Патриарси И Пророци

ГЛАВА 56 — ИЛИЙ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Илий бе свещеник и съдия в Израил. Заемаше най-висок и отговорен пост сред Божия народ. Като избран от Бога за святата длъжност на свещеник, Илий имаше най-висок съдебен авторитет в страната, на него гледаха като на пример и той упражняваше голямо влияние върху израилевите племена. Бе определен да управлява народа, но не управляваше собственото си домочадие. Бе прекалено отстъпчив баща. Обичаше мира и спокойствието и не използва авторитета си, за да поправи злите навици и страсти на своите деца. Вместо да им се съпротиви или да ги накаже, той се подчиняваше на волята им и ги оставяше да следват собствените си пътища. Вместо да внимава за възпитанието на синовете си, като една от най-важните си отговорности, той се отнасяше към този въпрос като към несъществен. Свещеникът и съдията на Израил не бе оставен в неведение за задължението да ограничава и ръководи децата, които Бог бе поверил на грижата му. Но Илий се отдръпна от този дълг, защото трябваше да се противопоставя на волята на синовете си и щеше да е нужно да ги наказва и укорява. Без да прецени ужасните резултати, които щяха да последват от поведението му, той оставяше децата си да правят каквото си искат и пренебрегна задачата си да ги подготви за служба на Бога и за длъжностите в живота. ПИП 263.4

Бог бе казал на Авраам: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие...” (Бит. 18:19). Но Илий позволи на децата си да го командват. Бащата се подчини на децата си. Проклятието на греха бе явно изразено в покварата и злото, които отличаваха поведението на синовете му. Те не оценяваха истински Божия характер и светостта на Неговия закон. За тях работата за Бога бе обикновено нещо. От детството си бяха свикнали със светилището и с неговата служба, но вместо да станат по-почтителни, загубиха всякакво чувство за светостта и значението им. Бащата не бе изобличавал неуважението към своя авторитет, не бе възпирал непочтителността им към тържествената служба и светилището. Затова когато стигнаха до пълнолетие, сърцата им бяха изпълнени със смъртните плодове на неверието и бунта. ПИП 263.5

Въпреки че бяха напълно негодни за службата, синовете на Илий бяха поставени за свещеници в светилището, за да служат пред Бога. Господ бе дал най-точни указания за жертвоприношенията; но тези неправедни мъже внесоха своето неуважение към авторитета на Божията служба и не отдадоха внимание на закона за приношенията, който трябваше да се съблюдава с най-голяма тържественост. Жертвите, сочещи към смъртта на Христос, бяха определени да запазят в сърцата на народа вярата в бъдещия Изкупител. Затова бе много важно Господните наставления за тях да бъдат спазвани стриктно. Примирителните приноси бяха особен израз на благодарност към Бога. При тях върху олтара се изгаряше само тлъстината, определена част се запазваше за свещениците, но по-голямата част се връщаше на приносителя, за да я яде той с приятелите си на жертвено угощение. Така всички сърца трябваше да бъдат насочени с благодарност и вяра към великата Жертва, която щеше да отнеме греха от света. ПИП 263.6

Вместо да осъзнаят тържествеността на символичната служба, синовете на Илий само смятаха, че могат да я направят средство за себеугаждане. Недоволни от частта, която им се падаше от примирителните приноси, те изискваха допълнителен дял и големият брой жертви, принесени на годишните празници, им даваше възможност да се обогатяват за сметка на народа. Те не само изискваха повече, отколкото им се полагаше, но дори отказваха да чакат тлъстината да се изгори като принос на Бога. Настояваха за такава част, каквато им бе угодна и при отказ заплашваха, че насила ще си я вземат. ПИП 264.1

Липсата на почтителност у свещениците скоро ограби светостта и тържественото значение на Божията служба и “човеците се отвращаваха от Господнята жертва” (виж 1 Царе 2:12-36). Великата символична служба, към която тя трябваше да сочи, вече не се зачиташе. “...грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа.” ПИП 264.2

