Патриарси И Пророци

ГЛАВА 54 — САМСОН

Сред широкоразпространеното отстъпление верни Божии поклонници продължиха да се молят за избавлението на Израил. Макар че не получаваха видим отговор и година след година силата на поробителя продължаваше да тегне все повече върху земята им, Божието провидение бе подготвило помощ. Още в ранните години на филистимското робство се роди дете, чрез което Бог възнамеряваше да покори силата на тези могъщи врагове. ПИП 255.6

В края на хълмистата земя, на границата, откъдето се виждаше филистимската равнина, се намираше малкият град Сарая. Тук живееше семейството на Маное от Дановото племе — едно от малкото домакинства, останали верни на Йехова сред общата поквара. “Ангел Господен” се яви на бездетната жена на Маное с вест, че тя ще има син, чрез когото Бог ще започне да избавя Израил. Затова ангелът й даде наставления за нейните навици, както и за възпитанието на детето. “Затова пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто” (виж Съдии 13 гл.). Същата забрана трябваше да бъде спазена още отначало и от детето с допълнението, че косата му не биваше да се реже, защото от рождението си щеше да бъде посветено на Бога като назирей. ПИП 255.7

Жената потърси съпруга си и след като описа ангела, повтори вестта му. Тогава, уплашен да не допусне някаква грешка във важното дело, което им бе поверено, съпругът се помоли: “...нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди.” ПИП 255.8

Когато ангелът се появи отново, Маноевият тревожен въпрос бе: “...как трябва да се направлява детето и какво да прави то?” Повторено бе предишното напътствие: “Нека се пази жената от всичко, за което й говорих: да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази.” ПИП 256.1

Бог имаше важно дело за обещаното дете на Маное и за да му се осигури необходимата подготовка, навиците на майката и на детето трябваше да се направляват внимателно. “Да не пие вино или спиртно питие — бе наставлението на ангела към жената на Маное — и да не яде нищо нечисто. Всичко, що й заповядах, нека опази.” Детето ще бъде повлияно за добро или зло от навиците на майката. Самата тя трябва да се ръководи от здрави принципи и да упражнява въздържание и себеотрицание, ако иска да работи за благоденствието на детето си. Немъдри съветници ще увещават майката, че е необходимо да задоволява всяко свое желание и всеки подтик, но такива учения са фалшиви и подвеждащи. По заповед от самия Бог майката е задължена най-тържествено да прилага себевладение. ПИП 256.2

И бащите, и майките са призвани да носят тази отговорност. И двамата родители предават своите характерни черти — умствени и физически, своите предразположения и апетити на децата си. В резултат на родителско невъздържание на децата често липсва както психическа, така и умствена, и морална сила. Употребяващите спиртни питиета и пушачите могат да предадат и предават на децата си своя ненаситен апетит, разпалена кръв и уязвими нерви. Невъздържаните често завещават несвятите си желания и дори ужасните си болести в наследство на своето потомство. И тъй като децата имат по-малко сила от възрастните да се съпротивляват на изкушението, тенденцията е всяко поколение да пада все по-ниско и по-ниско. Родителите до голяма степен са отговорни не само за насилническите страсти и извратения апетит на децата си, но и за страданията на хиляди, родени глухи, слепи, болни или недоразвити. ПИП 256.3

Въпросът пред всеки баща и майка трябва да бъде: “Какво да правим за детето, което ще ни се роди?” Мнозина недооценяват влиянията преди раждането. Но изпратеното от небето наставление към тези еврейски родители, два пъти повторено най-подробно и тържествено, показва как нашият Създател се отнася към този въпрос. ПИП 256.4

Не бе достатъчно обещаното дете да получи добро наследство от родителите си. Трябваше да последва внимателно възпитание и създаване на праведни навици. Бог нареди бъдещият съдия и освободител на Израил още от дете да бъде възпитаван в стриктно въздържание. Той трябваше да бъде назирей от рождението си, което му забраняваше до края на живота си да пие вино или спиртно питие. Уроците на въздържание, себеотрицание и себевладение трябва да се предават на децата още от бебешка възраст. ПИП 256.5

Забраната на ангела включваше “всяко нечисто нещо”. Разделянето на храните на чисти и нечисти не бе просто церемониална или случайна наредба, а бе основано върху здравни принципи. Може би чудната жизненост, с която еврейският народ се е отличавал хиляди години, се дължи в голяма степен на това разграничаване. Принципите на въздържание трябва да се спазват не само относно спиртните напитки. Употребата на стимулиращи и вредни храни често поразява здравето в същата степен и в много случаи посява семената на пиянството. Истинското въздържание ни учи да отхвърлим изцяло всичко вредно и разумно да използваме полезното за здравето. Малцина осъзнават колко общо имат техните навици за хранене със здравето, с характера им, с тяхната полезност за света и с вечната им участ. Апетитът винаги трябва да бъде подчинен на интелектуалните и моралните сили. Тялото трябва да бъде слуга на ума, а не умът — слуга на тялото. ПИП 256.6

