Патриарси И Пророци

ГЛАВА 9 — БУКВАЛНАТА СЕДМИЦА

Подобно на съботата и седмицата има своето начало при сътворението и библейската история я запази да стигне до нас. Самият Бог измери първата седмица като образец за следващите до края на времената. Както всяка друга, тя се състоеше от седем буквални дни. Шест дни бяха употребени за делото на сътворението; на седмия ден Бог си почина, благослови този ден и го отдели за свята почивка на човека. ПИП 42.5

В закона, даден на Синай, Бог потвърди седмицата и фактите, върху които тя се основава. След като даде заповедта “помни съботния ден, за да го освещаваш” и определи какво трябва да се върши през шестте дни и какво не бива да се върши в седмия ден, Той посочи причината за такова спазване на седмицата — собствения Си пример: “Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20:8-11). Тази причина е изпълнена с красота и значение, когато разбираме буквално дните на сътворението. Първите шест дни на всяка седмица са дадени на човека за работа, защото Бог използва същия период от първата седмица за сътворението. На седмия ден човекът трябваше да се въздържа от работа, възпоменавайки почивката на Създателя си. ПИП 42.6

Но предположението, че събитията от първата седмица изисквали хиляди и хиляди години, удря право в основата на четвъртата заповед. То представя Твореца като Създател, Който дава заповед на хората да спазват седмица от буквални дни като спомен за огромни, неопределени периоди. Този метод, необичаен за Божието отношение към Неговите създания, прави неясно и неопределено съвсем точно казаното. Той изразява неверие в най-коварна и затова най-опасна форма. Истинският му характер е така маскиран, че към него се придържат и го проповядват мнозина, заявяващи вяра в Библията. ПИП 42.7

“Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество... Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се.” (Пс. 33:6,9) Библията не признава дълги векове на бавна еволюция от хаоса. Свещеният й доклад заявява, че всеки последователен ден от сътворението се е състоял от вечер и сутрин, като всички следващи дни. В края на всеки ден е даден резултатът от работата на Създателя. Направеното в края на първата седмица изявление е: “Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Бог създаде земя и небе” (Бит. 2:4). Но то не предава мисълта, че дните на сътворението са били нещо различно от буквалните дни. Всеки ден е свързан с думата “произход”, защото в него Бог сътворяваше нещо ново, т.е. някое ново творение на Неговото дело започваше своето съществуване. ПИП 43.1

Според твърденията на геолозите в самата земя имало доказателства, че тя е много по-стара от онова, което сочи Мойсеевият доклад. Откривани са кости на хора и животни, оръжия, вкаменени дървета и други, много по-големи от сегашните и от съществувалите през хилядолетията. И от това се заключава, че земята била обитавана дълго преди посоченото в доклада на сътворението време от хора, много по-превъзходни в ръст от съвременните. Това твърдение е довело мнозина изповядващи вяра в Библията да приемат позицията, че дните на сътворението били огромни, безкрайни периоди. ПИП 43.2

Но геологията не може да докаже нищо извън библейската история. Приелите на доверие нейни открития нямат ясна представа за ръста на хората, животните и дърветата преди потопа, нито за големите промени, станали тогава. Намерените в земята останки наистина доказват условия, в много отношения различни от сегашните; но времето на тяхното съществуване може да бъде посочено само от проникновения библейски доклад. Вдъхновението е обяснило историята на потопа така, както геологията сама никога не може да схване. В дните на Ной хора, животни и дървета, многократно по-едри от съвременните, били погребани и така са запазени като доказателство за по-късните поколения, че предпотопните жители са погинали от потоп. Бог е промислил откриването им да събуди вяра във вдъхновената история. Но в своите празни твърдения хората правят същата грешка като предпотопните жители, които превърнаха нещата, които Бог има даде за благословение в проклятие, злоупотребявайки с тях. ПИП 43.3