Тези неверни свещеници не само престъпваха Божия закон и обезславяха святата си служба с блудство и покварени дела, но продължаваха да оскверняват Божията скиния с присъствието си. Много от людете, изпълнени с недоволство от поквареното поведение на Офний и Финеес, престанаха да идват на определеното място за поклонение. Така службата, която Бог бе наредил, биваше презирана и пренебрегвана, защото се свързваше с греховете на неправедни човеци. А тези, чиито сърца бяха склонни към злото, се окуражаваха в греха. Безбожие, блудство и дори идолопоклонство изобилстваха в страхотни размери. ПИП 264.3

Илий съгреши много, като позволи на синовете си да изпълняват свещената служба. Извинявайки тяхното поведение под един или друг претекст, той стана сляп за греховете им. Но най-накрая се стигна дотам, че бащата не можеше повече да крие очите си от престъпленията на своите синове. Народът се оплака от техните насилнически действия, което натъжи и разтревожи първосвещеника. Той не се осмели повече да мълчи. Но синовете му бяха стигнали дотам да мислят само за себе си и сега нищо друго не ги интересуваше. Те видяха мъката на баща си, но закоравелите им сърца не се трогнаха. Чуха неговите меки увещания, но те не им направиха впечатление и младежите не промениха своето зло поведение, въпреки че бяха предупредени за последствията от греха си. Ако Илий бе постъпил справедливо с порочните си синове, те трябваше да бъдат отстранени от свещеническата служба и наказани със смърт. Ужасявайки се да не им навлече общественото недоволство и осъждане, той ги поддържаше на най-святите постове. Още им позволяваше да смесват своята поквара със святата Божия служба и да нанасят върху делото на истината такава вреда, каквато годините не можеха да изтрият. Но когато съдията на Израил пренебрегна своя дълг, Бог взе нещата в Свои ръце. ПИП 264.4

“Тогава дойде един Божи човек при Илия, та му рече: “Така казва Господ: “Не съм ли се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет у фараоновия дом? И не съм ли избрал него измежду всичките израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните? Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?” Затова Господ, израилевият Бог, казва: “Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега Господ казва: “Далеч от Мене! Защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени... И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми, и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми довека.” ПИП 264.5

Бог обвини Илий, че зачита синовете си повече от Него. Първосвещеникът бе допуснал определената от Бога жертва за благословение на Израил да стане предмет на отвращение, вместо да накара синовете си да се засрамят заради своите безбожни и скверни постъпки. Родители, които следват склонността си на сляпа привързаност към своите деца, като ги оставят да задоволяват себелюбивите си желания, и не се грижат чрез Божия авторитет да разобличат греха и да поправят злото, изявяват, че почитат порочните си деца повече от Бога. Те са загрижени по-скоро да защитят репутацията им, отколкото да прославят Всевишния. Повече желаят да угодят на децата си, отколко да угодят на Бога и да опазят Неговата служба от всяко нечестие. ПИП 265.1

Бог държеше Илий отговорен като свещеник и съдия на Израил за моралното и религиозното състояние на Своя народ и в особен смисъл отговорен за характера на синовете му. Той трябваше първо да се опита да ограничи злото с добро, но ако това не помогнеше, налагаше се да покори злото с най-сурови средства. Илий предизвика Божието неодобрение, като не изобличи греха и не постъпи справедливо с грешника. Вече не можеше да се разчита на него да пази чистотата на Израил. Хората с твърде малко смелост да укорят греха, които от безгрижие и липса на интерес не правят сериозно усилие да очистят семейството си или църквата на Бога, са отговорни за възможното зло — резултат от пренебрегването на техния дълг. Чрез упражняване на бащински или пастирски авторитет ние сме точно толкова отговорни за злините у другите, които бихме могли да възпрем, колкото ако тези злини бяха наши собствени. ПИП 265.2

Илий не ръководеше своето домочадие според Божиите правила за управление на семейството. Следваше собственото си съждение. Като обичлив баща погледна леко на грешките и греховете на своите синове в детството им, залъгвайки се, че след време те ще надраснат злите си склонности. Сега мнозина правят подобна грешка. Смятат, че знаят по-добър начин за възпитаване на децата си от дадения от Бога в Неговото Слово. Покровителстват порочните им склонности с извинението: “Те са твърде малки, за да бъдат наказвани. Почакайте, докато пораснат и започнат да разбират.” По този начин оставените да укрепват порочни навици стават второ естество. Децата порастват без ограничения, с черти на характера, които цял живот са проклятие за тях, а стават и пример за подражание на други. ПИП 265.3

