Патриарси И Пророци

ГЛАВА 10 — ВАВИЛОНСКАТА КУЛА

За да насели отново опустошената земя, която потопът бе очистил от моралната й поквара, Бог запази само едно семейство — Ноевото домочадие, за което заяви: “Защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене” (Бит. 7:1). Но и в тримата синове на Ной бързо се разви онова голямо различие, което се забелязваше в света преди потопа. Сим, Хам и Яфет, които трябваше да бъдат основателите на човешкия род, предварително изявиха характера на своето потомство. ПИП 45.4

Чрез Божествено откровение Ной предсказа историята на трите големи раси, които щяха да произлязат от тези бащи на човечеството. Проследявайки Хамовите наследници по-скоро по сина, отколкото по бащата, той заяви: “Проклет да е Ханаан — слуга на слуги ще бъде на братята си” (Бит. 9:25). С неестественото си престъпление Хам изяви, че отдавна бе отхвърлил в душата си синовното почитание. То разкри липсата на благочестие в долния му характер. Злите характерни черти на Ханаан се проявиха и в неговото потомство, чийто непресекващ грях призова върху него Божиите присъди. ПИП 45.5

От друга страна, почитта, проявена от Сим и Яфет към баща им и към Божествените изявления, обеща по-светло бъдеще за техните наследници. За тези синове бе заявено: “Благословен Господ, Симовият Бог; и Ханаан да Му бъде слуга. Бог да разшири Яфета и да се засели в шатрите на Сима. И Ханаан ще им бъде слуга” (Бит. 9:25,27). От родословната линия на Сим трябваше да се роди избраният народ на Божия завет, на обещания Изкупител. Йехова беше Богът на Сим. От Сим щеше да произлезе Авраам и Израилевият народ, чрез който щеше да дойде Христос. “Блажен оня народ, чийто Бог е Господ” (Втор. 7:4). А Яфет щеше “да се засели в шатрите на Сима”. Наследниците на Яфет трябваше да вземат особено участие в благословението на евангелието. ПИП 45.6

Наследниците на Ханаан паднаха до най-ниските форми на езичеството. Макар пророческото проклятие да ги обрече на робство, участта им бе задържана в продължение на векове. Бог търпя тяхното нечестие и поквара, докато преминаха границите на дълготърпението Му. Тогава бяха лишени от наследство и станаха роби на Симовите и Яфетовите потомци. ПИП 46.1

Ноевото пророчество не беше някакво произволно, гневно отхвърляне или изявление на благоразположение. То не предопредели характера или съдбата на синовете. Но показа какъв щеше да е резултатът от начина на живот, който всеки от тях избра, и от характера, който бяха развили. Пророчеството изрази Божието намерение за тях и за потомството им предвид собствения им характер и поведение. Като правило децата наследяват разположенията и наклонностите на родителите си и подражават на примера им, а греховете на родителите се вършат от потомците поколения наред. Така покварата и непочтителността на Хам повтори и неговото потомство, донасяйки си проклятие много поколения наред. “А един грешник разваля много добри неща” (Екл. 9:18). ПИП 46.2

От друга страна, колко богато бе наградено почитанието на Сим към неговия баща и какъв забележителен род от святи човеци се родиха в потомството му! “Господ знае дните на непорочните... и потомството му е в благословение”. “...да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му” (Втор. 7:9). ПИП 46.3

За известно време Ноевите наследници продължиха да живеят в планините, където бе заседнал ковчегът. Като се увеличиха на брой, отстъплението скоро доведе до разделение. Желаещите да забравят своя Създател и да отхвърлят ограниченията на закона Му чувстваха постоянна досада от ученията и примера на своите боящи се от Бога роднини. И след известно време решиха да се отделят от поклонниците на Създателя. Затова се отправиха към долината Сенаар на брега на р. Ефрат. Привлече ги красивото разположение на мястото и плодородието на почвата и решиха да направят равнината свой дом. ПИП 46.4

