Патриарси И Пророци

ГЛАВА 40 — ВАЛААМ

Връщайки се от похода срещу Васан, израилтяните се подготвиха за пряко навлизане в Ханаан, като се настаниха на лагер край реката, над устието й в Мъртво море, точно срещу Ерихонската равнина. Те бяха на самата граница на Моав и моавците се ужасиха от приближаването на нашествениците. ПИП 197.3

Моавският народ не бе обезпокояван от Израил, но наблюдаваше с тревожни предчувствия всичко, случило се със съседните страни. Аморейците, пред които той бе принуден да отстъпи, бяха победени от евреите и земята, която аморейците бяха отнели от Моав, сега бе превзета от Израил. Васанските множества се бяха предали пред тайнствената сила, прикрита в облачния стълб и гигантските крепости бяха окупирани от евреите. Моавците не се осмеляваха да рискуват да ги нападнат. Позоваването на оръжието бе безсмислено пред лицето на свръхестествените помощници, които действаха в тяхна полза. И те решиха, както фараона, да използват силата на магията, за да се противопоставят на Божието дело. Пожелаха да прокълнат Израил. ПИП 197.4

Моавският народ бе в близко родство с мадиамците — и в етническо, и в религиозно отношение. А Валак — царят на Моав, събуди страховете на родствения народ и си осигури сътрудничеството му с вестта: “Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева” (Числа 22:4). За Валаам — жител на Месопотамия, се говореше, че притежавал свръхестествени сили и славата му бе достигнала до Моавската земя. Решено бе да го повикат на помощ. Изпратиха вестители измежду “моавските старейшини и мадиамските старейшини”, за да го ангажират да погадае и да прокълне Израил. ПИП 197.5

Посланиците тръгнаха веднага на дълъг път през планините и пустините към Месопотамия. Намериха Валаам и му предадоха вестта на своя цар: “Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим и да мога да ги изпъдя из земята, понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.” ПИП 198.1

Валаам някога бе добър човек и Божи пророк, но бе отстъпил от Бога и се бе предал на алчност. Въпреки това все още изповядваше, че е служител на Всевишния. Той не бе в неведение относно Божието дело в полза на Израил. И когато вестителите му съобщиха поръчението, той добре знаеше, че дългът му бе да откаже възнаграждението от Валак и да върне пратениците. Но дръзна да си играе с изкушението и помоли вестителите да останат при него през нощта, заявявайки, че не може да им даде решителен отговор, докато не поиска съвет от Господа. Валаам знаеше, че проклеване не може да навреди на Израил. Бог бе на негова страна и докато Израил му остане верен, никоя вражеска сила, нито на земята, нито в ада, не можеше да му надделее. Но гордостта му бе поласкана от думите на пратениците: “...когото ти благословиш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.” Подкупът със скъпи подаръци и перспективата за издигане разпалиха алчността му. Той жадно прие подарените му съкровища и след това, като даваше вид, че стриктно се подчинява на Божията воля, се опита да се съобрази и с желанието на Валак. ПИП 198.2

През нощта при Валаам дойде ангел от Бога с вестта: “Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.” ПИП 198.3

Сутринта Валаам отпрати вестителите с нежелание, но не им каза какво му бе поръчал Господ. Ядосан от това, че очакваната печалба и почести бяха отклонени внезапно, той възкликна раздразнено: “Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.” ПИП 198.4

Валаам “обикна заплатата на неправдата” (2 Петр. 2:15). Грехът алчност, за който Бог заявява, че е идолопоклонство, го бе направил приспособленец и точно чрез този грях Сатана спечели пълен контрол върху него. Така причини падението му. Изкусителят винаги примамва със светска печалба и почести, за да съблазни човеците да не служат на Бога. Той винаги им казва, че прекалената им съзнателност е пречка за постигане на успех. Така мнозина биват измамени да се отдалечат от пътя на стриктното благочестие. Една грешна стъпка прави следващата по-лесна и човек става все по-самонадеян. Той ще извърши най-ужасни неща, щом веднъж се е предал на алчността и на желанието за власт. Много хора се заблуждават, че могат за известно време да отстъпят от почтеното благочестие, за да придобият някои светски предимства и като получат желаното, да променят поведението си, щом пожелаят. Те се отклоняват към примките на Сатана и рядко могат да се измъкнат от тях. ПИП 198.5