За едно семейство няма по-голям позор от този, да позволи на юношите да следват собствените си пътища. Когато бащите и майките обръщат внимание на всяко желание на децата си и ги глезят с неща, които знаят, че не са за тяхно добро, децата често изгубват всякакво уважение към родителите си, всякакво зачитане на Божия или човешкия авторитет и биват оставени в плен на сатанинската воля. Зле направляваното семейство влияе обширно и бедствено на цялото общество. То акумулира вълна на нечестие, което покварява семейства, общества и правителства. ПИП 265.4

Поради поста на Илий влиянието му бе много по-голямо от това на обикновен човек. Семейният му живот бе известен на целия Израил. Порочните резултати от небрежието и отпуснатостта му се виждаха в хиляди домове, оформени по неговия пример. Ако децата, чиито родители твърдят, че са религиозни, се отдават на лоши навици, Божията истина се излага на похулване. Най-добрият изпит за християнството на един дом е изграденият под неговото влияние характер. Делата говорят по-добре от най-положителното изказване за набожност. Ако твърдящите, че са религиозни, глезят своите деца и задоволяват порочните им желания, вместо да правят сериозни, настойчиви и ревностни усилия да направляват добре домочадието си като свидетелство за благословенията от вярата в Бога, те постъпват като Илий. Хвърлят упрек върху Христовото дело, съсипват и себе си, и семействата си. Но колкото и да са тежки злините от неверността на родителите при всякакви обстоятелства, десетократно по-големи са, когато съществуват в семейства на хора, определени за учители на народа. Като не ръководят собствените си домочадия, те отклоняват мнозина с лошия си пример. Вината им е толкова по-голяма от вината на другите, колкото и постът им е по-отговорен. ПИП 265.5

Дадено бе обещание домът на Аарон да върви пред Бога завинаги. Но това обещание бе валидно при условие, че потомците му се посветят на делото на светилището с цяло сърце и почитат Бога във всичките си пътища, като не служат на себе си, нито следват собствените си извратени склонности. Господ изпита Илий и синовете му и ги оцени като напълно недостойни за възвишения пост на свещеници за Неговата служба. И Бог заяви: “Далеч от Мене!” Той не можа да изпълни доброто, което възнамеряваше, защото те не извършиха своя дял. ПИП 266.1

Примерът на служителя, който е на свещена длъжност, трябва да внушава на народа почитание към Бога и страх да не Го наскърби. Когато хора, застанали на “Христова страна” (2 Кор. 5:20) да предават на народа Божията вест на милост и примирение, използват свещеното си призвание за покривало на егоистични чувства или удоволствия, те самите се превръщат в най-сполучливи агенти на Сатана. Подобно на Офний и Финеес стават причина човеците да се отвращават от Господнята жертва. За известно време може тайно да следват злите си пътища, но когато накрая истинският им характер се изяви, вярата на народа получава такъв удар, който често унищожава доверието му в религията. В ума остава недоверие към всички, проповядващи Божието слово. Гласът на истинския апостол се приема със съмнение. Постоянно възниква въпросът: “Няма ли и този човек да се окаже като онзи, когото мислехме за свят, а излезе толкова покварен?” Така Божето слово губи силата си в душите на хората. ПИП 266.2

В упрека на Илий към синовете му има думи, изпълнени с тържествена и огромна важност. Всеки, който е на свята служба, ще направи добре да ги запомни: “Ако съгреши човек на човека, ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него?” Ако престъпленията им бяха сторили зло само на отделни хора, съдията можеше да направи примирение, като посочи вината и изиска обезщетение, и така оскърбителите можеше да бъдат простени. Или ако не бяха виновни в умишлен грях, можеше да се принесе жертва за тях. Но с техните грехове, втъкани в службата им като свещеници на Всевишния в принос на жертви за грехове, делото Божие беше така унизено и безчестено пред народа, че не можеше да се приеме никакво изкупление за тях. Собственият им баща, макар и да бе първосвещеник, не дръзна да се застъпи в тяхна полза. Не можа да ги защити от гнева на Светия Бог. От всички грешници най-виновни са тези, които петнят предвидените от небето средства за изкуплението на човека, като “разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват” (Евр. 6:6). ПИП 266.3