Патриарси И Пророци
ГЛАВА 55 — МАЛКИЯТ САМУИЛ
Елкана — левит от ефремовата планина — бе богат и влиятелен човек, който обичаше Бога и се боеше от Него. Жена му Ана бе изпълнена с ревностна набожност. Тя бе благородна и смирена, характерът й се отличаваше с дълбока сериозност и възвишена вяра. ПИП 260.1
Благословенията, така жадно очаквани от всеки евреин, бяха отказани на тази благочестива двойка. Домът й не бе радван от гласа на деца и желанието да увековечи името си накара съпруга, както бе накарало и мнозина други, да сключи втори брак. Но тази стъпка, подтикната от липса на вяра в Бога, не донесе щастие. Синове и дъщери се прибавяха към домочадието, но радостта и красотата на Божията свята институция бе помрачена и мирът в семейството бе разрушен. Фенина — новата жена, бе ревнива, ограничена и се държеше гордо и оскърбително. Ана си мислеше, че надеждите й са съкрушени и че животът й е едно уморително бреме. Но с кротост срещаше изпитанието, без да се оплаква. ПИП 260.2
Елкана вярно съблюдаваше Божиите наредби. Поклонението все още се извършваше в Сило, но поради нередности в службата неговото участие не се изискваше в светилището, където трябваше да служи като левит. Обаче на определените празници той отиваше със семейството си да се поклони и да принесе жертва. ПИП 260.3
Злият дух, който бе проклятие за дома му, се вмъкваше дори в свещените празници, свързани със службата на Бога. След като представеше благодарствените си приноси, цялото семейство според установения обичай участваше в тържествено и радостно пиршество. При тези случаи Елкана даваше на майката на своите деца дялове за нея и за всеки един от синовете и дъщерите. Но на Ана даваше двоен дял, изразявайки с това, че любовта му към нея бе същата, както, ако имаше син. Тогава втората жена с разпалена ревност изискваше да й се отдава привилегията на високопочетена от Бога. Тя се подиграваше на Ана, че нейното бездетство било доказателство за Божието неодобрение. Това се повтаряше година след година, докато Ана не можа да издържи повече. Неспособна да скрие мъката си, тя плачеше неспирно и се оттегляше от празника. Съпругът й напразно се опитваше да я утеши. “...защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? — питаше той. — Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?” (виж 1 Царе 1 гл., 2:1-11). ПИП 260.4
Ана не произнасяше никакво обвинение. Тя възложи на Бога бремето, което не можеше да сподели с никой земен приятел. Сериозно се молеше Бог да отнеме злословието против нея и да й даде скъпоценен дар — син, когото да отхрани и подготви за Него. И направи тържествен обет, че ако молбата й бъде изпълнена, ще посвети детето си на Господа още от рождението му. Ана бе застанала близо до входа на скинията и в мъката на духа си “плачеше твърде много”. Но тя говореше на Бога безмълвно, без да пророни нито дума. В онези безбожни времена такива сцени на поклонение се виждаха рядко. Непочтителни пиршества и дори пиянства не бяха рядко явление даже на религиозните празници и Илий — първосвещеникът, като съгледа Ана, предположи, че е прекалила с виното. Смятайки да отправи към нея заслужено неодобрение, той каза строго: “Докога ще си пияна? Остави се от това твое вино.” ПИП 260.5
Измъчена и учудена, Ана отговори кротко: “Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Не считай слугинята си за лоша жена, защото от голямото си оплакване, от скръбта си съм говорила досега.” ПИП 260.6
Първосвещеникът се развълнува дълбоко, защото бе Божи човек и вместо упрек изговори благословение: “Иди с мир и израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.” ПИП 261.1
Молитвата на Ана бе изпълнена. Тя получи дара, за който така сериозно се бе молила. Като видя детето, нарече го Самуил — “Изискан от Бога”. Скоро след като то порасна достатъчно, за да може да се отдели от нея, тя изпълни своя обет. Обичаше сина си с цялата преданост на майчиното си сърце. Ден след ден наблюдаваше как се развиваха силите му, слушаше детинското му бърборене и привързаността й към него се удвояваше. Той й бе единствен, особен дар от Небето. Но тя го бе получила като съкровище, посветено на Бога и не желаеше да задържи от Дарителя Неговото. ПИП 261.2