Когато пратениците докладваха на Валак за отказа на пророка да ги придружи, те не намекнаха, че Бог му бе забранил да стори това. Предполагайки, че Валаам бави отговора само за да получи по-богата награда, царят изпрати повече на брой князе и по-именити от първите с обещания за високи почести и власт. Поръча им да се съгласят с условията на Валаам, каквито и да са те. Настоятелната вест на Валак към пророка бе: “Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене, защото ще те въздигна до голяма почит и ще сторя все, що би ми рекъл. Прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.” ПИП 198.6

Валаам бе изпитан втори път. В отговор на настойчивата молба на вестителите той се представи за много съзнателен и благочестив, като ги увери, че никакво количество злато или сребро не може да го накара да постъпи против Божията воля. Но в сърцето си копнееше да изпълни молбата на царя. И макар че Божията воля му бе изявена ясно, увеща вестителите да останат, за да може още веднъж да се допита до Бога, сякаш Всемогъщият бе човек, който трябваше да се убеждава. ПИП 198.7

През нощта Господ се яви на Валаам и му каза: “Щом са дошли човеците да те повикат, стани, иди с тях, но само онова, което ти река, него да направиш.” Сега Господ го остави да следва собствената си воля, защото Валаам вече бе решил да действа така. Той не се постара да изпълни Божията воля, а избра собствения си път и след това се опита да придобие одобрението на Господа. ПИП 198.8

Хиляди хора в наши дни следват подобен път. Те не биха се затруднили да разберат какъв е дългът им, ако той е в хармония с наклонностите им. Дългът им е посочен ясно в Библията и е ясно определен от обстоятелствата и от разума. Но тъй като очевидно е противен на желанията и склонностите им, те често го отминават и дръзват да отидат при Бога, за да научат какво е задължението им. Външно показват голяма съзнателност и се молят дълго и сериозно за светлина. Но Бог не желае да им обърне внимание. Той често допуска такива хора да вървят по пътя на собствените си желания и да понесат резултатите от това. “Но людете Ми не послушаха гласа Ми... Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения” (Пс. 81:11,12). Когато човек вижда ясно какъв е неговият дълг, нека не дръзва да отива при Бога с молитвата да бъде извинен, ако не го изпълнява. По-скоро трябва със смирен и покорен дух да потърси Божествена сила и мъдрост, за да задоволи изискванията на този дълг. ПИП 199.1

Моавците бяха деградирал идолопоклонски народ, но според светлината, която бяха получили, вината им не бе така голяма пред очите на Небето, както тази на Валаам. Когато обаче той изповядваше, че е Божи пророк, всичко, което щеше да каже, щяха да приемат като изговорено чрез авторитета на Бога. Затова не му позволи да говори по свое желание, а трябваше да изговори вестта, която Той щеше да му даде. “Само онова, което ти река, него да направиш” — такава бе Божествената заповед. ПИП 199.2

Валаам бе получил позволение да отиде с моавските пратеници, ако дойдат сутринта да го повикат. Но разтревожени поради закъснението му и очаквайки отново отказ, те потеглиха обратно, без да го уговарят повече. Всяко извинение за съобразяването с молбата на Валак сега бе отстранено. Но Валаам бе решен да получи наградата и оседлавайки животното, на което обикновено яздеше, тръгна на път. Боеше се, че дори и сега Божественото разрешение можеше да се отдръпне и нетърпеливо бързаше напред да не би по някакъв начин да изпусне желаната награда. ПИП 199.3

Но “ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви”. Животното видя вестителя, който бе невидим за човека и се отби от пътя към полето. С жестоки удари Валаам върна добичето в пътя, но в една скалиста теснина ангелът пак се появи и животното, опитвайки се да избегне заплашителната му фигура, притисна стъпалото на господаря си до скалата. Валаам бе сляп за небесната намеса и не разбра, че Бог препречваше пътя му. Той се вбеси и удряйки немилостиво магарето си, го принуди да продължи. ПИП 199.4

