Патриарси И Пророци

ГЛАВА 12 — АВРААМ В ХАНААН

Авраам се върна в Ханаан “много богат с добитък, сребро и злато” (Бит. 13:1-9). Лот още беше с него и те отново стигнаха във Ветил и разпънаха шатрите си край олтара, който бяха издигнали преди. Скоро разбраха, че увеличилите се притежания вече увеличиха и затрудненията им. В успеха им имаше опасност от скарване помежду им, въпреки че в трудностите и в тежките изпитания бяха живели заедно в хармония. Пасищата не бяха достатъчни за стадата и чердите и на двамата. Това възбуждаше чести разпри между пастирите, които представяха споровете за разрешаване пред господарите си. Очевидно трябваше да се разделят. Авраам беше по-стар от Лот и имаше старшинство и като роднина, и според богатството и положението си, но той пръв предложи план за запазване на мира помежду им. Макар цялата земя да му бе дадена от самия Бог, той учтиво отстъпи това право. ПИП 52.1

“Да няма, моля ти се, спречкване — каза той — между мене и тебе, между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно, или ако ти идеш на надясно, аз ще ида наляво” (Бит. 13:8,9). ПИП 52.2

В тази постъпка се разкри благородният, несебелюбив дух на Авраам. Колко много хора при подобни обстоятелства биха се вкопчили на всяка цена в своите лични права и привилегии! Колко домове са били разбити така! Колко църкви са били разделени и станали причина истината да бъде подложена на осмиване и упрек от неправедните! “Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе — каза Авраам — ...защото ние сме братя” не само поради кръвната връзка, но и като поклонници на истинския Бог. Божиите деца по целия свят са едно семейство и трябва да ги направлява един дух на любов и помирение. “В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит” (Римл. 12:10) — такова е учението на нашия Спасител. Възпитаването на любезност към всички, на желание да се прави на другите това, което бихме желали да правят на нас, би премахнало половината от злините в живота. Духът на себевъзвеличаване е сатанински дух. Но сърце, съхраняващо Христовата любов, ще притежава такава доброжелателност, която не търси своето. Такива хора ще пазят Божественото предписание. “Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото” (Фил. 2:4). ПИП 52.3

Макар че дължеше успеха си на връзката с Авраам, Лот не изрази благодарност към своя благодетел. Любезността изискваше той да отстъпи избора на Авраам, вместо самолюбиво да се стреми към всичките предимства на този избор. “...подигна очи и разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана..., като Господнята градина, като Египетската земя” (Бит. 13:10). Най-плодородната област в цяла Палестина бе Йорданската долина. Тя напомняше с вида си за изгубения Рай и по красота и плодородие се равняваше на богатите равнини край Нил, които съвсем скоро бяха напуснали. Там имаше и градове — богати и красиви, приканващи към доходна търговия в оживените си пазарища. Заслепен от перспективата за светска печалба, Лот пренебрегна моралните и духовни злини, които можеха да се срещнат там. Обитателите на равнината бяха “твърде нечестиви и грешни пред Господа”, но той не знаеше това или пък не му отдаваше достатъчно значение. “Избра цялата Йорданска равнина” и “преместваше шатрите си, докато стигна до Содом” (Бит. 13:13,11,12). Колко малко предвиждаше той ужасните резултати от този егоистичен избор! ПИП 52.4

След като се раздели с Лот, Авраам отново получи обещание от Господа за цялата страна. Скоро след това се премести в Хеврон, където разпъна своята шатра под дъбовете на Мамре “и там издигна олтар на Господа”. В спокойствието на това плато с неговите маслинени горички и лозя, с полюшващи се житни ниви и обширни пасища по околните хълмове той заживя напълно доволен своя прост патриархален живот, като остави на Лот опасния лукс на Содомската долина. ПИП 52.5

Авраам бе почитан от съседните народи като могъщ княз и мъдър, способен водач. Той не живееше изолирано от съседите си. Неговият живот и характер, забележително контрастиращи с живота и характера на идолопоклонниците, им повлияха силно в полза на истинската вяра. Привързаността му към Бога бе неотклонна, докато приветливостта и благосклонността му подтикваха към доверие и приятелство, непреднамереното му величие вдъхваше уважение и почит. ПИП 52.6

