Патриарси И Пророци

ГЛАВА 41 — ОТСТЪПЛЕНИЕ ПРИ ЙОРДАН

С радостни сърца и подновена вяра в Бога победоносните израилеви войски се върнаха от Васан. Те вече бяха завладели ценна територия и се надяваха скоро да покорят Ханаан. Само реката Йордан лежеше между тях и обещаната земя. Точно на отсрещния бряг на реката имаше плодородна, покрита със зеленина равнина, напоявана от потоците на многобройни извори, върху която палмови дървета хвърляха богатите си сенки. В западния й край се издигаха кулите и дворците на Ерихон, така покрит с цъфнали палмови горички, че бе наречен “градът на палмите”. ПИП 204.6

На източния бряг на Йордан между реката и високото плато, което бяха преминали, край самата река също се простираше няколко мили широка равнина. Тази закриляна от ветровете равнина имаше тропически климат. Тук растеше ситимовото или акациевото дърво, давайки на равнината името Ситимска долина. На това място израилтяните разпростряха стана си и намериха приятна отмора в акациевите горички край реката. ПИП 204.7

Но сред привлекателната околност трябваше да срещнат едно зло, много по-опасно от могъщите армии от въоръжени мъже или от дивите зверове на пустинята. Тази страна, така надарена с природни богатства, бе осквернена от обитателите си. В публичното поклонение на Ваал — главното божество — постоянно се включваха най-низки и безчестни деяния. Навсякъде имаше места, посветени на идолопоклонство и блудство. Самите им имена говореха за падението и покварата на народа. ПИП 205.1

Тази околна среда влияеше опорочаващо върху израилтяните. Умовете им се спираха на отвратителните мисли, които постоянно им бяха внушавани. Животът на лентяйство и безгрижие повлия за покварата им и почти без да съзнават, те отстъпиха от Бога и станаха лесна плячка на изкушението. ПИП 205.2

Докато стануваха край Йордан, Мойсей подготвяше превземането на Ханаан. Великият водач бе изцяло погълнат от това дело, а за народа времето на безпокойство и очакване бе изпълнено с изпитания и само след няколко седмици историята му бе опетнена с най-страшното отстъпление от добродетелта и благочестието. ПИП 205.3

Отначало общуването между израилтяните и езическите им съседи бе доста ограничено, но след време мадиамските жени започнаха да се прокрадват в лагера. Появяването им не предизвикваше тревога и плановете им се изпълняваха така неусетно, че този факт не привлече вниманието на Мойсей. Тези жени бяха намислили, свързвайки се с евреите, да ги доведат до престъпване на Божия закон, да привлекат вниманието им към езическите ритуали и обичаи и да ги въведат в идолопоклонство. Те внимателно скриваха намеренията си под маската на приятелство, така че дори народните стражи не ги заподозряха. ПИП 205.4

По внушение на Валаам моавският цар определи голям празник в чест на техните богове и тайно бе нагласено Валаам да подведе израилтяните да присъстват на празника. Те гледаха на него като на Божи пророк и затова никак не му бе трудно да изпълни намерението си. Мнозина от народа го последваха, за да участват в празненствата. Осмелиха се да стъпят на забранена почва и бяха отведени към примките на Сатана. Опиянени от музиката и танците и заслепени от красотата на езическите весталки, те отхвърлиха верността си към Йехова. Като участници във веселието и празнуването се опияниха с вино, което замъгли чувствата им и разруши бариерите на себевладението. Дадоха пълна свобода на страстите си и осквернявайки съвестта си с блудство, бяха подмамени да се поклонят на идоли. Принесоха жертви на езически олтари и участваха в най-неморални ритуали. ПИП 205.5

Не беше минало много време и отровата се разпростря из стана на Израил като смъртоносна болест. Победителите в битката срещу врага сега бяха победени от хитрините на езичниците. Народът изглеждаше обезумял. Управниците и водачите бяха сред първите, извършили престъплението, и толкова много хора бяха виновни, че отстъплението стана всенародно. “Израил се привърза за Ваалфегора” (виж Числа 25 гл.). Когато Мойсей научи за нечестието, заговорът на враговете бе постигнал такъв успех, че израилтяните не само участваха в блудното поклонение на планината Фегор, но бяха започнали да съблюдават езическите ритуали и в израилевия стан. Старият водач се изпълни с възмущение и Божият гняв се разпали. ПИП 205.6

