Патриарси И Пророци

ГЛАВА 8 — СЛЕД ПОТОПА

Водите се издигаха петнайсет лакти над най-високите планини. На семейството вътре в ковчега често му се струваше, че ще погине, защото в продължение на пет дълги месеца корабът бе блъскан насам-натам, явно оставен на милостта на вятъра и вълните. Това бе тежко изпитание. Но вярата на Ной не се поклати, защото той имаше уверението, че Божествената ръка ги поддържа. ПИП 39.4

Когато водите започнаха да спадат, Господ насочи ковчега към едно място, защитено от група планини, опазени от Неговата сила. Те бяха на малко разстояние една от друга и тласканият по безкрайния океан ковчег се успокои в това тихо пристанище за голямо облекчение на уморените, блъскани от бурята пътници. ПИП 39.5

Ной и семейството му копнееха да излязат отново на земята и очакваха с нетърпение спадането на водите. Четиридесет дни след като видяха върховете на планините, те изпратиха един гарван — птица, която добре се ориентира — да открие дали земята е изсъхнала. Тя, като не намери нищо освен вода, продължи да отлита и долита към ковчега. Седем дни по-късно изпратиха гълъб. Той не намери място за кацане и се върна в ковчега. Ной почака още седем дни и отново изпрати гълъба. Когато птицата се върна привечер с един маслинен лист в човката, настана голяма радост. По-късно “Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята бе изсъхнала” (Бит. 8:13). Той търпеливо продължи да чака в ковчега. Тъй като беше влязъл по Божия заповед, очакваше и специални наставления за излизане. ПИП 39.6

Най-после ангел слезе от небето, отвори масивната врата и каза на патриарха и на домочадието му да излязат на земята с всички живи същества. В радостта от освобождението Ной не забрави чрез чия благодатна грижа бяха опазени. Като напусна ковчега, първата му работа бе да издигне олтар и да принесе жертва от всеки вид чисти животни и птици — израз на благодарност към Бога за избавлението и на вярата си във великата Жертва — Христос. Това приношение бе угодно на Бога; и в резултат бе благословен не само патриархът и неговото семейство, но и всички, които щяха да живеят на земята. “И Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: “Не ще проклинам вече земята поради човека... Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат” (Бит. 8:21,22). Това бе урок за всички следващи поколения. Ной слезе на една опустошена земя, но преди да си издигне къща, той издигна олтар за Бога. Добитъкът му бе малоброен и опазен на скъпа цена; но той с готовност даде една част на Господа, признавайки, че всичко е Негово. По подобен начин и нашата първа грижа трябва да бъде да отдадем доброволните си приношения на Бога. За всяко изявление на милостта и любовта Му към нас трябва да благодарим с дела на посвещение и дарби. ПИП 40.1

За да не изпитват хората постоянен ужас от нов потоп, когато се събират облаци и падат дъждове, Господ окуражи семейството на Ной с обещанието: “Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята... Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завета между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака... и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята” (Бит. 9:11-16). ПИП 40.2

Какво велико Божие снизхождение и съчувствие към грешащите същества — да постави красивата дъга в облаците като знак на Своя завет с човеците! Господ заявява, че когато погледне дъгата, ще си спомня завета Си. Това не означава, че Той забравя някога; но ни говори на наш език, за да можем да Го разберем най-добре. Божието намерение бе чадата на по-късните поколения да питат родителите си за смисъла на славната дъга, препасваща небесата, а родителите да им повтарят историята на потопа и да им казват, че Всевишният я е оставил в облаците като уверение, че водите никога няма отново да потопят земята. Така от поколение на поколение тя щеше да свидетелства за Божията любов към човека и да укрепва доверието му в Бога. ПИП 40.3

В небето подобна дъга обкръжава трона и увенчава главата на Христос. Пророкът казва: “Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господнята слава” (Езекиил 1:28). Авторът на Откровение заявява: “...престол беше поставен на небето и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис. Имаше около престола и дъга, наглед като смарагд” (Откр. 4:2,3). Когато с нечестието си човекът предизвиква Божествените присъди, тогава Спасителят, неговият Застъпник пред Отца, посочва дъгата в облаците, посочва дъгата около трона и над собствената Си глава, като знак на Божията милост към каещия се грешник. ПИП 40.4

С даденото на Ной уверение относно потопа Бог сам свърза едно от най-скъпоценните обещания на Своята благодат: “Понеже както се заклех, че Ноевите води не ще наводнят вече земята, така се заклех, че вече няма да се разгневя на тебе, нито да те смъмря. Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:9,10). ПИП 40.5

Като наблюдаваше силните зверове, излизащи заедно с него от ковчега, Ной се уплаши, че те може да унищожат семейството му, наброяващо само осем души. Но Господ изпрати ангел при слугата Си с уверението: “Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици. Те с всичко, що пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна, давам ви всичко, също както дадох зелената трева” (Бит. 9:2,3). Преди това Бог не беше позволил на човека да яде животинска храна. Той възнамеряваше хората да се прехранват само с плодовете на земята. Но сега, когато всяко зелено растение бе унищожено, Той им позволи да ядат и месо от чистите животни, опазени в ковчега. ПИП 40.6

