Патриарси И Пророци

ГЛАВА 42 — ЗАКОНЪТ ПОВТОРЕН

Господ съобщи на Мойсей, че е дошло времето, определено за завладяване на Ханаан, и когато отправяше от височините поглед към реката Йордан и към обещаната земя, възрастният пророк съзерцаваше с дълбок интерес наследството на своя народ. Възможно ли бе да се отмени присъдата, произнесена против него за греха му при Кадис? С дълбока сериозност той се молеше: “Господи Йехова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела? Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Йордан, оная добра планинска страна и Ливан” (Втор. 3:24,25). ПИП 209.3

Отговорът бе: “Стига ти! Да Ми не продумаш вече за това! Възкачи се на върха Фасга и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай земята с очите си, защото няма да преминеш тоя Йордан” (Втор. 3:26,27). ПИП 209.4

Без да изрази недоволство, Мойсей се подчини на Божията заповед. Но сега голямата му тревога бе за Израил. Кой като него щеше да бди за благосъстоянието на тоя народ? От препълненото му сърце се изля молитвата: “Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек, който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господнето общество като овци, които нямат пастир” (Числа 27:16,17). ПИП 209.5

Господ чу молитвата на слугата Си и отговори: “Вземи при себе си Исуса, Навиевия син, човек, в когото е Духът, и положи на него ръката си. И като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. И възложи на него част от твоята почетна власт, за да го слуша цялото общество израилтяни” (Числа 27:18-20). Исус отдавна бе помощник на Мойсей и бе избран да го наследи поради своята мъдрост, способност и вяра. ПИП 209.6

Чрез ръкополагане от Мойсей, придружено с впечатлително поръчение, Исус Навиев бе тържествено отделен за водач на Израил. Той бе приет да участва и в управлението. Пред събранието Мойсей изрече думите на Господа за Исус Навиев. “И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат той и всичките израилтяни с него, и цялото общество” (Числа 27:21). ПИП 209.7

Преди да напусне поста си като видим водач на Израил, Мойсей получи заповед да повтори на израилтяните историята на избавлението им от Египет и на пътуването им из пустинята, а също и да им напомни закона, изговорен на Синай. Когато законът им бе даден, малцина от сегашното общество бяха на възраст да осъзнаят ужасната тържественост на събитието. Тъй като скоро трябваше да преминат Йордан и да завладеят обещаната земя, Бог искаше да им представи изискванията на закона Си и да им напомни, че условието за успеха им е послушанието. ПИП 209.8

Мойсей застана, за да повтори пред народа последните си предупреждения и увещания. Лицето му бе огряно от свята светлина. Косите му бяха бели от възрастта, но фигурата му бе изправена. Чертите му изразяваха ненакърнената сила на здравето, а очите му бяха ясни и непомрачени. Това бе един важен случай и той с дълбоко чувство обрисува любовта и милостта на могъщия им Защитник: ПИП 210.1

“...попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе от деня, когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него? Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи? Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за Себе Си народ изсред друг народ чрез изпитни, знамения и чудеса и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви? На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова, Той е Бог и няма друг освен Него” (Втор. 4:32-35). ПИП 210.2

“Господ не ви предпочете, нито ви избра, загдето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена. Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона. И тъй, да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му” (Втор. 7:7-9). ПИП 210.3

Израилтяните бяха винаги готови да припишат своите тревоги на Мойсей; но сега подозренията им, че той бе тласкан от гордост, амбиция или егоизъм бяха отстранени и те слушаха с доверие думите му. Мойсей вярно изложи пред тях прегрешенията им и престъпленията на бащите им. Те често бяха проявявали нетърпение и се бяха бунтували поради дългото скитане в пустинята, но Господ не бе виновен за отложеното завладяване на Ханаан. Той тъжеше повече от тях, че не можа да ги въведе веднага в притежание на обещаната земя и така чрез избавлението на Своя народ да покаже пред всички народи могъщата Си сила. С недоверието към Бога, с гордостта и неверието си те не бяха подготвени да влязат в Ханаан. По никой начин нямаше да се представят като народ, чийто Бог е Господ, защото не носеха Неговия чист характер, доброта и добродетелност. Ако бащите им се бяха доверили на Божието ръководство, ако се бяха подчинили на съдбите Му и бяха вървели в Неговите повеления, отдавна щяха да са се установили вече в Ханаан като процъфтяващ, свят и щастлив народ. Забавянето им да влязат в добрата земя безчестеше Бога и Го обезславяше пред лицето на съседните народи. ПИП 210.4

Мойсей, който разбираше характера и стойността на Божия закон, ги увери, че никой друг народ няма такива мъдри, справедливи и милостиви правила като дадените на евреите. “Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги, защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: “Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ” (Втор. 4:5,6). ПИП 210.5

Мойсей привлече вниманието им върху “деня, в който ти застана пред Господа, твоя Бог, на Хорив”. И предизвика еврейското множество: “Защото кой народ е толкова велик, щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?” (Втор. 4:7,8). Днес предизвикателството към Израил може да бъде повторено отново. Законите, които Бог даде на древния Си народ, бяха по-мъдри, по-добри и по-хуманни от тези на най-цивилизованите народи на земята. Законите на народите носят отпечатък от несъвършенствата и страстите на необновеното сърце, но Божият закон носи Божествен печат. ПИП 210.6