Една от сатанинските измами е да подведе човеците към басните на неверието, за да затъмни Божия закон, който сам по себе си е много разбираем и да им внуши да застанат дръзко срещу Божественото управление. Усилията му са насочени особено против четвъртата заповед, защото тя най-ясно разкрива живия Бог, Създателя на небесата и земята. ПИП 43.4

Не престават усилията делото на сътворението да се обясни като естествен природен процес. И тези човешки твърдения се приемат дори и от така наречените християни, макар че противоречат на точните библейски факти. Мнозина се изправят срещу изследването на пророчествата, особено на Даниил и Откровение, като ги обявяват за така неразбираеми. А същите тези хора жадно приемат предположенията на геолозите, противоречащи на Мойсеевия доклад. Но ако е толкова трудно за разбиране това, което Бог е открил, колко несъстоятелно е да се приемат просто предположения за онова, което не е разкрил! ПИП 43.5

“Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон” (Втор. 29:29). Точно как е извършил делото на сътворението, това Бог никога не е разкрил на човеци; човешката наука не може да изследва тайните на Всевишния. Неговата творческа сила е необхватна и неразбираема, както и съществуването Му. ПИП 43.6

Бог е позволил един поток от светлина да се излее както върху света, така и в науката и изкуството. Но когато тъй наречени учени третират тези въпроси от чисто човешка гледна точка, те със сигурност ще стигнат до погрешно заключение. Може да е невинно да размишляваме отвъд онези неща, които Божието слово е открило, ако нашите теории не противоречат на фактите, намиращи се в Писанията. Но които пренебрегват Божието слово и се стараят да обяснят творческите дела на Бога с научни принципи, биват тласкани насам-натам без карта или компас в един непознат океан. Ако най-великите умове не бъдат водени в изследванията си от Божието слово, те се объркват в опита си да проследят връзката между наука и откровение. Тъй като Създателят и Неговите дела надхвърлят разбирането им толкова далеч, че не са в състояние да ги обяснят с естествените закони, те обявяват библейската история за несъстоятелна. Съмняващите се относно реалността на докладите в Стария и Новия завет ще бъдат подведени с още една стъпка по-нататък да се усъмнят в съществуването на Бога; и тогава, изгубвайки котвата си, ще бъдат оставени да се блъскат в скалите на неверието. ПИП 43.7

Тези хора са загубили простотата на вярата. Трябва да се вярва твърдо в Божествения авторитет на святото Божие слово. Библията не бива да бъде изпитвана чрез човешки научни идеи. Човешкото познание не е надежден водач. Скептиците, които четат Библията, за да я изкривяват, могат чрез несъвършеното си разбиране било на науката, било на Откровението, да твърдят, че намират противоречия между тях; но разбрани правилно, те са в съвършена хармония. Мойсей писа под ръководството на Божия Дух и една правилна геоложка теория никога няма да твърди, че откритията не се съгласуват с нейните изявления. Всички истини на природата и на откровението се съгласуват във всичките си проявления. ПИП 44.1

Повдигат се много въпроси от Божието слово, на които не могат да отговорят и най-задълбочените учени. Вниманието се привлича към тези теми, за да се покаже колко много, даже обикновени неща на всекидневния живот ограничените умове с цялата си горда мъдрост никога не могат да схванат напълно. ПИП 44.2

И въпреки това хората на науката смятат, че могат да проникнат в Божията мъдрост — какво е извършил или може да извърши Бог. Широко господства идеята, че Той е ограничен от собствените Си закони. Хората или отричат, или пренебрегват съществуването Му, или пък смятат, че могат да обяснят всичко, дори действието на Неговия Дух върху човешкото сърце; и вече не отдават почит на името Му, нито се боят от силата Му. Те не вярват в свръхестественото, не разбират Божиите закони или безкрайната Му сила чрез тях да осъществява волята Си. Обикновено изразът “природни закони” обхваща онази част от законите, управляващи физическия свят, която хората са можали да открият. Но колко е ограничено тяхното знание и колко обширно е полето, в което Създателят може да работи в хармония със собствените Си закони — тази област все пак остава напълно отвъд разбирането на ограничените същества! ПИП 44.3