Безчестното им поведение направи това, което не можаха да сторят всички заклинания на Валаам — отдели ги от Бога. Чрез бързото изпращане на изпитания народът бе събуден да осъзнае колко е огромен грехът му. В стана избухна страшна язва и бързо порази десетки хиляди. Бог заповяда водачите на отстъплението да бъдат избити от началниците. Заповедта бе изпълнена незабавно. Престъпниците бяха убити и телата им — повесени, пред погледите на целия Израил. Тази демонстрация бе направена с цел всички да видят така сурово наказаните водачи, за да осъзнаят дълбокото отвращение на Бога от греха им и ужасния Му гняв против тях. ПИП 205.7

Всички чувстваха справедливостта на наказанието. Народът побърза да отиде към светилището и със сълзи и дълбоко смирение призна греха си. Израилтяните плачеха пред Бога до входа на скинията. Докато язвата още продължаваше смъртоносното си дело и началниците изпълняваха ужасната си задача, Зимрий — един от благородниците на Израил — дойде дръзко в лагера, придружен от една мадиамска блудница, княгиня “от един бащин дом в Мадиам”, която доведе до шатъра си. Никога досега порокът не бе по-дързък и упорит. Разпален от виното, Зимрий “изяви греха си като Содом” и се хвалеше с безсрамието си. Свещениците и водачите бяха паднали на лицата си от мъка и смирение и плачейки “пред входа на шатъра за срещане”, умоляваха Господа да пожали народа Си и да не обвинява наследството Си, когато този принц израилев с удоволствие привличаше вниманието върху греха си пред очите на обществото сякаш за да предизвика Божието отмъщение и да се подиграе със съдиите на народа. ПИП 205.8

Финеес — синът на първосвещеника Елеазар — излезе измежду всички и като грабна едно копие, “влезе подир израилтянина в спалнята” и прободе и двамата. Така язвата бе прекратена, свещеникът, изпълнил Божията присъда, бе почетен пред целия Израил, а свещенството бе поверено завинаги на него и на семейството му. ПИП 206.1

Божествената вест гласеше, че Финеес “направи омилостивение за израилтяните”. “Затова кажи му: “Ето, Аз му давам Моя завет на мир. Ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи омилостивение за израилтяните.” ПИП 206.2

Присъдите над Израил поради греха при Ситим поразиха останалите живи от онова голямо множество, което преди почти 40 години си бе навлекло осъждението: “Непременно ще умрат в пустинята.” Преброяването на народа, извършено по Божествено нареждане по време на лагеруването из Йорданските равнини, показа, че “между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Мойсей и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня... От тях не остана ни един, освен Халев, Ефониевият син, и Исус, Навиевият син” (Числа 26:64,65). ПИП 206.3

Бог изпрати язви върху Израил, който се бе отдал на измамите на мадиамците, но и изкусителите нямаше да избегнат гнева на Божествената справедливост. Амаличаните, които бяха нападнали Израил при Рафидим и се бяха нахвърлили върху немощните и уморените, вървящи в последните редици на множеството, дълго време останаха ненаказани. Но мадиамците, подвели израилтяните към грях, бяха принудени бързо да почувстват Божиите съдби, тъй като бяха много по-опасни врагове. “Въздай на мадиамците за израилтяните (виж Числа 31 гл.) — това бе Божията заповед към Мойсей — и след това ще се прибереш при людете си!” Това поръчение бе изпълнено веднага. От всички племена бяха избрани хиляда мъже и изпратени под предводителството на Финеес. “Те воюваха против Мадиама според както Господ заповяда на Мойсея... И между убитите убиха и мадиамските царе... убиха с нож и Валаама — Веоровия син.” Също и пленените от нападащата армия жени, бяха предадени на смърт по заповед на Мойсей като най-виновни и най-опасни врагове на Израил. ПИП 206.4

Такъв бе краят на тези, които замислиха да навредят на Божия народ. Псалмистът казва: “Народите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях” (Пс. 9:15). “Защото Господ не ще отхвърли людете Си, нито ще остави наследството Си, понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата...” Когато хората “се опълчват против душата на праведния”, Господ “ще обърне върху тях собственото им беззаконие и ще ги отсече в нечестието им” (Пс. 94:14,15,21,23). ПИП 206.5

Когато бе повикан да прокълне Израил, Валаам не можа с всичките си заклинания да му нанесе зло, защото Господ “не гледа беззаконие в Якова, нито вижда извратеност в Израиля” (Числа 23:21,23). Но когато, поддавайки се на изкушението, евреите престъпиха Божия закон, защитата им се оттегли от тях. Когато народът на Бога е верен на Неговите заповеди, “няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля”. Затова Сатана употребява всичката си сила и лукаво изкуство да го въведе в грях. Ако тези, които твърдят, че са пазители на Божия закон, станат нарушители на заповедите Му, сами се отделят от Бога и не ще могат да устоят пред неприятелите си. ПИП 206.6

