Патриарси И Пророци

ЧАСТ ТРЕТА — Наследници на вярата

ГЛАВА 11 — ПРИЗОВАВАНЕТО НА АВРААМ

След разпръсването от Вавилон идолопоклонство отново завладя почти целия свят. Накрая Господ остави закоравелите престъпници да следват злите си пътища, но избра Авраам от Симовия род и го направи пазител на Своя закон за бъдещите поколения. Авраам бе израсъл в предразсъдък и езичество. Дори бащиният му дом, в който знанието за Бога бе запазено, се бе отдал на обкръжаващите го прелъстителни влияния и “служеха на други богове” (Исус Навиев 24:2), а не на Йехова. Но истинската вяра не трябваше да угасне. Бог винаги е опазвал един остатък, който да Му служи. Адам, Сит, Енох, Матусал, Ной, Сим като щафета в непрекъсната линия бяха опазили от век на век скъпоценните откровения на Неговата воля. Синът на Тара стана наследник на това свято доверие. Идолопоклонството го канеше отвсякъде, но напразно. Верен сред неверните, неподкупен сред повсеместното отстъпление, той твърдо се придържаше към поклонението на единния, истинен Бог. “Господ е близо при всички, които Го призовават..., които с истина Го призовават” (Пс. 145:18). Бог откри волята Си на Авраам и му даде ясно знание за изискванията на Своя закон и за спасението, което щеше да се получи чрез Христос. ПИП 48.6

На Авраам бе дадено особено скъпото на народа от онази епоха обещание за многобройно потомство и национално величие. “Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти и ще бъдеш за благословение” (Бит. 12:2). Към това обещание бе прибавено скъпоценното повече от всичко друго уверение за наследника чрез вяра, че от Авраамовия род ще дойде Изкупителят. “И в тебе ще се благославят всички земни племена” (Бит. 12:3). Но първо условие за изпълнението на всичко това трябваше да бъде един изпит на вярата — изискваше се една жертва. ПИП 48.7

Божията вест дойде към Авраам: “Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа” (Бит. 12:1). За да може Бог да го подготви за великото му дело като пазител на свещените слова, Авраам трябваше да бъде отделен от всекидневното си обкръжение. Влиянието на сродници и приятели щеше да попречи на подготовката, през която Бог възнамеряваше да преведе Своя слуга. Сега, когато бе в особен смисъл свързан с небето, той трябваше да живее сред чужденци. По характер трябваше да се различава от другите хора. Той дори не можеше да обясни постъпката си, та да бъде разбран от своите приятели. Духовните неща се разбират духовно, затова неговите подбуди и действия не можеха да бъдат разбрани от сродниците му идолопоклонници. ПИП 49.1

“С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива” (Евр. 11:8). Безрезервното послушание на Авраам е едно от най-удивителните доказателства в Библията за вяра. За него тя беше “твърда увереност в ония неща, за които се надяваме — убеждения за неща, които не се виждат” (Евр. 11:1). Разчитайки на Божественото обещание, без ни най-малко външно уверение за неговото изпълнение, той остави дом, сродници и родна земя и тръгна, без да знае къде отива, последва Бога там, където щеше да го заведе. “С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание” (Евр. 11:9). ПИП 49.2

Не беше лек изпитът на Авраам, не беше лека и жертвата, която се изискваше от него. Здрави връзки го свързваха с родината, с близките и с дома му, но той не се поколеба да се подчини на Божия призив. Не попита за обещаната земя — дали почвата й е плодородна и дали климатът й е здравословен; дали страната предлага добро обкръжение и дали предлага възможности за придобиване на богатство. Бог бе говорил и слугата Му трябваше да слуша. За него най-щастливото място на земята бе там, където Бог бе поискал той да бъде. ПИП 49.3

Мнозина и днес биват изпитвани като Авраам. Божият глас не им говори направо от небето, но Бог ги призовава чрез ученията на Своето Слово и чрез събитията на Своето провидение. От тях може да се изисква да напуснат кариера, която обещава богатство и почит, да изоставят близки и полезни приятели, да се разделят от сродниците си, за да тръгнат по път, изглеждащ изпълнен само със себеотрицание, трудности и саможертва. Бог има за тях особено дело, а удобният живот и влиянието на приятели и близки биха им пречили да развият точно онези съществени черти, необходими за неговото осъществяване. Той ги призовава далеч от човешки влияния и помощ и ги води да почувстват нужда от подкрепата Му и да зависят единствено от Него, за да им се открие. Кой е готов да се отрече от любимите си планове и близки при зова на Провидението? Кой ще приеме за Христос нови задължения и ще навлезе в неоткрити полета, за да извърши Божието дело с твърдо и изпълнено с готовност сърце, смятайки загубеното за печалба? Този, който направи това, има вярата на Авраам и ще сподели с него “все повече и повече една вечна тежина на слава”, с която “сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят” (2 Кор. 4:17; Римл. 8:18). ПИП 49.4