Мнозина учат, че материята притежавала жизнена сила — че в нея били вложени някои свойства и оставена да действа с присъщата си енергия, тя функционира в хармония със строго определени закони, в които и самият Бог не може да се намесва. Такава фалшива наука не се подкрепя от Божието слово. Природата е слуга на своя Създател. Бог не анулира законите Си и не работи в противоречие с тях, а непрекъснато ги използва като Свои инструменти. Природата свидетелства за една интелигентност, за едно присъствие, за активна енергия, които действат в нейните закони и чрез тях. В природата се вижда постоянното действие на Отца и Сина. Христос каза: “Отец Ми работи досега, и Аз работя” (Йоан 5:17). ПИП 44.4

Левитите в своя химн, записан от Неемия, пееха: “Ти си Господ, само Ти. Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях. И ти оживотворяваш всичко това” (Неемия 9:6). По отношение на този свят Божието творческо дело е завършено. Защото “са били свършени делата Му още при основаването на света” (Евр. 4:3). Но Неговата енергия още продължава да поддържа обектите на сътворението Му. Сърцето бие и дъх следва дъха не защото пуснатият веднъж в движение механизъм продължава да действа чрез присъща на самия него енергия. Не! Всяко вдишване, всеки удар на сърцето доказват всеобхватната грижа на Този, в Когото “живеем, движим се и съществуваме” (Деян. 17:28). Не поради присъща на самата нея сила земята година след година произвежда изобилен плод и продължава своето въртене около слънцето. Божията ръка води планетите и ги поддържа в движението им по правилни орбити. Той “изважда множеството им с брой. Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва” (Исая 40:26). Чрез Неговата сила растителността избуява, появяват се листата и разцъфват цветята. Той “прави да расте трева по планините” и чрез Него долините дават своя плод. Всички горски зверове търсят храна от Бога (Пс. 147:8, 104:20, 21) и всяко живо същество от най-малкото насекомо до човека всекидневно зависи от грижата на Неговия промисъл. Красиви са думите на псалмиста: “Всички тия от Тебе очакват... Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си, и те се насищат с блага” (Пс. 104:27,28). Неговото Слово владее елементите. Той покрива небесата с облаци и приготвя дъжд за земята. “Дава сняг като вълна. Разпръсква сланата като пепел.” “Когато издава гласа Си, водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изважда вятъра от съкровищата Си” (Пс. 147:16; Еремия 10:13). ПИП 44.5

Бог е в основата на всичко. Всяка истинска наука е в хармония с Неговите дела. Всяко истинско образование води до послушание към Неговото управление. Науката открива нови чудеса пред очите ни. Тя се въздига високо и изследва нови дълбини, но чрез изследването си не донася нищо, което противоречи на Божественото откровение. Невежеството може да се опита да подкрепя фалшиви възгледи за Бога, като се позовава на науката, но книгата на природата и писаното Слово се осветляват взаимно. Те ни водят до преклонение пред Създателя и до интелигентно доверие в Неговото Слово. ПИП 45.1

Никой ограничен ум не може да обхване напълно съществуването, силата, мъдростта или делата на Безкрайния. Святият писател казва: “Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето” (Йов 11:7-9). И най-могъщите земни умове не могат да обхванат Бога. Хората може винаги да изследват, винаги да научават, но никога не могат да постигнат безкрайността. ПИП 45.2

Делата на творението свидетелстват за Божията сила и величие. “Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му” (Пс. 19:1). Който приема писаното Слово за свой съветник, ще намери в науката помощ за разбиране на Бога. “...вечната Му сила и божественост се виждат ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл. 1:20). ПИП 45.3