Отново “на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво”, ангелът се появи както преди със заплашителен вид. Бедното животно, треперейки от ужас, съвсем спря и падна на земята под ездача си. Ядът на Валаам бе безкраен и с тоягата си той започна да го бие още по-жестоко отпреди. Сега Бог отвори устата на животното и “ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка” (2 Петр. 2:16). “Що съм ти сторила, та ме биеш вече три пъти?” — каза ослицата. ПИП 199.5

Разгневен, че по този начин бе възпрян в пътуването си, Валаам отговори на животното, сякаш се обръщаше към разумно същество: “Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал.” Признатият заклинател, тръгнал на път да прокълне цял един народ с намерение да парализира силата му, сам нямаше сила дори да убие животното, на което яздеше! ПИП 199.6

Сега очите на Валаам се отвориха и той видя Божия ангел, стоящ с изваден меч, готов да го посече. В ужас “преклони глава и падна на лицето си”. Ангелът му каза: “Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред Мене и ослицата ме видя и се отби от мене ето три пъти. Ако да не би се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.” ПИП 199.7

Валаам дължеше опазването на живота си на бедното добиче, към което се бе отнесъл така жестоко. Човекът, който твърдеше, че е Господен пророк, който заявяваше, че “очите му са отворени” и е видял “видение от Всемогъщия”, бе така заслепен от алчност и амбиция, че не можа да различи Божия ангел, видим за неговото животно. “...тия невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил...” (2 Кор. 4:4). Колко много хора са така заслепени! Втурват се по забранени пътеки, престъпват Божествения закон и не могат да осъзнаят, че Бог и Неговите ангели са против тях. Подобно на Валаам те се разгневяват на ония, които желаят да попречат на гибелта им. ПИП 199.8

С отношението към животното си Валаам даде доказателство за владеещия го дух. “Праведният се грижи за живота на добитъка си. А благостите на нечестивите са немилостиви” (Пр. 12:10). Малко хора осъзнават както трябва греховността от злоупотребата с животните или от изоставянето им да страдат от тяхната небрежност. Този, който създаде човека, създаде и по-долните животни и “благите Му милости са върху всичките Му творения” (Пс. 145:9). Животните бяха сътворени да служат на човека, но той няма право да им причинява болка чрез жестоко отношение или прекалено натоварване. ПИП 200.1

Поради греха на човека “цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега” (Римл. 8:22). На страдания и смърт е подвластен не само човешкият род, но и животните. Тогава човекът наистина трябва да се старае да облекчава, а не да утежнява товара от страдание, който собственото му престъпление е нанесло върху Божиите творения. Този, който злоупотребява с животните под неговата власт, е и подлец, и тиранин. Склонността му да причинява болка, било на ближните си, било на безсловесните творения, е сатанинска. Понеже нещастните безсловесни животни не могат да се оплачат, мнозина не осъзнават, че един ден жестокостта им ще се открие. Но ако очите на тези хора можеха да се отворят като очите на Валаам, те щяха да видят един Божи ангел, стоящ като свидетел, за да докладва против тях в небесния съд. В Небето се води доклад и един ден ще бъде произнесена присъда над всички, които злоупотребяват с Божиите творения. ПИП 200.2

Когато видя Божия вестител, Валаам възкликна от ужас: “Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.” Господ го остави да продължи пътя си, но му даде да разбере, че думите му щяха да бъдат контролирани от Божествена сила. Бог желаеше да даде на моавците доказателство, че евреите бяха под закрилата на Небето и Той постигна успешно това, като им показа колко безсилен бе Валаам дори да изрече проклятие против тях без Божествено разрешение. ПИП 200.3

Моавският цар научи за идването на Валаам и излезе до границата на своето царство с голяма свита да го посрещне. Когато изрази почудата си от бавенето на Валаам, имайки предвид богатите награди, които го очакваха, пророкът му отговори: “Ето, дойдох при тебе, но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.” Валаам много съжаляваше за това ограничение. Боеше се, че намерението му не можеше да се изпълни поради Божията контролираща сила върху него. ПИП 200.4