За първи път Авраам бе призован, докато живееше в Ур Халдейски (Бит. 11:31). Послушен към небесния зов, той се премести в Харан. Дотук го придружи семейството на баща му, което се кланяше и на идоли, и на истинския Бог. Тук остана до смъртта на Тара. Но край гроба на баща му Божественият глас го покани да върви напред. Брат му Нахор със своето домочадие клонеше към дома си и към своите идоли. Освен Сара — жената на Авраам, само Лот — синът на отдавна починалия Аран, избра да сподели скитническия живот на патриарха. Голяма бе групата, която тръгна от Месопотамия. Авраам притежаваше вече големи стада и черди, богатствата на Изтока и многобройни слуги и придружители. Той тръгна от страната на своите бащи, за да не се върне в нея никога. Взе със себе си всичко, що имаше, “всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан” (Бит. 12:5). Голяма част от тях бяха водени от съображения, по-висши от службата и егоистичния интерес. По време на престоя си в Харан Авраам и Сара бяха научили мнозина да се покланят на истинския Бог и да Му служат. Те се привързаха към домочадието на патриарха и тръгнаха с него към обещаната земя. “...та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя” (Бит. 12:5). ПИП 49.5

Най-напред спряха при Сихем. Авраам устрои своя стан под сянката на Морейските дъбове — в една обширна тревиста равнина с маслинени горички и бликащи извори, между планината Евал от едната страна и планината Геразим от другата. Страната, в която влезе патриархът, беше прекрасна и добра — “земя, богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини; в земя, богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя, богата с маслини и мед” (Втор. 8:7, 8). Но за поклонника на Йехова тежка сянка лежеше над гористия хълм и плодородната равнина. “...ханаанците живееха в земята.” Авраам достигна целта на своите надежди само за да намери страна, заета от отдаден на идолопоклонство чужд народ. В горите се издигаха олтари на фалшиви богове, а по околните височини се принасяха човешки жертви. Макар че вярваше в Божественото обещание, патриархът разпъна своята шатра с тревожни предчувствия. Тогава “Господ се яви на Авраам и рече: “На твоето потомство ще дам тая земя” (Бит. 12:7). Вярата му се укрепи от уверението, че Божественото присъствие е с него, че не е оставен на милостта на безбожните. “И там издигна олтар на Господа, Който му се яви” (пак там). Все още скитник, той скоро се премести на едно място близо до Ветил, където отново издигна олтар и призова Господнето име. ПИП 50.1

Авраам, “Божият приятел”, ни даде достоен пример. Неговият живот бе живот на молитва. Където и да разпъваше шатрата си, в близост издигаше олтар, призовавайки всички от стана на утринна и вечерна жертва. След време преместваше шатрата си, а олтарят оставаше. В следващите години, когато някой от скитащите ханаанци, наставлявани от Авраам, стигаше до тези олтари, той знаеше кой е бил тук преди него; и когато опъваше своя шатър, възстановяваше олтаря и се покланяше на живия Бог. ПИП 50.2

Авраам продължи да пътува на юг. И отново вярата му бе изпитана. Небето задържа дъжда си, потоците в долините престанаха да текат и тревата на равнините изсъхна. Стадата и чердите не намираха паша и глад заплаши целия стан. Не се ли усъмни сега патриархът в ръководството на Провидението? Не погледна ли с копнеж назад към изобилието на халдейските равнини? Всички с интерес наблюдаваха какво ще направи Авраам, когато тревога след тревога връхлитаха върху него. Като виждаха непоклатимото му доверие, те чувстваха, че има надежда. Сигурни бяха, че Бог е негов приятел и че Той още го води. ПИП 50.3

Авраам не можеше да обясни ръководството на Провидението. Той не бе осъзнал своите очаквания; но се държеше здраво за обещанието: “Ще те благословя, ще направя името ти велико и ще бъдеш за благословение”. Със сериозна молитва размишляваше как да опази живота на хората и стадата си, но не искаше да допусне обстоятелствата да разклатят вярата му в Божието слово. За да избегне глада, слезе в Египет. Не изостави Ханаан, нито в голямата си трудност се обърна към халдейската земя откъдето дойде и където нямаше оскъдица за хляб. Но потърси временно убежище по възможност по-близо до обещаната земя с намерение не след дълго да се върне там, където Бог го бе поставил. ПИП 50.4