Намислиха да издигнат тук град, а в него кула с такава удивителна височина, че да стане чудо на света. Тези планове имаха за цел да предпазят народа от разпръсване навред в колонии. Бог бе наредил да се разселят по земята, да я изпълнят и покорят, но строителите на Вавилонската кула решиха да живеят заедно, обединени в едно цяло, за да основат монархия, която да обхване цялата земя. И тогава градът им щеше да стане столица на всесветска империя. Славата й щеше да донесе възхищение и светска почит на своите основатели. Величествената кула, стигаща до небесата, бе предназначена за паметник на тяхната сила и мъдрост, който да разнася славата им до бъдните поколения. ПИП 46.5

Обитателите на долината Сенаар не вярваха в Божия завет, според който Бог нямаше вече да унищожи земята с потоп. Много от тях отрекоха съществуването на Бога и приписаха потопа на природни причини. Други вярваха в едно върховно същество, унищожило предпотопния свят, и сърцата им подобно на Каин се изпълниха с бунт против Твореца. С издигането на кулата те целяха да бъдат опазени от нов потоп. Издигайки строежа все по-високо, докъдето не биха стигнали водите на потопа, те смятаха да се поставят извън всяка опасност. Мислеха си да се изкачат чак до облаците и се надяваха да бъдат опазени в случай на потоп. Цялото начинание бе предназначено да въздигне гордостта на строителите, да отклони умовете на бъдещите поколения от Бога и да ги въведе в идолопоклонство. ПИП 46.6

Когато кулата бе завършена донякъде, една част от нея бе заета с жилища на строителите, а пък други, великолепно обзаведени и украсени помещения, бяха посветени на идолите им. Народът се радваше на успеха си и възхваляваше богове от злато и сребро, като заставаше срещу Управителя на небето и земята. Но изведнъж Бог прекъсна делото, напредвало така успешно. Изпрати ангели да осуетят делото на строителите. Кулата бе стигнала доста голяма височина и работниците на върха не можеха да общуват пряко с намиращите се на земята долу. Затова на разни нива бяха поставени постове, които да предават поръчките за необходимите материали или свързани с работата наставления. Бог им обърка езика, така че при предаване на вестите помежду им се доставяше материал, който не бе необходим, и наставления често стигаха обратни на изговорените. Настъпи смущение и почуда. Работата спря. Повече не можеше да има никаква хармония и сътрудничество. Строителите бяха съвсем неспособни да си дадат сметка за странното взаимно неразбиране. С яд и разочарование започнаха да се упрекват един друг, а съюзът им приключи с борба и кръвопролития. Като доказателство за Божието неодобрение светкавици от небето разрушиха горната част на кулата и я събориха на земята. Хората бяха принудени да разберат, че има Бог, Който владее в небето. ПИП 46.7

Дотогава всички хора говореха един език. Сега тези от тях, които можеха да се разбират, се обединиха. Едни тръгнаха на една страна, други — на друга. “Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя” (Бит. 11:8). Чрез това разпръскване земята трябваше да се насели и така намерението на Господа бе изпълнено чрез самите средства, които хората бяха използвали, за да предотвратят изпълнението му. ПИП 47.1

Но каква загуба беше това за опълчилите се срещу Създателя. Божията цел бе да се разселят в различни части на света, за да получат знание за волята Му, та светлината на истината да изгрее непомрачена за бъдещите поколения. Ной — верният проповедник на правдата — живя 350 години след потопа, Сим — 500 години, така че техните наследници имаха възможност да се запознаят с изискванията на Бога и с историята на Неговото отношение към бащите им. Но строителите не желаеха да слушат тези неприятни истини. Не искаха да знаят за Бога и объркването на езиците в голяма степен затрудни общуването им с тези, които можеха да им дадат светлина. ПИП 47.2

Строителите на Вавилонската кула се бяха отдали на недоволство против Бога. Вместо с благодарност да си спомнят Божията милост към Адам и Неговия скъпоценен завет с Ной, те се оплакваха от жестокостта Му, че изгони първата двойка от Едем и унищожи света с потоп. Но докато недоволстваха против Бога като жесток потисник, приеха управлението на най-жестокия тиранин. Сатана се стараеше да хвърли упрек върху свещените приношения, които символизираха смъртта на Христос. И тъй като умовете на хората бяха затъмнени от идолопоклонство, той ги подведе да презрат тези приноси и да жертват децата си върху олтарите на своите богове. Когато се отдръпнаха от Бога, Божествените качества — справедливост, чистота и любов — бяха заместени от потисничество, насилие и бруталност. ПИП 47.3