С голям разкош царят и главните големци на царството придружиха Валаам до “високите Ваалови места”, откъдето той можеше да види еврейското множество. Вижте пророка — застанал на върха, гледа надолу към стана на Божия избран народ. Колко малко знаеха израилтяните какво става така близо до тях! Колко малко знаеха за Божията грижа, която ги обгръщаше денем и нощем! Колко неясни са представите на Божия народ! Колко бавно във всяка епоха вниква той в Божията голяма любов и милост! Ако бяха различили чудната Му сила, постоянно упражнявана в тяхна полза, нямаше ли сърцата им да се изпълнят с благодарност за Неговата любов и с благоговение при мисълта за величието и силата Му? ПИП 200.5

Валаам имаше известно знание за жертвоприношенията на евреите и се надяваше, като ги надмине със скъпи приноси, да придобие Божието благословение и да осигури изпълнението на нечистите си замисли. Така разсъжденията на идолопоклонниците моавци бяха завладели ума му. Неговата мъдрост бе станала глупост, духовното му виждане се помрачи и той сам се ослепи, отдавайки се на сатанинската сила. ПИП 200.6

Валаам нареди да бъдат издигнати седем олтара и принесе жертва на всеки от тях. Тогава се оттегли на “високото място” да се срещне с Бога, като обеща да съобщи на Валак разкритото от Господа. ПИП 200.7

Царят стоеше край жертвата заедно с благородниците и князете на Моав, докато наоколо се събра нетърпеливото множество, очакващо завръщането на пророка. Най-сетне той дойде и народът зачака да чуе думите, които щяха да парализират завинаги оная странна сила, действаща в полза на омразните израилтяни. Валаам каза: ПИП 200.8

“Валак ме доведе от Арам, ПИП 201.1

Моавският цар — от източните ПИП 201.2

планини, и каза ми: ПИП 201.3

‘Дойди, прокълни ми Якова ПИП 201.4

и дойди, хвърли презрение върху Израиля.’ Как да прокълна, когото Бог не проклина? ПИП 201.5

Или как да хвърля презрение, ПИП 201.6

върху когото Господ не хвърля? ПИП 201.7

Защото от връх канарите го виждам ПИП 201.8

и от хълмовете Го гледам; ПИП 201.9

ето люде, които ще се заселят отделно ПИП 201.10

и няма да се считат между народите. ПИП 201.11

Кой може да преброи пясъка Яковов ПИП 201.12

или да изчисли четвъртата част от Израиля? ПИП 201.13

Дано умра както умират праведните, ПИП 201.14

И сетнините ми да бъдат както техните!” ПИП 201.15

Валаам призна че дойде с намерение да прокълне Израил, но изречените думи бяха съвсем противоположни на сърдечното му желание. Принуден бе да произнесе благословения, докато душата му бе изпълнена с проклятия. ПИП 201.16

Когато Валаам погледна към стана на израилтяните, остана удивен от доказателството на тяхното благополучие. Бяха му представили евреите като невежо, неорганизирано множество, нападащо страната с грабителски чети, напаст и ужас за околните народи. Но видяното говореше за обратното. Той съзря техния стан, разпрострян нашироко в идеален ред, където всичко носеше знака на стриктна дисциплина и порядък. Показано му бе благоразположението, с което Бог гледаше на Израил, и особения му характер на Негов избран народ, който не трябваше да остане на едно равнище с другите народи, а да се извиси над всички тях — “люде, които ще се заселят отделно и няма да се считат между народите”. По времето, когато бяха изговорени тези думи, израилтяните нямаха постоянно заселище и особеният им характер, отношенията и обичаите им не бяха познати на Валаам. Но колко удивително се изпълни това пророчество в по-късната история на Израил! През всичките години на робството си, през всичките векове, след като бяха разпръснати сред народите, те си останаха отделен народ. Така е и с Божия народ — истинския Израил. Макар и разпръснат сред всички народи, той е само странник, чието гражданство е в небето. ПИП 201.17