Израилтяните, които не можаха да бъдат победени от мадиамците с оръжие и със заклинания, станаха плячка на техните блудници. Такава е силата, с която влияе жената, отдала се в служба на Сатана да хваща души в примка и да ги погубва. “...мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея” (Пр. 7:26). Така Ситовите потомци бяха прелъстени да отстъпят от благочестието си и святото семе се поквари. Така и Йосиф бе изкушен, така Самсон предаде силата си — защитата на Израил — в ръцете на филистимците. Тук Давид се препъна. А Соломон — най-мъдрият цар, назован “възлюбен” от своя Бог, пред същата омайваща сила стана роб на страстта и пожертва благочестието си. ПИП 207.1

“А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. Така щото който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1 Кор. 10:11,12). Сатана познава добре материала, с който има работа — човешкото сърце. Той го е изследвал с демонско усилие в продължение на хиляди години и затова знае, че това е точката в характера на всеки, която най-лесно може да бъде атакувана. Влияел е в многобройни поколения, за да събори най-силните мъже — князете на Израил, със същите изкушения, които така успешно действаха във Ваалфегор. През вековете бяха утвърдени черти на характера, основаващи се на задоволяване на чувствата. Когато наближим края на времето, когато Божият народ застане на границите на небесния Ханаан, Сатана, както в древността, ще удвои усилията си, за да му попречи да влезе в добрата земя. Той поставя своите примки пред всяка душа. Не само невежите и необразованите трябва да бдят. Той ще приготвя изкушенията си и за хората на най-високи постове, на най-свята служба. Ако ги подведе да опорочат душите си, чрез тях може да унищожи мнозина. Използва същите средства, както и преди три хиляди години. Чрез светски приятелства, чрез очарованието на красотата, чрез търсенето на удоволствия, веселби, празнувания или чрез чашата с вино ни подвежда да нарушим седмата заповед. ПИП 207.2

Сатана въведе Израил в блудство, преди да го въведе в идолопоклонство. Хората, които ще безчестят Божия образ и ще светотатстват с храма Му в самите себе си, не ще имат скрупули да похулят Бога чрез задоволяване желанията на покварените си сърца. Удовлетворяването на страстите отслабва ума и унижава душата. Моралните и интелектуалните сили биват заглушени и парализирани от задоволяването на животинските склонности. Робът на страстите не може да осъзнае святото задължение на Божия закон, да оцени изкуплението или да има представа за истинската стойност на душата. Набожност, чистота и истина, почитание към Бога и любов към святите неща — всички тези святи чувства и благородни желания, свързващи човека с небесния свят, биват поядени от огъня на страстта. Душата се превръща в почерняла и необитаема пустиня, свърталище на зли духове и “на всяка нечиста и омразна птица”. Същества, създадени по Божия образ, биват доведени до равнището на безсловесните животни. ПИП 207.3

Общуването с идолопоклонници и участието в техните празненства подведе евреите да престъпят Божия закон и да бъдат осъдени като народ. Така сега, като води Христовите последователи към общуване с безбожните и уеднаквяване с тях в забавленията им, Сатана най-успешно ги въвлича в грях. “Излезте изсред тях и отделете се — казва Господ, — и не се допирайте до нечисто” (2 Кор. 6:17). Бог изисква от народа Си сега така да се отличава от света в обичаи, навици и принципи, както изискваше и от древния Израил. Ако Неговите люде вярно следват ученията на Словото Му, тази разлика ще съществува. Иначе не може да бъде. Дадените на евреите предупреждения да не се смесват с езичниците не бяха по-ясни и по-изрични от забраната за християните да се съобразяват с духа и обичаите на безбожните. Христос казва: “Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.” “...приятелството със света е вражда против Бога” (1 Йоан 2:15; Яков 4:4). Последователите на Христос трябва да се отделят от грешниците и да избират да бъдат в тяхното общество единствено когато могат да им сторят добро. Няма да бъде прекалено въздържанието ни от общуване с хора, чието влияние ни отдалечава от Бога. Докато се молим: “не ни въвеждай в изкушение”, ние също трябва да избягваме изкушението, доколкото ни е възможно. ПИП 207.4

Израилтяните бяха въведени в грях, когато бяха в състояние на външно бездействие и сигурност. Изгубиха Божия път от погледа си, пренебрегнаха молитвата и затаиха дух на самонадеяност. Безделието и себеугаждането оставиха душата без охрана и в нея влязоха унизителни мисли. Предатели отвътре събориха крепостите на принципа и предоставиха Израил на сатанинската сила. По този начин Сатана ще се опитва да постигне поражението на душата. Дълъг подготвителен процес, неизвестен за света, протича в сърцето, преди християнинът да извърши открит грях. Умът не пада отведнъж от чистота и святост към нечестие, поквара и престъпление. Необходимо е време, за да деградира създадения по Божия образ човек до животинско и сатанинско ниво. Чрез отдаване на нечисти мисли човек може така да обучи ума си, че отвратителния по-рано за него грях да му стане приятен. ПИП 208.1