Той не криеше ревниво религията си като свое скъпоценно съкровище, на което може да се наслаждава сам. Истинската религия не може да бъде живяна скрито, защото такъв дух е противен на евангелските принципи. Докато Христос обитава в сърцето, светлината на Неговото присъствие не може да бъде скрита или помрачена. Напротив, когато ден след ден мъглата на себелюбието и греха, покриващи душата, бива разпръсквана от ярките лъчи на Слънцето на правдата, тя ще се усилва все повече. ПИП 53.1

Божият народ — това са представителите Му на земята. Неговото намерение е те да бъдат светлина сред моралната тъмнина на света. Разпръснати навсякъде по земята в градове, градчета и села, те са Негови свидетели, проводници, чрез които Той ще предаде на един невярващ свят познание за Божията воля и за чудесата на Неговата благодат. Планът Му е всички участващи във великото спасение да бъдат Негови мисионери. Набожността на християнина е образецът, по който светът съди за евангелието. Тежки изпитания, понесени с търпение, благословения, приети с благодарност, кротост, любезност, милост и любов, проявени естествено като втора природа, са светлината на характера, която огрява света в контраст с тъмнината и егоизма на естественото сърце. ПИП 53.2

Богат с вяра, благороден в щедростта си, непоклатим в послушанието си и скромен в простотата на своя скитнически живот, Авраам бе и мъдър дипломат, и смел, способен воин във време на война. Независимо, че бе познат като проповедник на нова религия, трима братя царе, управители на аморейските равнини, в които той обитаваше, показаха своето приятелство, като го поканиха да влезе в съюз с тях за по-голяма сигурност, защото страната бе пълна с насилие и потисничество. Скоро възникна случай Авраам да се включи в този съюз. ПИП 53.3

Ходологомор — цар на Елам, бе превзел Ханаан преди 14 години и му бе наложил данък. Сега няколко от князете въстанаха и еламският цар с четирима съюзници отново нахлу в страната да ги принуди към подчинение. Петима ханаански царе обединиха войските си и посрещнаха нападателите в долината Ситим, но само за да бъдат разбити напълно. Голяма част от армията бе разпръсната и избягалите потърсиха убежище в планините. Победителите оплячкосаха градовете в равнината и се оттеглиха с богати трофеи и много пленници, сред които бяха Лот и семейството му. ПИП 53.4

Авраам, който живееше мирно в дъбовите горички на Мамвре, научи от един беглец за битката и за бедствието, сполетяло неговия племенник. Той не таеше лош спомен за неблагодарността на Лот. Цялата му привързаност към него се събуди и той реши, че трябва да го освободи. Като потърси преди всичко Божествен съвет, Авраам се приготви за война. От собствения си стан събра 318 подготвени слуги — хора, научени в страх от Бога да служат на своя господар и да боравят с оръжие. Съюзниците му Мамврий, Есхол и Анер се присъединиха към него с четите си и тръгнаха да преследват нападателите. Еламитите и техните съюзници се бяха разположили на бивак в Дан на северната граница на Ханаан. Заслепени от победата и без да се опасяват, че ще бъдат нападнати от победените си врагове, те се бяха отдали на пируване. Патриархът раздели своите бойци да се приближат към стана от различни посоки и да го нападнат през нощта. Неговата атака, така силна и неочаквана, доведе до бърза победа. Царят на Елам бе убит, а неговите изпаднали в паника войски бяха разбити напълно. Лотовото семейство и всички пленници с тяхното имущество бяха освободени и в ръцете на победителите остана голяма плячка. Преди всичко на Бога и после на Авраам се дължеше победата. Поклонникът на Йехова не само направи голяма услуга на страната, но и доказа, че е благороден човек. Доказа, че праведността не е страхливост и че религията му го е направила смел в поддържане на правото и в защита на потиснатите. Това героично дело разшири влиянието му сред околните племена. При завръщането му содомският цар излезе със своята свита да почете победителя. Помоли го да задържи имота за себе си, а да му върне само пленниците. Според военните обичаи плячката принадлежеше на победителя, но Авраам не бе предприел този поход за печалба и отказа да се възползва от чуждото нещастие. Постави само едно условие — съюзниците му да получат полагаемата им се част. ПИП 53.5