На Валаам бе показана не само историята на евреите като нация. Той видя и умножаването и просперитета на истинския Божи Израил до края на времето. Видя особената благосклонност на Всевишния да придружава всички, които Го обичат и Му се боят. Видя ги подкрепяни от Неговата ръка да влизат в тъмната долина на смъртната сянка. Видя ги и да излизат от гробовете си, короновани със слава, чест и безсмъртие. Видя изкупените да се радват в неувяхващата слава на обновената земя. Съзерцавайки тази сцена, той възкликна: “Кой може да преброи пясъка Яковов или да изчисли четвъртата част от Израиля?” И като видя славните корони на всяко чело, искрящата радост на всяко лице, като предварително видя този безкраен живот на безметежно щастие, изговори тържествената молитва: “Дано умра, както умират праведните и сетнините ми да бъдат както техните!” ПИП 201.18

Ако Валаам бе пожелал да приеме светлината, която Бог му даде, сега би оправдал думите си и веднага би прекратил връзките си с Моав. Нямаше повече да предизвиква Божията милост, а щеше да се върне при Господа с дълбоко покаяние. Но той възлюби заплатата на неправдата, която бе решил да придобие. ПИП 201.19

Валак бе очаквал с доверие проклятието, което щеше да падне като изсушителна слана върху Израил. Чувайки думите на пророка, ядосано възкликна: “Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми, а ето, ти напълно си ги благословил!”. Стараейки се да превърне принудата в добродетел, Валаам потвърди, че поради съзнателно съобразяване с Божията воля е изговорил думите, принудително поставени в устата му от Божествената сила. Отговорът му бе: “Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?” ПИП 201.20

Валак дори сега не можа да се откаже от намерението си. Сметна, че впечатлителната гледка към големия стан на евреите така е покорила Валаам, та не се е осмелил да произнесе заклинание срещу тях. Царят реши да заведе пророка на друго място, откъдето да се вижда само част от множеството. Ако можеше да убеди Валаам да ги прокълне на части, скоро целият стан щеше да бъде предаден на унищожение. Нов опит бе направен на възвишението, наречено Фасга. Отново бяха издигнати седем олтара и на тях бяха принесени същите жертви, както и първия път. Царят и князете останаха край приносите, докато Валаам се оттегли да се срещне с Бога. Отново пророкът бе наставен да предаде Божествената вест, която бе безсилен да промени или задържи. ПИП 202.1

Когато се появи пред нетърпеливата очакваща го група и му зададоха въпроса: “Що говори Господ?”, отговорът както и преди събуди ужас в сърцата на царя и князете: ПИП 202.2

“Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае; ПИП 202.3

Той каза и няма ли да извърши? ПИП 202.4

Той говори и няма ли да го тури в действие? ПИП 202.5

Ето, аз получих заповед да благославям ПИП 202.6

и Той като благослови, аз не ПИП 202.7

мога да го отменя. ПИП 202.8

Не гледа беззаконие в Якова, ПИП 202.9

нито вижда извратеност в Израиля; ПИП 202.10

Господ Бог негов с него е ПИП 202.11

и царско възклицание има между тях.” ПИП 202.12

Удивен от тези откровения, Валаам възкликна: “Наистина няма чародейство против Якова и няма врачуване против Израиля.” Големият заклинател бе опитал силата си да прокълне според желанието на моавците, но в случая трябваше да се каже за Израил: “Що е извършил Бог!” Докато бе под Божествена закрила, никоя нация, дори и подпомагана от всичката сила на Сатана, не можеше да го победи. Целият свят щеше да се учудва на забележителното Божие дело в полза на народа Му — как един човек, решен да следва грешен път, беше така завладян от Божествената сила, че трябваше да изговори вместо проклятия най-богати и най-скъпоценни обещания с език на възвишена и завладяваща поезия. А благосклонността на Бога към Израил, показана в този момент, бе уверение за закрилящата Му грижа към Неговите послушни, верни чада във всички епохи. Когато Сатана щеше да вдъхновява злите човеци да свидетелстват лъжливо, да притесняват и погубват Божия народ, той щеше да си спомня този случай, който щеше да му вдъхва смелост и вяра в Бога. ПИП 202.13