Цялата земна повърхност бе променена от потопа. Вследствие на греха върху нея почиваше трето ужасно проклятие. Когато водата започна да се оттегля, хълмовете и долините се оказаха обкръжени от обширно, неспокойно море. Навсякъде бяха разхвърляни мъртвите тела на хора и животни. Господ не искаше да допусне те да останат, за да увреждат и замърсяват въздуха, затова направи от земята обширна гробница. Мощният вятър, който трябваше да духа, за да пресуши водите, ги поде със силата си, като в някои случаи дори отнесе върхове на планини и натрупа дървета, скали и пръст върху телата на мъртвите. По същия начин могъщото действие на водите натрупа пръст и скали, а някъде дори образува планини върху среброто, златото, избраното дърво и скъпоценните камъни, обогатявали и украсявали света преди потопа и въздигнати в идол от предпотопните обитатели на земята. Тези съкровища бяха скрити от очите и от досега на човека. Бог видя, че колкото повече обогатяваше и облагодетелстваше грешниците, толкова повече те оскверняваха пътищата си пред Него. Скъпоценните неща, които трябваше да ги подтикнат към прослава на щедрия Дарител, станаха за тях предмет на поклонение, докато Бог бе безчестен и презиран. ПИП 41.1

Земята представляваше неописуема гледка на бъркотия и опустошение. Някогашните планини, така красиви в съвършената си симетрия, бяха сринати и с разрушена хармония. Камъни, седловини и изкъртени скали бяха разхвърляни по земната повърхност. На много места хълмове и планини бяха изчезнали, не оставяйки и следа на предишното си място, а равнини бяха отстъпили местата си на планински вериги. Тези промени бяха по-забележителни на едни места, отколкото на други. Там, където се намираха най-богатите съкровища на злато, сребро и скъпоценни камъни, сега се виждаха най-тежките белези на проклятието. А в необитаемите места и в местата, където бе имало по-малко престъпления, проклятието бе по-леко. ПИП 41.2

По това време бяха заровени необятни гори. Оттогава те са се вкаменявали и овъглявали, образувайки огромните въглищни залежи, съществуващи и сега, както и източници на огромни количества нефт. Въглищата и нефтът често се подпалват и горят под повърхността на земята. Вследствие на това скалите се нагряват, варовикът изгаря и железните руди се топят. При действието на водите върху варта буйно се отделя топлина, причиняваща земетресения, вулкани и огнени изригвания. Когато огънят и водата влизат в контакт с пластове камък и руда, стават тежки подземни експлозии, които звучат като приглушени гръмотевици. Въздухът е горещ и задушаващ. Следват вулканични изригвания; и тъй като те често не могат да дадат достатъчен отдушник на нагрятите елементи, самата земя се гърчи, издува се и се надига като морски вълни. Появяват се големи пукнатини и понякога градове, села и горящи планини биват поглъщани. Тези чудни явления ще стават все по-чести и по-ужасни точно преди второто идване на Христос и като знаци за края на света и за скорошното му унищожение. ПИП 41.3

Земните дълбини са Господнята оръжейница. Тук бяха скрити оръжията, използвани за гибелта на стария свят. Водите, бликащи от земята, се съединиха с водите от небето, за да изпълнят унищожителното дело.След потопа огънят, както и водата, са били Божии средства за унищожаване на много порочни градове. Бог изпрати тези присъди, за да накара хората, които гледат леко на Неговия закон и потъпкват авторитета Му, да потреперят пред силата Му и да признаят справедливото Му управление. Когато хората видят планините да горят, изригвайки пламъци, а потоци стопена руда да пресушават реки, да заливат оживени градове и да причиняват разорение и опустошение навсякъде, и най-дръзките сърца се изпълват с ужас и неверните и богохулните биват принудени да признаят безкрайната Божия сила. ПИП 41.4

За тези сцени пророците на древността казаха: “О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, както кога огън гори храстите и огън прави водата да клокочи, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти. Когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!” (Исая 64:1-3). “Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са праха на нозете Му. Смъмрюва морето и го изсушава, и пресушава всичките реки” (Наум 1:3,4). ПИП 41.5

По-голямо унищожение от това, каквото светът не е виждал, ще бъде засвидетелствано при второто идване на Христос. “Планините треперят от Него и хълмовете се разтопяват, а земята се раздвижва от присъствието Му. Да! Светът и всичките му жители. Кой може да устои пред негодуванието Му и кой може да застане, когато пламне гневът Му?” (Наум 1:5,6). “Господи, приклони небесата Си и слез, допри се до планините и те ще задимят. Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, хвърли стрелите Си, за да ги поразиш” (Пс. 144:5,6). ПИП 42.1

“И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу — кръв и огън, и пара от дим” (Деян. 2:19). “И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен... И всеки остров побягна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците” (Откр. 16:18,20,21). ПИП 42.2

Когато светкавиците от небето се съединяват с огъня в земята, планините ще горят като пещ и ще изхвърлят ужасни потоци от лава, засипвайки градини и поля, села и градове. Водите на реките ще врат от изхвърлените в тях кипящи разтопени маси, мятайки с неописуема ярост масивни скали и разпръсвайки части от тях по земята. Реките ще бъдат пресушени. Земята ще се гърчи в агония, навсякъде ще има ужасни земетресения и изригвания. ПИП 42.3

Така Бог ще унищожи безбожните по земята. Но сред бедствията праведните ще бъдат опазени, както Ной бе опазен в ковчега. Бог ще им бъде прибежище и те ще се скрият под крилете Му. Псалмистът казва: “Понеже ти си казал: “Господ е прибежище мое”, и си направил Всевишния обиталището си, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти... Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност...” “Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара” (Пс. 91:9,10,14; 27:5). Божието обещание е: “Понеже той е положил в Мене любовта си..., затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.” ПИП 42.4