“А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес” (Втор. 4:20). Описа им земята, в която скоро щяха да влязат и която трябваше да бъде тяхна, при условие че бъдат послушни на Божия закон. И как трябва да са се развълнували сърцата на Израил при тези думи, спомняйки си, че на човека, който с такава любов обрисува благословенията на добрата земя, не е позволено да участва в наследството на своя народ поради техния грях: ПИП 211.1

“Защото Господ, твоят Бог, те завежда в добра земя”, “не е както египетската земя, из която излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си като зеленчукова градина. Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето”, “земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини; в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед; в земя, гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; в земя, чиито камъни са желязо и от чиито планини ще копаеш мед”, “земя, за която Господ, твоят Бог, се грижи. Очите на Господа, твоя Бог, са винаги върху нея — от началото на годината и до края на годината” (Втор. 8:7-9; 11:10-12). ПИП 211.2

“А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти — на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, и къщи, пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, като ядеш и се наситиш, внимавай на себе си да не забравяш Господа.” “Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ, вашият Бог, направи с вас... Защото Господ, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив.” Ако извършеха зло пред очите на Господа, тогава — каза Мойсей — “непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Йордан” (Втор. 6:10-12; 4:23-26). ПИП 211.3

След като повтори закона на всеослушание, Мойсей завърши написването на всички тези закони, наредби и съдби, които Бог му бе дал, и всички правила за жертвената система. Книгата с всичко това бе поверена за съхранение на съответните служители и трябваше да се пази до ковчега. Великият водач все още бе изпълнен със страх, че народът щеше да отстъпи от Бога. С възвишени и вълнуващи думи се обърна към людете, представяйки пред тях благословенията, които щяха да имат при условие на послушание, и проклятията, които щяха да последват престъплението им: “Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам..., благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш на полето. Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти...; благословен кошът ти и нощвата ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си. Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе... Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия (...) (Втор. 28 гл.). ПИП 211.4

Но ако не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе... и ще станеш за учудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе... Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, на дърво и камък. Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата. Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем и не ще бъдеш уверен за живота си. Заран ще думаш: “О, да мръкнеше!” И вечер ще думаш: “О, да съмнеше!” Поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш.” ПИП 211.5

Вдъхновен от Духа, гледайки далеч напред през вековете, Мойсей обрисува ужасните сцени на окончателното разгромяване на Израил като народ и унищожаването на Ерусалим от римските армии: “Господ ще навлече против тебе народ отдалеч, от земния край, като с орлово летене; народ, чийто език не разбираш; народ със свиреп поглед, който не ще почете стар, нито ще пожали млад” (Втор. 28:49). ПИП 211.6

Живо бяха обрисувани пълното опустошаване на земята и ужасните страдания на народа по време на обсадата на Ерусалим от Тит, които щяха да се изпълнят столетия по-късно. “И ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти, догде починеш... Ще те обсади във всичките ти градове, догде по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които се надяваше; и ще те обсади във всичките ти градове из цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти даде. И тогава при обсадата и притеснението, с които ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ, твоят Бог, ти е дал... Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да тури на земята стъпалото на ногата си по причина на изтънченост и изнеженост, ще гледа с немилостиво око на мъжа, който почива на пазухата й..., на чадата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти” (Втор. 28:51-57). ПИП 212.1

Мойсей завърши със следните заключителни думи: “Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията. Затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти. Избери да любиш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти — на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде” (Втор. 30:19,20). ПИП 212.2

За да отпечата по-дълбоко тези истини в умовете на всички, великият водач ги облече в святи стихове. Песента бе не само историческа, но и пророческа. Тя разказваше за чудните постъпки на Бога с Неговия народ в миналото, но предсказа и големите събития в бъдещето, окончателната победа на верните, когато Христос ще дойде втори път в сила и слава. Народът бе наставен да поддържа жива в паметта си тази поетична история и да я предава на децата си и на чадата на децата си. Тя трябваше да бъде пята от обществото, когато се събира на поклонение и да бъде повтаряна от народа всеки ден, когато извършваше работата си. Задължение на родителите бе да предават тези думи на възприемчивите умове на децата си, за да не ги забравят никога. ПИП 212.3

Тъй като израилтяните трябваше да бъдат в особен смисъл съхранители и пазители на Божия закон, значението на Неговите предписания и важността на послушанието трябваше да бъдат особено подчертани пред людете, а чрез тях и пред децата на децата им. За Своите заповеди Господ нареди: “И на тях да учиш прилежно чадата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш... да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.” ПИП 212.4

Когато в бъдеще децата им щяха да попитат: “Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал?”, родителите трябваше да повторят разказа за милостивото отношение на Бога към тях, как Господ бе действал за тяхното избавление, за да се подчиняват на закона Му, и да им заявят: “Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа, нашия Бог, за да ни бъде всякога добре и за да пази Той живота ни, както прави и днес. И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа, нашия Бог, както ни заповяда” (Втор. 6:7-9,20-25). ПИП 212.5