Малко хора, подложени на такъв изпит, биха се показали така благородни като Авраам. Малко хора биха се възпротивили на изкушението да получат такава богата плячка. Този пример е упрек към себелюбивите и користолюбивите духове. Авраам зачете справедливостта и човечността. Неговото поведение илюстрира вдъхновената максима “да обичаш ближния си, както себе си” (Лев.19:18). “Аз дигнах ръката си — каза той — пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремик за обуща, да не би да речеш: “Аз обогатих Аврама” (Бит. 14:22,23). Той не желаеше да им даде повод да помислят, че се е включил във войната за печалба или че дължи своя успех на техните дарби и благосклонност. Бог бе обещал да благослови Авраам и на Него се дължеше славата. ПИП 54.1

И един друг излезе да посрещне победилия патриарх — Мелхиседек — цар на Салим. Той донесе хляб и вино за освежаване на неговата войска. Като “свещеник на всевишния Бог” той благослови Авраам и благодари на Господа, Който извърши такова велико освобождение чрез Своя слуга. И Авраам “му даде десятъка от всичко”. ПИП 54.2

Авраам радостен се върна при своите шатри и стада; но неспокойни мисли тревожеха ума му. Той бе миролюбив човек и доколкото бе възможно избягваше неприятелство и борби. С ужас си припомни сцените на клане, на които бе станал свидетел. Но народите, чиито войски разби, без съмнение щяха да подновят нахлуването си в Ханаан и да насочат към него своята жестокост. След като се включи по този начин в междунационални вражди, мирното спокойствие на живота му щеше да бъде нарушено. Нещо повече, нито бе завладял Ханаан, нито можеше да се надява на наследника, за когото щеше да се изпълни обещанието. ПИП 54.3

В едно нощно видение отново чу Божествения глас: “Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма” (Бит. 15:1). Това бяха думите на Княза на князете. Но умът бе така потиснат от предчувствия, че не можа да се хване за обещанието с непоколебимо доверие, както преди. Помоли за някакъв видим знак, че то ще бъде изпълнено. И как заветното обещание можеше да се осъществи, когато подаряването на син се бавеше? “...какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен...?” — каза той. “И ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник” (Бит. 15:2,3). Той мислеше да осинови своя доверен слуга Елиезер и да го направи наследник на имота си. Но получи уверение, че наследник ще бъде негово дете. Тогава бе изведен извън шатрата и му бе казано да погледне към безбройните звезди, потрепващи в небесата. И когато вдигна поглед нагоре, чу думите: “Толкова ще бъде твоето потомство... Авраам повярва в Господа и Той му го вмени за правда” (Бит. 15:5,6). ПИП 54.4

Патриархът обаче все още се молеше да получи някакъв видим знак за потвърждение за неговата вяра и за доказателство, че Божиите милостиви намерения към следващите поколения ще бъдат изпълнени. Господ прояви снизхождение, за да влезе в завет със Своя слуга, като използва такива форми, каквито обикновено се употребяваха между хората за утвърждаване на тържествено поети задължения. По Божествено наставление Авраам пожертва една юница, една коза и един овен — всяко от тях на по три години, като ги разсече и сложи парчетата на малко разстояние едно от друго. Към тях прибави една гургулица и един млад гълъб, неразсечени. След това почтително мина между частите на жертвата, правейки тържествен обет за вечно послушание към Бога. Бдителен и твърд, той остана при труповете до залеза на слънцето, за да ги пази от омърсяване или да не бъдат изядени от грабливи птици. Около залез се унесе в дълбок сън и “ето, ужас като страшен мрак го обзе” (Бит. 15:12). И се чу Божият глас, който го предупреди да не очаква веднага обещаната земя и му показа бъдещите страдания на неговите потомци, преди да се установят в Ханаан. Сега му разкри плана на изкуплението чрез смъртта на Христос — Великата Жертва. Показа му Неговото идване в слава. Авраам видя и как обновената в едемска красота земя му бе дадена за вечно притежание като окончателно и цялостно изпълнение на обещанието. ПИП 54.5