Отново Ана отиде със съпруга си в Сило и представи на свещеника скъпоценния си дар в името на Бога, казвайки: “За това дете се молех и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа.” Илий бе дълбоко трогнат от вярата и предаността на тази израилева жена. Самият той не бе строг и взискателен баща и бе обзет от благоговение пред голямата жертва на майката, която се разделяше с единственото си дете, за да го посвети на Божията служба. Почувства се укорен за собствената си егоистична любов и смирено и почтително падна да се поклони пред Господа. ПИП 261.3
Сърцето на майката се изпълни с радост и хвала, то копнееше да излее благодарността си към Бога. Дух на вдъхновение я облада, “тогава Ана се помоли, като казваше: ПИП 261.4
“Развесели се сърцето ми в Господа; ПИП 261.5
въздигна се рогът ми чрез Господа; ПИП 261.6
разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, ПИП 261.7
защото се развеселих в спасението Ти. ПИП 261.8
Няма свят, какъвто е Господ, ПИП 261.9
защото няма друг освен Тебе, ПИП 261.10
нито канара като нашия Бог. ПИП 261.11
Не продължавайте да говорите горделиво, ПИП 261.12
да не излезе високомерие из устата ви; ПИП 261.13
защото Господ е Бог на знания ПИП 261.14
и от Него се претеглят делата ПИП 261.15
. . . . . . . . . . . . . . ПИП 261.16
Господ умъртвява и съживява, ПИП 261.17
сваля в ада и възвежда. ПИП 261.18
Господ осиромашава човека и обогатява, ПИП 261.19
смирява човека и въздига. ПИП 261.20
Въздига бедния от пръстта ПИП 261.21
и възвишава сиромаха от бунището, ПИП 261.22
за да ги направи да седнат между князете ПИП 261.23
и да наследят славен престол; ПИП 261.24
защото стълповете на земята са на Господа, ПИП 261.25
Който и постави на тях вселената. ПИП 261.26
Ще пази нозете на светиите си, ПИП 261.27
а нечестивите ще погинат в тъмнината. ПИП 261.28
Понеже със сила не ще надделее човек, ПИП 261.29
противниците на Господа ще се сломят, ПИП 261.30
ще гръмне от небето против тях; ПИП 261.31
Господ ще съди краищата на земята ПИП 261.32
и ще даде сила на царя Си, ПИП 261.33
и ще въздигне рога на помазаника Си.” ПИП 261.34
Думите на Ана бяха пророчество и за Давид, който щеше да владее като цар на Израил, и за Месия, Господния Помазаник. Споменавайки най-напред за хвалението на една груба съперница, песента сочи към унищожението на Божиите врагове и към окончателната победа на Божия изкупен народ. ПИП 261.35
След като остави детето си да се подготвя за служба в Божия дом под наставничеството на първосвещеника, Ана спокойно се върна от Сило в дома си в Рама. Още от най-ранния проблясък на съзнанието му тя бе учила Самуил на любов и почитание към Бога, учила го бе да гледа на себе си като на Божие притежание. Чрез всеки познат предмет от неговото обкръжение се бе старала да насочва мисълта му към Създателя. Когато се раздели с детето си, не престана да полага вярно майчината си грижа. Всеки ден то бе предмет на молитвите й. Всяка година му правеше със собствените си ръце дрешка за службата му и когато отиваше с мъжа си на поклонение в Сило, я даваше на сина си, за да му напомня любовта й. Във всяка нишка от малката дрешка бе втъкала молитвите си да бъде чист, благороден и искрен. Тя не попроси за него светско величие, а сериозно се молеше детето да достигне величието, което има стойност в Небето — да почита Бога и да благославя ближните си. ПИП 262.1
Каква награда получи Ана! И какво окуражение за вярност е примерът й! На всяка майка са дадени неоценими възможности, поверени са й безкрайно скъпи интереси. На скромния кръг от задължения, които жените смятат за уморителна задача, трябва да се гледа като на велико и благородно дело. Привилегия на майката е да благославя света със своето влияние и като прави това, ще изпълва с радост и собственото си сърце. Тя може да прави сигурни пътеки, по които да вървят децата й при слънце и сянка към славните небесни висоти. Но само когато се старае чрез личния си живот да следва Христовите поучения, може да се надява, че ще оформи характера на децата си по Божествения образец. Светът изобилства с покваряващи влияния. Модата и обичаите упражняват голямата си сила върху младите. Ако майката не изпълни дълга си да поучава, направлява и ограничава децата си, те естествено ще приемат злото и ще се отклонят от доброто. Нека отива често при своя Спасител с молитвата: “Как трябва да се направлява детето и какво да прави то?” Нека пази поучението, което Бог е дал в Словото Си, и необходимата мъдрост ще й се даде. ПИП 262.2
