голяма, а работниците ­ малко, не ги подбуждаше да работят непрекъснато, но им заръчваше: “Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Матей 9:31). Думите, пропити с най-дълбоко съчувствие: “Дойдете в уединено място и си починете малко” се отнасят не само за първите ученици, но и за Неговите уморени работници днес. СВЛ 20.7

Всички, които се намират в Божието училище, имат нужда необезпокоявани да общуват със собственото си сърце, с природата и с Бога. Те трябва да заживеят живот, който не е в унисон със света, с навиците и обичаите му. Всеки трябва лично да се запознае с Божията воля. Всеки трябва да чуе как сам Бог му говори. Когато стихне всеки друг глас и мълчаливо зачакаме Него, мълчанието на душата позволява да доловим Божия глас. Той ни нарежда: “Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог!” (Пс. 46:10) Това е най-действената подготовка за всяка работа за Бога. Онзи, който успява по този начин да умножава силите си сред забързаната тълпа и да намалява напрежението от усилената работа, ще бъде обграден от светлина и спокойствие. Ще се увеличават както физическите, така и духовните му сили. Ще излъчва Божествена сила, проникваща в сърцата на хората. СВЛ 20.8