Като доказателство на този завет на Бога с човека, между разсечените жертви преминаха една димяща пещ и “огнен пламък” — символи на Божественото присъствие и жертвите изгоряха напълно. И отново Авраам чу глас, потвърждаващ даряването на неговите потомци с Ханаанската земя “от Египетската река до голямата река, реката Ефрат” (ст. 18). ПИП 54.6

Когато Авраам живя близо 25 години в Ханаан, Господ му се яви и каза: “Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен” (Бит. 17:1-16). С благоговение патриархът падна на лице, а вестта продължи: “Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.” В знак, че заветът ще бъде изпълнен, неговото досегашно име Аврам бе променено на Авраам, означаващо “отец на множество народи”. Името на Сарайа стана Сара — “княгиня”, защото, каза Божественият глас, “тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея”. ПИП 55.1

Тогава на Авраам бе даден ритуалът на обрязването като “печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан” (Римл. 4:11). Той трябваше да бъде спазван от патриарха и от потомството му като знак на преданост към Божията служба. Отделени по този начин от идолопоклонниците, Авраамовите наследници имаха в обрязването знак, че Бог ги приема за Свое особено съкровище. Този ритуал бе заклеване да изпълняват условията на направения с Авраам завет. Те не биваше да сключват бракове с езичници, защото така щяха да изгубят почитта си към Бога и към Неговия свят закон. Изкусени да живеят грешния живот на другите нации, те щяха да бъдат подмамени към идолопоклонство. ПИП 55.2

Бог удостои Авраам с голяма чест. Ангели от небето вървяха и разговаряха с него като приятели с приятел. Когато се готвеха присъдите за Содом, те не бяха скрити от него и той се застъпи за грешниците пред Бога. Посрещането, което той устрои на ангелите е и един красив пример на гостоприемство. ПИП 55.3

В горещото лятно пладне патриархът седеше на входа на своя шатър, съзерцавайки спокойния пейзаж, когато видя в далечината трима приближаващи се пътници. Преди да стигнат до шатъра му, странниците се поспряха, сякаш се съветваха накъде да продължат. Тутакси, без да ги изчака да поискат услуга, Авраам стана и тъй като те явно се насочиха в друга посока, той ги последва бързо и най-любезно ги помоли да го почетат, като останат в дома му да се освежат. Със собствените си ръце им донесе вода да измият пътния прах от нозете си. Сам се разпореди за храната им, докато почиваха под хладната сянка. Приготвено бе угощение и докато споделяха неговото гостоприемство, той почтително стоеше край тях. Този акт на любезност бе достатъчно важен за Бога, за да бъде записан в Неговото Слово и хиляда години по-късно споменат от един вдъхновен апостол: “Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели” (Евр. 13:2). ПИП 55.4

В своите гости Авраам видя само трима уморени пътници. Той никак не мислеше, че сред тях беше Този, на Когото можеше да се поклони без с това да съгреши. Но истинският характер на небесните вестители сега се откри. Макар че бяха тръгнали на път като служители на гнева, те най-напред изговориха благословения към верния Авраам. Макар че Бог стриктно отбелязва нечестието и престъплението, Той не намира удоволствие в отмъщението. Делото на унищожението е “странно дело” за Този, Който е Безкрайна Любов. ПИП 55.5

“Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят” (Пс. 25:14). Авраам бе почел Бога и Господ почете него, като му даде достъп до Своя съвет и му разкри намеренията Си. “Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя...” — каза Господ... викът на Содома и Гомора е силен и понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще позная” (Бит. 18:17-21). Бог добре знаеше мярката на содомския грях; но се изрази по човешки, за да бъде разбрано справедливото Му отношение. Преди да подложи престъпниците на съд, Той изпитва сам поведението им и ако не са преминали границата на Божествената милост, им дава още време да се покаят. ПИП 55.6