“А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа, и на човеците.” Макар че детството на Самуил премина в светилището, посветено на Божието поклонение, той не бе предпазен от влияния на греховен пример. Илиевите синове не се бояха от Бога, нито почитаха баща си. Но Самуил не търсеше другарство с тях, нито следваше неправедните им пътища. Той непрекъснато се стараеше да стане такъв, какъвто Бог желаеше. Това е привилегия за всеки юноша. На Бога е угодно, когато малки деца се отдават на служба за Него. ПИП 262.3
Самуил бе поверен на Илиевата грижа и благият му характер привлече топлата привързаност на възрастния свещеник. Той бе мил, благороден, послушен и почтителен. Измъчен от безпътството на синовете си, Илий намираше покой, утеха и благословение в присъствието на детето, чийто настойник бе. Самуил бе отзивчив и обичлив и никой баща не е обичал детето си по-нежно от Илий. Тази сърдечна привързаност между възрастния управител на народа и обикновеното дете бе забележителна. Когато несгодите на старостта започнаха да налягат Илий и безчестното поведение на синовете му го изпълваше с тревога и с угризения на съвестта, той се обръщаше за утеха към Самуил. ПИП 262.4
Не бе обичайно левитите да встъпват в специалните си служби преди 25-годишна възраст, но за Самуил се направи изключение от това правило. Всяка година му се поверяваха все по-важни длъжности и докато бе още дете, му бе облечен ленен ефод като знак за посвещението му в делото на светилището. Какъвто бе малък, когато бе доведен да служи в скинията, Самуил вече имаше отговорности, които да изпълнява в служба на Бога според способностите си. Отначало те бяха много скромни и не винаги приятни, но той ги извършваше по най-добрия начин и със сърдечно желание. Религията му участваше във всяко житейско задължение. Той се смяташе за Божи слуга, а работата си приемаше като Божие дело. Усилията му бяха приети от Бога, защото бяха подтикнати от любов към Него и от искрено желание да извършва волята Му. Така Самуил стана сътрудник на Господаря на небето и земята. А Бог го направи способен да извърши велико дело за Израил. ПИП 262.5
Ако децата биват поучавани да гледат на скромния кръг от всекидневните си задължения като на подготовка, определена за тях от Господа, като на училище, в което трябва да се научат как да отдават вярна и полезна служба, колко по-приятна и почитаема щеше да бъде работата им! Да се изпълнява всяко задължение като за Господа — това изпълва с очарование и най-скромната работа и свързва този, който я извършва на земята, със святите същества, изпълняващи Божията воля в небето. ПИП 263.1
Успехът в този живот, успехът в спечелване на бъдещия живот зависят от вярното, съзнателно изпълнение на малките неща. Съвършенството се вижда и в най-малкото, а не само в най-голямото от Божиите дела. Същата ръка, която поддържа световете в космоса, е създала с непостижимо умение и полските лилии. И както Бог е съвършен в Своята сфера, така ние трябва да бъдем съвършени в нашата. Уравновесеният, силен и красив характер се изгражда от отделни действия в изпълнение на дълга, а верността трябва да отличава нашия живот и в най-малките, както и в най-големите детайли. Благочестието в малките неща, изпълнението на малките дела на вярност и на милост ще очертаят пътеката на живота, а когато нашето дело на земята завърши, ще се открие, че всяко едно от вярно изпълнените малки задължения е повлиявало за добро — влияние, което никога не може да се изгуби. ПИП 263.2
Младите в наше време може да станат така скъпоценни в Божиите очи както Самуил. Вярно поддържайки християнското си благочестие, те могат да повлияят силно делото на реформирането. Такива мъже са нужни днес. Бог има работа за всеки от тях. Юношите, верни на дадената им от Бога задача, могат в наши дни да постигнат за Бога и за човечеството резултати, по-големи от всякога. ПИП 263.3