Възпитание

РАЙСКОТО УЧИЛИЩЕ

“Блажен е онзи човек, който намери мъдрост.”

Образцовото училище
Възпитателната система, установена на земята в началото, трябваше да бъде модел за човека през времето след това. Като илюстрация на нейните принципи в Едем се основа училище — дома на нашите първи родители. Градината на Едем беше класната стая, природата — учебникът, самият Създател — учителят, а родителите на човешката фамилия — учениците. ВЪ 6.6

Учениците
Създадени да бъдат “образ и слава на Бога”, Адам и Ева получиха дарби, достойни за тяхното високо предназначение. С грациозно и симетрично телосложение, правилни и красиви черти, с лица светещи с цвета на здравето и със светлината на радостта и надеждата, те носеха във външността си подобието на своя Творец. Но тази прилика не се откриваше само във физическото им естество. Всяка способност на ума и душата отразяваха славата на Създателя. Надарени с високи умствени и духовни дарби, Адам и Ева бяха направени малко по-долни от ангелите (по Евр. 2:9), за да могат не само да схващат чудесата на видимата вселена, но и да разбират моралните отговорности и задължения. ВЪ 7.1

Училищната стая
“И Господ Бог насади градината на изток в Едем и постави там човека, когото беше създал. И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината...” (Бит. 2:8,9). Тук, сред красивите сцени на природата, незасегнати от греха, нашите първи родители трябваше да получат своето възпитание. ВЪ 7.2

Учителят
В интереса Си към Своите деца нашият небесен Баща лично ръководеше възпитанието им. Често те биваха посещавани от Неговите вестители — светите ангели, и от тях получаваха съвети и наставления. Много пъти, когато се разхождаха из градината в хладината на деня, чуваха гласа на Бога и общуваха лице с лице с Вечния. Неговите мисли за тях бяха “мисли на мир, а не на зло”. Всяко Негово намерение бе за тяхното най-голямо добро. ВЪ 7.3

Курсът на изучаване
На Адам и Ева бе поверена грижата за градината, за да я обработват и да я пазят (по Бит. 2:15). Макар богати с всичко, което Владетелят на вселената можеше да достави, те не трябваше да бездействат. Определи им се полезно занимание като благословение, което да укрепва тялото, да разширява ума и развива характера им. ВЪ 7.4

Първоначалните изследвания
Книгата на природата, която разкриваше пред тях своите живи уроци, предоставяше един неизчерпаем източник на наставления и наслада. На всяко листо в гората и камък по планините, във всяка блестяща звезда, в земята, в морето и в небето бе написано Божието име. Жителите на Едем разговаряха както с одушевеното, така и с неодушевеното творение — с листата, цветята и дърветата и с всяко живо създание, от левиатана във водите, до най-малката частица в слънчевия лъч - като събираха от всяко едно от тях сведения за тайните на живота им. Божията слава в небесата, неизброимите светове в тяхното постоянно въртене, “равновесието на облаците” (Йов 37:16 — ЦП), тайните на светлината и звука, на деня и нощта — всички тези неща бяха предмет на изучаване от учениците на първото земно училище. ВЪ 7.5

Законите и действията на природата, както и великите принципи на истината, които управляват духовния всемир, бяха разкрити пред умовете им от безпределния Автор на всичко. Техните умствени и духовни сили се развиваха в “светлината на познаването на Божията слава” (2 Кор. 4:6) и те изпитваха най-висшите удоволствия от своето свято съществувание. ВЪ 8.1

Другите училища
Когато излезе от ръката на Твореца, не само райската градина, но и цялата земя беше извънредно красива. Никакво петно от грях или сянка на смърт не помрачаваше красивото творение. Божията слава “покри небето и земята бе пълна с хваление към Него”, “звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост” (Авакум 3:3; Йов 38:7). Така земята беше подходяща емблема на Този, Който е “многомилостив и истинен” (Изх. 34:6 — ЦП); подходящ предмет за изучаване от тези, които бяха направени по Негов образ. Едемската градина беше образец на това, което Бог желаеше да стане цялата земя и Неговата цел бе: когато нарасне по брой, човешкото семейство да основава и други домове и училища, подобни на дадените от Него. Така с течение на времето цялата земя би могла да се изпълни с домове и училища, където биха се изучавали Божиите слова и дела, и където през безкрайните векове учениците биха се подготвяли да отразяват по-пълно светлината от познанието на Неговата слава. ВЪ 8.2