Двама от небесните вестители се отдалечиха и оставиха Авраам сам с Този, Който той сега разбра, че е Божият Син. И човекът на вярата се застъпи за жителите на Содом. Веднъж ги бе спасил със сабята си; сега се стараеше да ги спаси с молитва. Лот и неговото домочадие още живееха там и неегоистичната любов, подтикнала Авраам да ги освободи от еламитите, сега се опита да ги спаси, ако бе Божията воля, от бурята на Божествения съд. ПИП 55.7

С дълбоко почитание и смирение той се помоли: “Ето сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа” (Бит. 18:27). Тук нямаше и следа от самоувереност, нямаше възхвала на собствена праведност. Патриархът изискваше благоволение не поради послушанието си или поради жертвите, които бе сторил в изпълнение на Божията воля. Самият грешник, той се застъпи в полза на грешника. Такъв дух трябва да притежават всички, които пристъпват към Бога. Авраам прояви доверие на дете, умоляващо един любещ Баща. Той се приближи до небесния вестител и горещо изказа молбата си. Въпреки че бе жител на Содом, Лот не участваше в нечестието на своите съграждани. Авраам смяташе, че в този многолюден град трябва да има и други поклонници на истинския Бог. Затова умоляваше: “Далеч от Тебе да сториш такова нещо: да убиеш праведния с нечестивия... Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?” (ст. 25). Авраам не се помоли само веднъж, а много пъти. Ставайки все по-смел поради това, че молбите му получаваха отговор, той продължи да иска, докато получи уверение, че щеше да бъде пощаден, ако в града се намереха дори десет праведници. ПИП 55.8

Любов към погиващите души вдъхновяваше молитвата на Авраам. Макар че се отвращаваше от греховете на този разпуснат град, той желаеше грешниците да бъдат спасени. Дълбокият му интерес към Содом показва безпокойството, което той преживяваше за непокаяните. От нас се иска да изпитваме омраза към греха, но милост и любов към грешника. Навсякъде около нас има души, отиващи към гибел, така безнадеждна, така ужасна като постигналата Содом. Всеки ден благодатното време на някого свършва. Всеки час някой преминава отвъд границите на милостта. А къде са гласовете на предупреждение и умоляване, които казват на грешника да бяга от това ужасно проклятие? Къде са ръцете, протегнати да го измъкнат от смъртта? Къде са онези, които със смирение и устойчива вяра умоляват Бога за него? ПИП 56.1

Духът на Авраам бе духът на Христос. Самият Божи Син е най-великият застъпник в полза на грешника. Този, Който заплати цената на нашето изкупление, познава стойността на човешката душа. С нетърпимост към злото, каквато може да съществува само в едно безукорно чисто естество, Христос показа към грешника такава любов, каквато единствено Безкрайната Доброта може да прояви. В агонията на разпятието, сам натоварен с ужасната тежест от греховете на целия свят, Той се помоли за Своите поругатели и убийци: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). ПИП 56.2

За Авраам е писано, че “се нарече Божи приятел” (Яков 2:23), “отец на всички, които вярват” (Римл. 4:11). Свидетелството на Бога за този верен патриарх е: “Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми (Бит. 26:5). И отново: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него” (Бит. 18:19). Авраам бе призван за висока чест — честта да бъде баща на народ, който да съхранява в продължение на векове Божията истина за света. Чрез този народ всички народи на земята щяха да бъдат благословени при идването на обещания Месия. Патриархът бе призван от Този, Който го прецени, че е достоен. Така говори Господ: “Този, Който разбира мислите отдалеч и отдава на хората дължимото, казва: “Аз те познавам.” Авраам нямаше да предаде истината за себелюбиви цели. Той щеше да пази закона и да постъпва справедливо и праведно. И не само щеше да се бои от Бога, но и щеше да развие религията в дома си. Щеше да наставлява семейството си в правда; законът на Бога щеше да бъде правило в дома му. ПИП 56.3