Даденото на Маное Божествено обещание бе изпълнено в определеното време чрез раждането на син, който бе наречен Самсон. Когато момчето порасна, стана очевидна извънредната му физическа сила. Самсон и родителите му обаче добре знаеха, че тя не бе следствие на добре развитите му мускули, а на неговото състояние като назирей, символ на което бяха нерязаните му коси. Ако Самсон бе послушал Божествените нареждания така вярно, както сториха неговите родители, съдбата му щеше да бъде по-благодатна и по-щастлива. Но общуването с идолопоклонници го поквари. Градът Сарая бе близо до границата с филистимците и той общуваше с тях на приятелски начала. Така в младостта му покълнаха склонности, влиянието на които помрачи целия негов живот. Млада жена, живееща във филистимския град Тамнат, привлече чувствата му и той реши да се ожени за нея. На богобоязливите си родители, които се постараха да го разубедят от това му намерение, той каза само: “Тя ми е угодна” (виж Съдии 14-16 гл.). Най-накрая родителите склониха и бракът бе сключен. ПИП 256.7

Точно когато навлизаше в периода на своето мъжество — времето, когато трябваше да изпълни Божествената си мисия, когато повече от всичко трябваше да бъде верен на Бога — Самсон се свърза с враговете на Израил. Той не попита Бога дали ще може по-добре да Го прослави, ако се обвърже с избраницата си и дали не се поставя в позиция, от която не би могъл да изпълни предначертанието на живота си. На всички, търсещи първо да почетат Бога, Той е обещал мъдрост. Но няма обещание за склонните към себеугаждане. ПИП 257.1

Колко много хора постъпват като Самсон! Колко често се сключват бракове между набожни и безбожни, като влечението е решило избора на съпруг или съпруга! Младите не търсят съвет от Бога, нито имат предвид Неговата слава. Християнството трябва решително да влияе върху брачната връзка, но твърде често подбудата за този съюз, не е опазване на християнските принципи. Сатана непрекъснато се старае да укрепи властта си над Божиите люде, като ги подвежда да влизат в съюз с неговите поданици, стремейки се да възбуди в сърцата им неосветени страсти. Но Господ чрез Словото Си ясно е упътил Своя народ да не се свързва с хора, които нямат в сърцата си Неговата любов. “И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващия с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите?” (2 Кор. 6:15,16). ПИП 257.2

На сватбеното тържество Самсон бе въвлечен в близка връзка с хора, мразещи израилевия Бог. Самоволно влезлият в такава връзка ще почувства, че е необходимо да се съобразява в известна степен с навиците и обичаите на другарите си. Прекараното по този начин време е загубено и дори нещо по-лошо. Подхранват се мисли и се говорят думи, които целят да съкрушат твърдината на принципа и да отслабят крепостта на душата. ПИП 257.3

Съпругата, която Самсон си взе, престъпвайки Божията заповед, постъпи предателски към него преди още да свърши сватбеното тържество. Разгневен от нейното коварство, Самсон я изостави за известно време и се върна сам у дома си в Сарая. Поуспокоил се по-късно, се върна за младоженката си, но я намери жена на друг. Отмъщението му, изразило се в опустошаване на всички ниви и лозя на филистимците, ги предизвика да я убият, макар че те я бяха подвели към измамата, с която започнаха неприятностите. Самсон вече бе показал чудната си сила, убивайки с една ръка млад лъв и поразявайки тридесет мъже от Аскалон. Сега, тласкан от гняв поради варварското убийство на съпругата му, той нападна филистимците и ги порази “с голямо клане”. После, желаейки да се отдръпне в безопасност от враговете си, отиде при “скалата Итам” в Юдиното племе. ПИП 257.4

Дотам бе преследван от мощна войска и силно притеснените жители на Юда, подло се съгласиха да го предадат на враговете му. Затова при него отидоха три хиляди юдови мъже. Но въпреки че бяха такова множество, пак не се осмелиха да го доближат, докато не се увериха, че той няма да стори зло на сънародниците си. Самсон се съгласи да бъде вързан и предаден на филистимците, но първо поиска обещание от юдовите мъже, че няма да го нападнат, което би го подбудило да ги унищожи. Позволи им да го вържат с две нови въжета и заведат в лагера на враговете сред прояви на голяма радост. Но докато виковете им още отекваха по хълмовете, “Господният Дух дойде със сила на него”. Той разкъса здравите нови въжета, сякаш бяха изгорени от огън. Тогава взе първото оръжие, което му попадна подръка, и въпреки че то бе само една челюст от осел, постигна с него по-голям успех, отколкото със сабя или копие. Порази филистимците, докато бягаха в ужас, и остави хиляди мъртви на полето. ПИП 257.5

