По Стъпките На Великия Лекар

В Христовите ръце петте ечемични хляба бяха достатъчни, за да нахранят множеството

Докато Исус проповядваше от морския бряг, народът и учениците Му през целия ден Го следваха. Те слушаха Неговите прости и ясни милостиви слова, които бяха за душите им като балсам от Галаад. Божествената Му изцеляваща ръка раздаваше здраве на болните и живот на умиращите. Денят беше минал неусетно, като че небето се бе сляло със земята, и те бяха изгубили представа от колко време не бяха слагали нищо в устата си. СВЛ 16.4

Слънцето клонеше към залез, а народът не се разотиваше. Най-после учениците се приближиха до Христос и Му казаха, че множеството трябва да бъде разпуснато, за да си набави необходимата храна. Много от тях бяха дошли отдалеч и не бяха яли нищо от сутринта. Може би биха могли да получат храна от близките селища. Но Исус им отговори: “Дайте им вие да ядат!” (Матей 14:16). После, обръщайки се към Филип, запита: “Отгде да купим хляб да ядат тия?” (Йоан 6:5). СВЛ 16.5

Филип погледна огромната тълпа и си помисли колко абсурдно е да се осигури храна за толкова народ. Отговори: “За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко” (Йоан 6:7). СВЛ 16.6

Исус запита колко храна може да се намери между събраните. “Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби ­ каза Андрей, ­ но какво са те за толкова хора?” (Йоан 6:9). Исус нареди да Му ги донесат, а на учениците Си заповяда да кажат на народа да насяда на тревата. Когато това бе изпълнено, взе храната, “погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците ­ на народа. И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останали къшеи, дванайсет пълни коша” (Матей 14:19, 20). СВЛ 16.7

Чрез едно чудо на Божествена сила Христос нахрани множеството. А колко проста беше осигурената храна ­ само риба и ечемичен хляб, което беше всекидневното препитание на галилейските рибари. СВЛ 16.8

Христос можеше да предложи на народа по-богата трапеза; но храна, предназначена само да задоволи апетита, нямаше да им даде толкова добър урок. Ако днешните хора бяха с по-скромни навици, ако живееха в хармония с природните закони както Адам и Ева в началото, нуждите на човешкото семейство биха били задоволени напълно. Но сребролюбието и лакомията донесоха грях и мизерия поради прахосничеството, от една страна, и недостига, от друга. СВЛ 16.9

Исус не се стремеше да привлича народа към Себе Си, задоволявайки желанията му за благосъстояние и лукс. За онази голяма тълпа, изтощена и изгладняла след дългия уморителен ден, скромната храна беше гаранция за Христовата мощ и за загрижеността Му за обикновените им житейски нужди. Спасителят не е обещавал на последователите Си лукса на този свят; техният жребий може да е бедност, но Неговото слово е залог, че нуждите им ще бъдат задоволени, а обещанието Му ­ по-ценно от всички земни блага ­ е постоянната утеха от Неговото присъствие. СВЛ 16.10

След като народът се нахрани, остана още много храна. Исус заповяда на учениците Си: “Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо!” (Йоан 6:12). Тези думи означаваха повече от буквалното събиране на остатъците в кошове ­ те имаха и друго предназначение. Нищо не бива да се прахосва. Не бива да пропиляваме никакви земни блага; не бива да пренебрегваме нищо, което би могло да бъде полезно за някое човешко същество. Трябва да се запазва всичко, което може да облекчи нуждата на гладуващите по земята. Със същата грижовност трябва да съхраняваме и “небесния Хляб”, предназначен за задоволяване нуждите на душата. Ние живеем чрез всяко Божие слово. Нищо от онова, което е изрекъл Бог, не бива да бъде изгубено. Не трябва да пренебрегваме нито една дума, отнасяща се за нашето вечно спасение. Нито едно слово не бива да стигне до земята без полза. СВЛ 17.1

Чудото в хлябовете ни учи, че сме зависими от Бога. Когато Христос нахрани петте хиляди, храната не Му беше под ръка. Видимо не разполагаше с никакви средства. Заедно с петте хиляди мъже, освен жените и децата, Той се намираше в пустинно място. И не Той беше поканил народа да Го последва. Желанието на хората да бъдат край Него ги беше повело без покана или заповед. Но Исус знаеше, че през целия ден бяха слушали поученията Му и сега бяха гладни и уморени. Бяха далеч от домовете си, а нощта наближаваше. Много от тях нямаха никакви пари за храна. Но Този, Който заради тях беше постил четиридесет дни в пустинята, нямаше да ги остави да се върнат по домовете си гладни. СВЛ 17.2

Божието Провидение беше поставило Исус там, където се намираше; и Той зависеше от Небесния Баща относно средствата, с които можеше да помогне. Когато изпаднем в затруднено положение, трябва да се оставим на Бога. При всички случаи трябва да търсим помощ от Този, Който има на разположение безкрайни източници. СВЛ 17.3

При това чудо Исус получи хляб от Отца, разпредели го между учениците, учениците го раздадоха на хората, а те пък ­ един другиму. Така и всички, които са съединени в Христос, ще получават от Него Хляба на живота и ще го раздават на други. Неговите последователи са определените инструменти за връзка между Христос и народа. СВЛ 17.4

Когато учениците чуха Исусовите думи: “Дайте им вие да ядат”, веднага си представиха колко непосилно е това за тях. Попитаха: “Да отидем ли да купим храна?” Какво им отговори Христос? “Дайте им ВИЕ да ядат!” Учениците Му занесоха всичко, което имаха; но Той не ги покани да започнат. Заръча им да обслужат първо хората. Храната се умножаваше в Неговите ръце, а изпразващите се шепи на учениците непрекъснато се протягаха към Него. Малкият запас стигна за всички. Когато народът бе нахранен, седнаха и учениците заедно с Исус и ядоха от скъпоценната, подарена от Небето храна. СВЛ 17.5

Колко често и нашето сърце се свива, когато гледаме тегобата на бедните, на опечалените, на живеещите в невежество! Питаме се: “Какво ли може да се постигне с нашите слаби сили и нищожни запаси, как да помогнем на тази голяма нужда? Трябва ли да чакаме някой с по-големи от нашите способности и възможности, или пък някоя организация да го стори?” Христос казва: “Дайте им ВИЕ да ядат!” Употребете за това средствата, времето, способностите, които имате. Донесете своите ечемични хлябове при Мене! СВЛ 17.6

Запасите ви може да не са достатъчни да нахранят хиляди, но може да стигнат за един човек. В ръцете на Христос те биха могли да нахранят и мнозина. И вие като учениците споделяйте с готовност онова, което имате. В следващия момент Христос ще умножи вашия дар. Ще възнагради простото, искреното ви доверие в Него. И онова, което на пръв поглед е изглеждало нищожно, ще се окаже богата трапеза. СВЛ 17.7

“Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро и да ще пожъне... А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото като имате всякога и всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело. Както е писано: “Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата му трае довека”. А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда” (2Кор. 9:6-11). СВЛ 17.8