Обезсърчен и разтревожен, моавският цар възкликна: “Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш!” Но в сърцето му все още тлееше слаба надежда и той реши да направи последен опит. Сега отведе Валаам на планината Фегор, където имаше храм, посветен на необузданото поклонение на езическото божество Ваал. Тук бяха издигнати същият брой олтари, принесени бяха и същият брой жертви, но Валаам не се уедини като преди да научи каква е Божията воля. Не се престори, че прави заклинания, а застана край олтарите и огледа шатрите на Израил. Божият Дух отново го осени и от устните му се отрони Божествената вест: ПИП 202.14

“Колко са красиви твоите шатри, Якове, ПИП 202.15

твоите скинии, Израилю! ПИП 202.16

Като долини са разпрострени, ПИП 202.17

като градини по речни брегове, ПИП 202.18

като алоини дървета, които Господ е насадил, ПИП 202.19

като кедри покрай водите. ПИП 202.20

Ще се излива вода из ведрата му. ПИП 202.21

И потомството му ще се ПИП 202.22

простира в много води; ПИП 202.23

Царят му ще бъде по-висок от Агага ПИП 203.1

и царството ще се възвеличи. ПИП 203.2

Бог го изведе из Египет; ПИП 203.3

има сила, както див вол; ПИП 203.4

ще пояде неприятелските нему народи, ПИП 203.5

ще строши костите им ПИП 203.6

и ще ги удари със стрелите си. ПИП 203.7

Легнал е и лежи като лъв ПИП 203.8

и като лъвица; кой ще го възбуди? ПИП 203.9

Благословен, който те благославя! ПИП 203.10

И проклет, който те проклина! ПИП 203.11

Благополучието на Божия народ бе представено тук чрез някои от най-красивите образи, които могат да се намерят в природата. Пророкът уподоби Израил на плодородни равнини, покрити с изобилна жетва; на цъфтящи градини, напоявани от никога непресъхващи извори; на уханно сандалово дърво и величествен кедър. Споменатите тук сравнения са едни от най-удивителните по красотата си и най-подходящите, които могат да се намерят в боговдъхновеното Слово. Ливанският кедър бе почитан от всички народи на Изтока. Видът дървета, към който принадлежеше, бе разпространен навсякъде по земята, където обитаваше човек. Кедровите дървета се развиват добре от арктическите области до зоната на Тропика. Устояват на студ и жега, богато се разлистват край реки и се издигат високо като кули над изсъхналата и жадна пустиня. Проникват с корените си дълбоко сред скалите в планината и смело устояват на бурята. Листата им са свежи и зелени, когато всичко друго е погинало от дъха на вятъра. Повече от всички други дървета ливанският кедър е почитан заради здравината, твърдостта и неподатливостта си на гниене. Тези му свойства са използвани като символ за хората, чийто живот е “скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:3). Писанието казва: “Праведният ... ще расте като кедър в Ливан” (Пс. 92:12). Божествената ръка е издигнала кедъра като цар на дърветата. “Елхите не се сравняваха с клоновете му и яровите не приличаха на клончетата му; никакво дърво в Божията градина не се сравняваше с него по красотата му” (Езекиил 31:8). Кедърът многократно е използван като символ на царственост и употребата му в Писанията да представя праведните показва как Небето гледа на ония, които извършват Божията воля. ПИП 203.12

Валаам пророкува, че израилевият цар ще бъде по-велик и по-могъщ от Агаг — това име бе дадено на царете на амаличаните — един много могъщ народ по това време. Но ако Израил беше верен на Бога, щеше да подчини всички свои неприятели. Цар на Израил бе Божият Син и Неговият трон трябваше един ден да се възцари на земята, а силата му да се издигне над всички земни царства. ПИП 203.13

Като чу думите на пророка, Валак бе обзет от отчаяние, страх и яд. Той бе недоволен, че Валаам не можа да му даде дори най-малка надежда за благоприятен отговор, че всичко вървеше решително против него. Укори пророка за неговото компромисно, измамно поведение. Възкликна гневно: “Сега, прочее, бягай на мястото си. Рекох си да те въздигна до голяма почит, но ето, Господ те въздържа от почит.” Валаам отговори на царя, че го е предупредил — може да предаде само вестите, които Бог му даде. ПИП 203.14