Сатана използва всички средства, за да направи повсеместни престъплението и порока. Не можем да минем по улиците на нашите градове, без да срещнем ярки прояви на беззаконието под формата на новели или изпълнения в някой театър. Умът се обучава на близост с греха. Поведение на подлост и поквара се представя на народа всекидневно в периодични издания и във вълнуващи разкази — всичко, което може да възбуди страстта. Хората слушат и четат толкова много за моралното престъпление, че чувствителната някога съвест, която се е отдръпвала с ужас от такива сцени, сега се закоравява и се наслаждава на тези неща с необуздан интерес. ПИП 208.2

В днешния свят много от обичайните забавления дори на хора, които твърдят, че са християни, завършват като забавленията на езичниците. Наистина кое ли забавление Сатана не използва за унищожаване на души! Чрез драмата той действа от векове, за да възбужда страстите и да прославя порока. Използва операта с нейния привлекателен показ и очарователна музика, маскарадите, танците, играта на карти, за да събори бариерите на принципа и да отвори врата за чувствени удоволствия. Обвързва душата с веригите си чрез всяко събиране на забавление, където се подхранва гордостта и се задоволява апетита, където човек бива подведен да забрави Бога и да престане да цени вечните стойности. ПИП 208.3

“Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си”, гласи съветът на мъдреца, “защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той” (Пр. 4:23; 23:7). Сърцето трябва да бъде обновено от Божествената благодат, иначе напразно се стараем към чист живот. Който се опитва да изгради подобен добродетелен характер без Христовата благодат, изгражда къщата си върху подвижни пясъци. В ожесточените бури на изкушението тя със сигурност ще падне. Молитвата на Давид трябва да бъде молитвата и на всяка душа: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Пс. 51:10). Като участваме в небесния дар, ние трябва да продължим към съвършенството “с Божията сила..., вардени чрез вяра за спасение” (1 Петр. 1:5). ПИП 208.4

И все пак, нашата работа е да се противопоставим на изкушението. Който не желае да падне плячка на сатанинските измами, трябва да охранява добре пътищата към душата си. Нужно е да се избягват четене, гледане и слушане на неща, подсказващи нечисти мисли. Умът не бива да се оставя да блуждае безцелно върху всичко онова, което врагът на душата може да предложи. “...препашете се през чреслата на вашите помисли — казва апостол Петър, — бъдете въздържани..., не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си. Но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държане” (1 Петр. 1:13-15). Павел казва: “...всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално — това зачитайте” (Фил. 4:8). Тази цел изисква сериозна молитва и неспирно бдение. Ние трябва да бъдем подпомогнати от пребъдващото влияние на Святия Дух, Който ще привлече ума нагоре и ще го привикне да размишлява върху чисти и святи неща. Трябва внимателно да изучаваме Словото Божие: “Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето Слово.” Псалмистът казва: “В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:9,11). ПИП 208.5

Грехът на Израил при Ваалфегор предизвика Божиите присъди върху народа и макар че същите грехове може днес да не се наказват така бързо, те със сигурност ще бъдат наказани. ПИП 208.6

“Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали...” (1 Кор. 3:17). За тези престъпления природата е определила ужасни наказания, които рано или късно ще засегнат всеки престъпник. Посочените грехове повече от всичко друго са причинили страхотния упадък на човешкия род и теглото от болест и мизерия — проклятие за света. Хората може да успяват да скрият престъпленията си от своите ближни, но съвсем сигурно като последица ще пожънат страдания, болест, безумие или смърт. А отвъд този живот стои трибуналът на Съда с неговата разплата на вечно наказание. “...които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство”, но заедно със Сатана и със злите ангели ще вземат участие в онова огнено езеро, което “е втората смърт” (Гал. 5:21; Откр. 20:14). ПИП 209.1

“...от устните на чуждата жена капе мед и устата й са по-меки от дървено масло. Но сетнините й са горчиви като пелин, остри като изострен от двете страни меч... Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й, да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си на немилостивите, да не би да се наситят чужди от имота ти и трудовете ти да отидат в чужд дом, а ти да охкаш в сетнините си, когато месата ти и тялото ти се изнурят.” “...домът й води надолу към смъртта... Никой от ония, които влизат при нея, не се връща...” “...гостите й са в дълбочините на ада” (Пр. 5:3,4,8-11, 2:18,19; 9:18). ПИП 209.2