Авраамовото домакинство обхващаше повече от 1000 души. Доведените чрез неговите поучения да се покланят на единствения Бог намериха дом в стана му; и тук, като в училище, те получаваха такова наставление, което ги приготвяше да бъдат представители на истинската вяра. Така отговорността му бе голяма. Той поучаваше глави на семейства и неговите методи на ръководство щяха да бъдат прилагани в домовете, които те щяха да ръководят. ПИП 56.4

В ранните времена бащата бе управител и свещеник на семейството си и имаше авторитет над децата си дори и след като те вече имаха свои собствени семейства. Наследниците му бяха поучавани да виждат в него свой водач както в религиозните, така и в светските неща. Авраам се стремеше да увековечи тази патриархална система, тъй като тя бе ориентирана към запазване на познанието за Бога. Необходимо бе членовете на семейството да се свържат в едно, за да изградят бариера срещу така широко разпространеното и така дълбоко вкоренено идолопоклонство. С всякакви достъпни средства Авраам се стараеше да опази хората от стана си от смесване с езичници и от интерес към техните обичаи. Той знаеше, че фамилиарността със злото неусетно покварява принципите. Полагаше най-голяма грижа да държи далеч всяка форма на фалшива религия и да запечата в умовете величието и славата на живия Бог като истински обект на поклонение. ПИП 56.5

Сам Бог мъдро бе наредил това — доколкото е възможно да отдели народа Си от свързване с езичниците, като го направи един народ, живеещ отделно и различно от другите. Той бе извел Авраам от идолопоклонническото му племе, за да може патриархът да подготви и обучи семейството си далеч от прелъстителните влияния, които щяха да го заобикалят в Месопотамия, и истинската вяра да бъде опазена от неговите потомци. ПИП 57.1

Любовта на Авраам към чадата и домашните му го караше да опазва тяхната религиозна вяра, да им всажда познание за Божествените наредби. Това бе най-скъпоценното наследство, което той можеше да им даде, а чрез тях щеше да го получи и светът. Всички бяха поучавани, че се намират под управлението на небесния Бог. Не биваше родителите да проявяват потисничество, а децата непослушание. Божият закон посочваше задълженията на всеки и само в послушание към Бога можеше да се постигне щастие и благополучие. ПИП 57.2

Личният му пример, тихото влияние на всекидневния му живот — бяха един постоянен урок. В непоколебимото му благочестие, в благосклонността и в неегоистичната му любезност, спечелили възхищението на царе, имаше ухание за живот — благородство и красота на характера, разкриващи на всички, че бе свързан с Небето. Той не пренебрегваше и най-скромния слуга. В неговото домакинство нямаше един закон за господаря, а друг за слугата, царско отношение към богатите, а друго — към бедните. Отношението към всички беше справедливо и съчувствително като към наследници заедно с него на благодатта. ПИП 57.3

Той “ще заповяда на дома си”. Не допусна да съгреши с прояви на небрежност в обуздаване злите наклонности на своите деца или на слабост и неразумно пристрастие; никак не отстъпи от убежденията си за дълг със задоволяването на някаква погрешна любов. Авраам не само даваше правилно възпитание, но поддържаше и авторитета на справедливия и праведен закон. ПИП 57.4

Колко малко хора в наши дни следват този пример! Колко много родители изпитват сляпа и егоистична сантименталност, наричана погрешно любов, която се проявява в изоставяне на децата с тяхното още неоформено разсъждение и недисциплинирани страсти на собствената им воля. Това е най-голямата жестокост по отношение на подрастващите и голямо зло за света. Родителската отстъпчивост поражда безредие в семейството и в обществото. Тя утвърждава в децата желание да следват наклонностите си, вместо да се подчиняват на Божествените изисквания. Така те израстват със сърца, нежелаещи да вършат Божията воля и предават своя нерелигиозен, непокорен дух на чадата и внуците си. Подобно на Авраам родителите трябва да заповядват на своите домове. Нека послушанието към родителския авторитет се възпитава и утвърждава като първа стъпка към послушание на Божия авторитет. ПИП 57.5