Преди да се върне при своя народ, Валаам изговори най-красивото и възвишено пророчество за Изкупителя на света и за окончателното унищожение на Божиите врагове: ПИП 203.15

“Виждам Го, но не сега, ПИП 203.16

гледам Го, но не отблизо. ПИП 203.17

Ще излезе звезда от Якова ПИП 203.18

и ще се въздигне скиптър от Израиля, ПИП 203.19

ще порази моавските първенци ПИП 203.20

и ще погуби всичките Ситови потомци.” ПИП 203.21

И завърши с предсказание за пълно унищожаване на Моав и Едом, на Амалик и кенейците, като не остави на моавския цар нито лъч надежда. ПИП 203.22

Разочарован, с разбити надежди за богатство и издигане, придобил омразата на царя и осъзнал, че си бе навлякъл Божието неодобрение, Валаам се върна от самоволно избраната си мисия. Като пристигна у дома си, завладяващата сила на Божия дух го остави и алчността му, която само бе задържана, отново взе връх. Готов бе да прибегне до каквито и да са средства, за да спечели обещаната от Валак награда. Валаам знаеше, че успехът на израилтяните зависи от послушанието им към Бога и че единственият начин да предизвика тяхното падение бе да ги прелъсти да съгрешат. Сега реши да придобие благоволението на Валак, като посъветва моавците как да въведат Израил в проклятие. ПИП 204.1

Веднага се върна в моавската земя и изложи плановете си пред царя. Самите моавци бяха убедени, че ако Израил остане верен на Бога, ще бъде закрилян от Него. Планът, предложен от Валаам, трябваше да отклони израилтяните от Бога, като ги въведе в идолопоклонство. Ако можеха да се склонят да вземат участие в разпуснатото поклонение на Ваал и Астарта, всемогъщият им Защитник щеше да им стане неприятел и те скоро щяха да се превърнат в плячка на жестоките и войнствени народи около тях. Царят прие с готовност този план и сам Валаам остана да помага за провеждането му. ПИП 204.2

Валаам видя успеха на сатанинския си план. Видя как проклятието на Бога пада върху народа Му и как съдбите Му поразяват хиляди. Но Божествената справедливост, която наказа греха на Израил, не остави незасегнат изкусителя. Във войната на Израил с мадиамците бе убит и Валаам. С предчувствие за близкия си край той бе възкликнал: “Дано умра, както умират праведните и сетнините ми да бъдат като техните.” Но не избра да живее живота на праведните и го постигна участта на Божиите врагове. ПИП 204.3

Съдбата на Валаам бе подобна на Юдовата и характерите им имат забележителна прилика. И двамата опитаха да съчетаят службата на Бога и на Мамона и стигнаха до необикновено падение. Валаам признаваше истинския Бог и изповядваше, че Му служи. Юда вярваше, че Исус е Месия и бе един от последователите Му. Валаам се надяваше да направи от службата си към Йехова стъпало към придобиване на богатства и светска чест и като не успя, намери края си. Юда очакваше от връзката си с Христос да придобие богатства и висок пост в светското царство, което Месия щеше да основе, както той вярваше. Крахът на надеждите му го доведе до отстъпление и падение. И Валаам, и Юда получиха голяма светлина и се радваха на особени привилегии, но един-единствен притаен грях отрови целия им характер и причини гибелта им. ПИП 204.4

Опасно е да се допусне нехристиянска черта да живее в сърцето. Един скрит грях малко по малко ще разваля характера, подчинявайки всичките му благородни сили на нечестивото желание. Ако се отстрани контрола на съвестта, ако човек се поддаде на злия си навик и пренебрегне високите изисквания на дълга, ще разруши защитата на душата и ще отвори път Сатана да влезе и да го отклони. Единственият безопасен път е подобно на Давид да издигаме молитвите си всеки ден с искрено сърце: “Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; нозете ми не са се подхлъзнали” (Пс. 17:5). ПИП 204.5