Ако израилтяните бяха готови да се обединят със Самсон и да го последват подир победата, можеха още тогава да се освободят от силата на потисниците си. Но се бяха обезкуражили и бяха станали страхливци. Бяха пренебрегнали делото, което Бог им нареди да извършат — завладяването на земята — и се обединиха с обитателите й в техните покварени обичаи. Търпяха жестокостта им, докато не се насочи към самите тях, дори одобряваха нечестието им. Когато сами попадаха под силата на потисника, безропотно се поддаваха на покварата, която можеха да избягнат само ако слушаха Бога. Дори когато Господ им издигаше избавител, нерядко го изоставяха и се обединяваха с враговете си. ПИП 258.1

След победата израилтяните направиха Самсон свой съдия и той управлява Израил двадесет години. Но една грешна стъпка приготвя пътя за друга. Самсон бе престъпил Божията заповед, като си взе жена от филистимците и отново се осмели да отиде сред тях да се наслаждава на незаконна страст, а сега те вече му бяха смъртни врагове. С доверие в голямата си сила, вдъхнала такъв ужас на филистимците, той дръзко слезе в Газа, за да отиде при една блудница. Жителите на града научиха за идването му — чакаха с нетърпение да му отмъстят. Техният враг бе затворен добре в стените на най-здраво укрепения им град. Сигурни за плячката си, те само почакаха да се зазори, за да постигнат окончателната си победа. Среднощ Самсон се събуди. Обвиняващият глас на съвестта му го изпълни с угризения и той си спомни, че бе нарушил обета си на назирей. Но въпреки неговия грях Божията милост не го бе оставила. Той използва отново огромната си сила, за да се освободи. Стигна до градската порта, изтръгна я от мястото й и я занесе със стълповете и лостовете й на върха на планината по пътя за Хеврон. ПИП 258.2

Но дори и това рисковано спасение не възпря неправедното му поведение. Той не се осмели отново да отиде сред филистимците, но продължи да търси същите чувствени наслади, довели го до падение. “След това той залюби една жена в долината Сорик”, недалеч от родното му място. Името й бе Далила, Погубителката. Долината Сорик бе известна със своите лозя. Те също изкусиха неустойчивия назирей, отдавал се вече на употребата на вино, да наруши една друга връзка, свързваща го с чистотата и с Бога. Филистимците следяха зорко действията на неприятеля си и когато той се оскверни с новата си привързаност, решиха да го погубят чрез Далила. ПИП 258.3

Делегация от ръководни мъже на всяка една от филистимските провинции бе изпратена в долината Сорик. Не се осмеляваха да го хванат, докато притежаваше голямата си сила, но възнамеряваха да научат, ако е възможно, тайната й. Затова подкупиха Далила да я открие и да им я предаде. ПИП 258.4

Когато предателката досади на Самсон с въпросите си, той я излъга, че ще придобие слабостта на другите хора, ако се направят някои неща. Когато тя опитваше да ги направи, измамата му се разкриваше. Тогава го обвини в лъжа, казвайки: “Как можеш да казваш: “Обичам те”, като сърцето ти не е с мене? Ето, тия три пъти ти ме излъга и не ми яви в що се състои голямата ти сила.” Три пъти Самсон получи най-ясно доказателство, че филистимците са в заговор с неговата любовница, за да го погубят. Но когато намерението й не постигаше успех, тя представяше нещата като шега и той сляпо забравяше страха си. ПИП 258.5

Ден след ден Далила го убеждаваше, докато “душата му се притесни до смърт”. Но една подла сила го държеше до нея. Победен най-накрая, Самсон призна тайната си: “Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назирей Богу още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене, та ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.” Веднага бе изпратен вестител да съобщи на филистимските началници да дойдат без отлагане. Докато войнът спеше, тежките му коси бяха отрязани. Тогава, както вече три пъти досега бе правила, Далила извика: “Филистимците върху тебе, Самсоне!” Събуден внезапно, Самсон пожела да упражни здравината си, както преди, и да ги погуби, но безсилните му ръце отказаха да го слушат и той разбра, че “Господ беше се оттеглил от него”. Когато бе обръснат, Далила започна да го оскърбява и да му причинява болка, за да изпита по този начин силата му, защото филистимците не се осмеляваха да се доближат до него, докато не се убедят напълно в немощта му. Тогава го хванаха и като избодоха и двете му очи, го заведоха в Газа. Тук бе вързан с белезници в техния затвор и принуден да работи тежък труд. ПИП 258.6