Господ в Своето провидение бе допуснал това изпитание за Авраам, за да му предаде уроци на смирение, търпение и вяра. Тези уроци щяха да послужат за благословение на всички, които по-късно щяха да бъдат призовани да издържат тежки изпитания. Бог води Своите чада по път, който те не познават, но не забравя и не изоставя доверилите Му се. Той допусна Йов да бъде тежко изпитан, но не го изостави. Позволи обичаният Йоан да бъде заточен на пустия Патмос, но там Божият Син се срещна с него и му представи видения, изпълнени със сцени на безсмъртна слава. Бог позволява тежки изпитания да изкушават Неговия народ, но чрез постоянство и послушание вярващите могат да се обогатят духовно и примерът им да стане източник на сила за други. “Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло...” (Еремия 29:11). Самите трудности, които тежко изпитват нашата вяра и ни карат да мислим, че Бог ни е изоставил, са предназначени да ни приближат до Христос, за да сложим всичкия си товар в Неговите нозе и да преживеем мира, който Той ще ни даде в замяна. ПИП 50.5

Бог винаги е прекарвал Своя народ през пещта на страданията. Огънят на тази пещ отделя шлаката от истинското злато на християнския характер. Исус наблюдава изпита. Той знае какво е нужно за очистване на скъпоценния метал, за да отрази излъчването на Неговата любов. Чрез тежки изкушения Бог дисциплинира Своите слуги. Той вижда, че някои хора имат сили, които в бъдеще може да бъдат използвани в Неговото дело, и ги подлага на изпит. Провидението Му ги поставя в положения, проверяващи характера им и разкриващи скритите и от самите тях дефекти и слабости. Изпитанието им дава възможност да поправят недостатъците си и да се подготвят за служба Нему. Показва им колко са слаби и ги учи да се опират на Него, защото Той е единствената им помощ и защита. Така се постига Неговото намерение. Те биват научени, подготвени и дисциплинирани да изпълнят голямата цел, за която са им дадени сили. Когато Бог ги призове за действие, те са готови и небесни ангели могат да им сътрудничат в делото, което трябва да извършат на земята. ПИП 51.1

По време на престоя си в Египет Авраам показа, че не му липсват човешки слабости и несъвършенства. Той скри факта, че Сара бе негова жена. Това бе израз на недоверие към Божествената грижа, липса на оная възвишена вяра и смелост, които така често и благородно проявяваше в живота си. Сара беше “красива наглед” и той се усъмни да не би мургавите египтяни да го убият, като пожелаят красивата чужденка. Разсъждаваше, че не е грях или лъжа да представи Сара като своя сестра, защото тя бе дъщеря на баща му, но от друга майка. Обаче това скриване на истинската им връзка бе измама. Никакво отклонение от стриктното благочестие не може да има Божието одобрение. Чрез липсата на вяра у Авраам Сара попадна в голяма опасност. Египетският цар узна за нейната красота и нареди да я доведат в палата му, възнамерявайки да я направи своя жена. Но Господ в голямата Си милост опази Сара, като изпрати съдби върху царското домочадие. Чрез това средство монархът узна истината и възмутен от измамата, упрекна Авраам и му върна съпругата, с думите: “Що е това, което ти ми стори...? Защо ми каза: “Сестра ми е”, така че аз си я взех за жена? Сега, прочее, ето жена ти, вземи я и си иди” (Бит. 12:18,19). ПИП 51.2

Авраам бе на особена почит пред царя. Дори сега фараонът не позволи да бъде засегнат нито той, нито придружаващите го, а нареди един страж да ги съпроводи, за да излязат безопасно от владенията му. По това време излезе закон, забраняващ на египтяните да имат близки отношения, като ядене и пиене, с пастири чужденци. Фараонът се държа любезно и щедро с Авраам, но го помоли да напусне Египет, не смеейки да го задържи. От незнание за малко да му нанесе голямо зло, но Бог се намеси и опази монарха от извършването на такъв голям грях. Фараонът видя, че този странник е почетен от Бога и Небето и се побоя да има в царството си човек, който така очевидно имаше Божествената благосклонност. Ако Авраам останеше в Египет, неговото нарастващо богатство и почит вероятно щяха да възбудят завистта или алчността на египтяните, които може би щяха да го засегнат по някакъв начин. Тогава монархът щеше да бъде държан отговорен, а домът му би понесъл нови нещастия. ПИП 51.3

Даденото на фараона предупреждение доказа, че Авраам е под Божията закрила и при по-късното му общуване с езическите народи това не можеше да бъде опазено в тайна. Разчу се, че Бог, на Когото Авраам служи, бди над Своя слуга и би отмъстил за всяка несправедливост спрямо него. Опасно нещо е да се стори зло на някое от децата на небесния Цар. За този случай от опитността на Авраам, псалмистът казва, че заради избрания народ Бог “изобличи царе, като каза: “Да не докачате помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми” (Пс. 105:14,15). ПИП 51.4

Интересно е сходството между преживяването на Авраам в Египет и опитността на неговото потомство столетия по-късно. И в двата случая глад бе причината за пребиваването им там. Изявление на Божествени съдби в тяхна полза изплаши до смърт египтяните, а те си тръгнаха с голям имот и с богати дарове от езичниците. ПИП 51.5