Людете на Вавилон бяха решили да установят едно независимо от Бога управление. Някои от тях се бояха от Господа, но бяха измамени от претенциите на безбожниците и въвлечени в техните планове. Заради тези верни Господ отложи Своите присъди и даде на народа време да разкрие истинския си характер. Когато това стана, Божиите синове се опитаха да го върнат от неговите стремежи, но той бе напълно единен в замисъла си против Небето. Ако вавилонските строители не бъдеха възпрени, те щяха да покварят света още в неговото детство. Съюзът им, основан върху бунт, бе едно царство, издигнато за себепрослава, в него нямаше място и покрив за Бога. Ако този съюз беше допуснат да просъществува, могъща сила би помела правдата, а заедно с нея мира, щастието и сигурността на земята. Хората се опитаха да заместят Божествената заповед, която е “свята, праведна и добра” (Римл. 7:12) със закони, издаващи намеренията на собствените им егоистични и жестоки сърца. ПИП 47.4

Боещите се от Бога викаха към Него за намеса. “А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците” (Бит. 11:5). От милост към света Той унищожи замисъла на вавилонските строители и преобърна паметника на тяхната дързост. От милост обърка езика им, за да ограничи намеренията им за бунт. Бог дълго търпи развращението на хората, като им дава изобилни възможности за покаяние. Но Той забелязва всичките им замисли срещу авторитета на Неговата правда, на Неговия праведен и свят закон. От време на време невидима ръка, която държи скиптъра на управлението, посяга да възпре нечестието. Дава се непогрешимо доказателство, че Създателят на всемира, Безкрайният в мъдрост, любов и истина, е върховен управител на небето и на земята и че никой не може безнаказано да се противопоставя на силата Му. ПИП 47.5

Плановете на вавилонските строители завършиха със срам и поражение. Паметникът на тяхната гордост стана паметник на глупостта им. Но въпреки това хората продължават да вървят по същия път — да разчитат само на себе си — и отхвърлят Божия закон. Това е принципът, който Сатана се опита да наложи в небето и който водеше и Каин при представяне на жертвата му. ПИП 48.1

И в наше време има строители на кули. Неверните изграждат своите теории върху предполагаеми заключения на науката и отхвърлят откритото Божие слово. Те се осмеляват да осъждат Божието морално управление, презират Неговия закон и се хвалят, че човешкият разум е достатъчен. Тогава “понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло” (Екл. 8:11). ПИП 48.2

Мнозина от наричащия себе си християнски свят се отклоняват от ясните учения на Библията и си изграждат вяра, основана на човешки измислици и приятни басни. И те посочват своята кула като път, по който ще се изкачат до небето. Хората възхитени се тълпят да слушат красноречиви проповеди, че престъпникът няма да умре, че спасението може да се придобие и без послушание към Божия закон. Ако изповядващите се за последователи на Христос бяха приели Божия образец, той би ги довел до единство, но докато човешката мъдрост се възвишава над Неговото свято Слово, ще има разделение и разногласие. Съществуващата объркана смесица от противоречиви вярвания и секти пророчеството подходящо представя с думата Вавилон (Бит. 11:9), име на обичащите света църкви от последните дни. ПИП 48.3

Много хора се стараят да си създадат “небе”, придобивайки богатство и власт. Те се присмиват и говорят нечестиво за насилие, говорят горделиво (по Пс. 73:8), като потъпкват човешките права и не зачитат Божествения авторитет. Гордият може за известно време да има голяма власт и да успее във всичките си начинания, но в края ще открие само разочарование и окаяност. ПИП 48.4

Предстои ни Божият изследователен съд. Всевишният ще слезе да види какво са изградили човешките чада. Неговата върховна власт ще се разкрие и делата на човешката гордост ще бъдат съкрушени. “Господ наднича от небето, наблюдава всичките човешки чада. От местообиталището Си гледа на всичките земни жители.” “Господ осуетява намеренията на народите, прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди довека, мислите на сърцето Му из род в род” (Пс. 33:13,14,10,11). ПИП 48.5