Каква промяна бе това за съдията и най-силния мъж на Израил! Сега бе слаб и сляп, затворен и унижен с най-робска работа! Малко по малко бе нарушавал условието на святото си призвание. Бог го бе търпял дълго, но когато дотам се бе отдал на влиянието на греха, че предаде и тайната си, Господ се отдръпна от него. Нямаше никаква чудна сила в дългите му коси, те бяха само символ за верността му към Бога. И когато този символ бе пожертван в отдаване на страстта, благословенията, на които бе знак, бяха също изгубени. ПИП 259.1

В страдание и смирение, станал забавление за филистимците, Самсон научи за собствената си слабост повече, отколкото бе научил досега, и бедствията му го доведоха до покаяние. С растежа на косата му неговата сила постепенно се възстановяваше, но враговете му се отнасяха с него като с окован и безпомощен затворник и никак не се страхуваха. ПИП 259.2

Филистимците приписаха победата си на своите богове и тържествувайки предизвикваха израилевия Бог. Насрочен бе празник в чест на Дагон — рибата бог, “защитника на морето”. Събраха се народът и управниците от градове и села на филистимската равнина. Рояк от поклонници изпълни огромния храм и се тълпеше по галериите на горния етаж. Сцената бе изпълнена с празничност и веселие. Жертвоприношението бе изпълнено с помпозност и последвано от музика и пиршество. Тогава доведоха Самсон като коронен трофей на Дагоновата сила. Неудържими викове посрещнаха появата му. Народ и управници се подиграха на неговото бедствие и се кланяха на бога, който бе съкрушил “разорителя на земята” им. След известно време, сякаш уморен, Самсон помоли за позволение да отпочине до двата централни стълба, поддържащи покрива на храма. Тогава тихо изговори молитвата: “Господи Йехова, помогни ми, моля, и подкрепи ме, моля, само тоя път, Боже, за да отмъстя поне еднъж на филистимците за двете си очи.” С тези думи той обгърна стълбовете с могъщите си ръце и извика: “Нека умра с филистимците!” Покривът се наведе и падна, погубвайки със сриването си цялото това огромно множество. “Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си.” ПИП 259.3

Идолът и неговите поклонници — свещеници и селяни, войни и благородници — бяха погребани заедно в развалините на Дагоновия храм. А сред тях бе грамадното тяло на човека, когото Бог бе избрал за освободител на Своя народ. Вестите за ужасното срутване стигнаха до израилевата земя. Роднините на Самсон слязоха от хълмовете си и без да им се пречи, изнесоха тялото на падналия герой. И “занесоха го, та го погребаха в гроба на баща му Маноя между Сарая и Естаол”. ПИП 259.4

Божието обещание, че чрез Самсон Той “ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците” бе изпълнено. Но колко мрачен и ужасен е докладът за този живот, който можеше да бъде за хвала на Бога и за слава на народа! Ако Самсон бе верен на Божественото си призвание, Господнето намерение можеше да се изпълни чрез почест и прославяне. Но той се отдаде на изкушението, показа се неверен на призванието си и мисията му бе изпълнена с поражение, робство и смърт. ПИП 259.5

Физически Самсон бе най-силният човек на земята, но по отношение на себевладението, благочестието и твърдостта той бе измежду най-слабите. Мнозина бъркат силните страсти със силния характер, но истината е, че този, който е движен от страстите си, е слаб човек. Истинското величие на човека се измерва със силата на чувствата, които той владее, а не със силата на чувствата, които него владеят. ПИП 259.6

Грижата на Божието провидение бе над Самсон, за да може той да се приготви и да изпълни делото, за което бе призван. В самото начало на живота си той бе обкръжен от благоприятни условия за развитие на физическа сила, интелектуална способност и морална чистота. Но под влиянието на безбожни приятели си позволи да се пусне от Бога, Който е единствената защита на човека, и бе пометен от вълната на злото. Доведените до тежък изпит по пътя на дълга могат да бъдат сигурни, че Бог ще ги опази. Но ако човек доброволно се поставя под властта на изкушенията, рано или късно ще падне. ПИП 259.7

Сатана прилага всичките си сили, за да отклони точно хората, които Бог възнамерява да използва като Свои инструменти за едно особено дело. Атакува слабите им места, като действа чрез недостатъците на характера им, за да спечели достъп до целия човек. И знае, че ако се подхранват тези недостатъци, ще успее. Но никой не бива да бъде победен. Човек не е оставен сам да покорява силите на злото със собствените си слаби усилия. Помощта е налице и ще бъде дадена на всеки човек, който наистина я желае. Ангели от Бога, които се изкачват и слизат по стълбата, показана на Яков във видение, ще помогнат на всяка човешка душа, желаеща да се изкачи до най-висшите небеса. ПИП 259.8