Лекомисленото отношение към Божия закон дори и на религиозни водачи е довело до голямо зло. Така широко разпространеното учение, че Божествените изявления не са повече обвързващи за хората, въздейства също като идолопоклонството върху морала на хората. Които се стараят да омаловажат изискванията на Божия свят закон, удрят направо в основите управлението на семействата и народите. Религиозни родители, пропускащи да се съобразяват с Неговите изисквания, не заповядват на дома си да пази Господния път. Не правят закона на Господа правило на своя живот. Когато децата им създадат собствени домове, не чувстват задължение да поучават своите чада на неща, на които самите не са учени. Ето защо има толкова много безбожни семейства. Затова и покварата е така дълбока и широкоразпространена. ПИП 57.6

Докато самите родители не почитат закона на Господа със съвършени сърца, те не са приготвени да заповядват на своите деца. Нужна е реформация в това отношение — реформация, дълбока и обширна. Родители се нуждаят от реформиране; проповедници се нуждаят от реформиране; нуждаят се от Бога в домовете си. Ако виждат нещата различно, необходимо е да внесат Неговото Слово в семействата си и да Го направят свой съветник. Трябва да поучават децата си, че това е Божият глас, отправен към тях, и че е редно безпрекословно да Му се подчиняват. Наложително е търпеливо да поучават децата си, любезно и неуморно да ги съветват как да живеят, за да угодят на Бога. В такъв дом децата са подготвени да се срещат със софистиката на неверието. Те са приели Библията като основа на своята вяра и тая основа не може да бъде пометена от нахлуващата вълна на скептицизма. ПИП 57.7

В толкова много домове се пренебрегва молитвата. Родителите разбират, че нямат време за утринно и вечерно богослужение. Не могат да отделят няколко мига за отдаване благодарност на Бога за Неговите изобилни милости — за благословеното слънце и за обилните дъждове, които карат растенията да процъфтяват, за закрилата на святите ангели. Нямат време да помолят Исус за Божествена помощ и ръководство и за пребъдващото му присъствие в дома. Излизат на работа, както излиза вол или кон, без мисъл за Бога в небесата. А душите им са толкова скъпоценни, че Божият Син не допусна да бъдат загубени безнадеждно, а даде живота Си, за да ги изкупи. Но те съвсем слабо оценяват Неговата велика доброта, почти както животните, които погиват. ПИП 58.1

Подобно на патриарсите в древността изповядващите любов към Бога трябва да издигат олтар на Господа, където и да разпънат шатрата си. Ако някога е имало време всеки дом да бъде дом на молитва, то днес е това време. Бащи и майки често трябва да възвишават сърцата си към Бога в смирена молитва за себе си и за своите деца. Бащата като свещеник на дома нека да въздигне олтар на Бога, да поставя върху него утринна и вечерна жертва, докато жената и децата се съединят в молитва и хвала. В такъв дом Исус ще остане с радост. ПИП 58.2

От всяко християнско семейство се изисква да пръска свята светлина. Любовта трябва да се разкрива в действие; да тече в целия живот на дома, откриваща се се във внимателна любезност, в мила, неегоистична учтивост. Има домове, където този принцип се прилага — домове, където се покланят на Бога и там царува най-истинска любов. От тези домове сутрешната и вечерната молитва се възнасят към Бога като сладък тамян и Неговите милости и благословения падат върху молещите се като утринна роса. ПИП 58.3

Един добре управляван християнски дом е могъщ аргумент за реалността на християнската религия — аргумент, който невярващите не могат да опровергаят. Всички могат да видят, че в това семейство има едно влияние, ръководещо децата, и че Бог Авраамов е с тях. Ако домовете на наричащите себе си християни бяха уредени правилно в религиозно отношение, те биха упражнили могъщо влияние за добро. Наистина биха били “светлина на света”. Небесният Бог говори на всеки верен родител с думите, казани за Авраам: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане от Авраама онова, което е говорил за него.” ПИП 58.4