Възпитание

ПОЗНАВАНЕТО НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

“Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог... но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.”

Изпитът за вярност
Сътворени невинни и свети, нашите първи родители не бяха поставени извън възможността да извършат зло. Бог можеше да ги сътвори без сила да нарушават Неговите изисквания; но в такъв случай не би могло да има никакво развитие на характера; тяхната служба не би била доброволна, а принудителна. Затова Той им даде силата да избират да отдават или да не отдават послушание. И преди да получеха напълно всичките благословения, които желаеше да им дари, любовта и верността им трябваше да бъдат изпитани. ВЪ 8.3

Само злото не бе дадено
В Едемската градина се намираше “дървото на познаване доброто и на злото... и Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него” (Бит. 2:9-17). Божията воля бе Адам и Ева да не познават злото. Познаването на доброто им бе дадено щедро; но познаването на злото - на греха и неговите последици, на уморителния труд, на тревожните грижи, на разочарованието и скръбта, на болката и смъртта - това бе задържано от тях, защото Бог ги обичаше. ВЪ 8.4

Всяването на недоверие
Докато Бог търсеше доброто за човека, Сатана търсеше неговата гибел. Когато Ева, незачитайки съвета на Господа относно забраненото дърво, дръзна да се приближи до него, тя се досегна до своя враг. Като възбуди интереса и любопитството й, Сатана продължи нататък — да отрича Божието слово и да всява недоверие към Божията мъдрост и доброта. На изявлението на жената относно дървото за познаване на доброто и на злото: “Бог каза: ‘Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете’”, изкусителят отговори: “Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото”. ВЪ 8.5

Разумът срещу вярата
Сатана желаеше да им внуши, че познаването на доброто смесено със зло би било голямо благословение за тях и че Бог, забранявайки им да ядат от плода на дървото, задържаше от тях нещо много добро. Сатана настояваше, че именно поради чудните свойства на дървото да предава мъдрост и сила Бог им бе забранил да вкусят от него, и че по този начин им пречи да достигнат до по-благородно развитие и по-голямо щастие. Той заяви, че сам е ял от забраненото дърво и като резултат придобил силата на говора; че ако и те ядат от него, ще се издигнат до по-възвишена сфера на съществувание и ще навлязат в по-обширно поле на познание. ВЪ 9.1

Сатана твърдеше, че е получил голямо добро като е ял от забраненото дърво, но не даде да се разбере, че поради престъплението си той бе изхвърлен от небето. Това беше лъжа, но така прикрита в одеждата на очевидна истина, че Ева, омаяна, поласкана, съблазнена, не различи измамата. И пожела това, което Бог бе забранил, изпита недоверие в Неговата мъдрост. Ева захвърли вярата, ключът на знанието. ВЪ 9.2

Погледът срещу Божието слово
Когато Ева видя, “че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде” (Бит. 3:6). Плодът беше приятен на вкус, и като ядеше, като че ли чувстваше в себе си съживителна сила и си въобразяваше, че навлиза в по-висша сфера на съществуване. След като сама престъпи заповедта, стана изкусителка и на мъжа си, “та и той яде”. ВЪ 9.3

“Ще ви се отворят очите”, бе казал врагът; “ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото” (Бит. 3:5). Очите им наистина се отвориха, но какво печално проглеждане бе това! Всичко, което спечелиха от разкритото пред очите им бе познаването на злото, проклятието на греха. В самия плод нямаше нищо отровно и грехът не се състоеше само в отдаване на апетита. Недоверието в Божията доброта и в Неговото Слово, отхвърлянето на авторитета Му направиха нашите първи родители престъпници, станаха причина за познаване на злото в света. Станаха причина да се разтворят вратите за всякакъв вид лъжа и заблуда. ВЪ 9.4

Човекът изгуби всичко, защото избра да се вслуша в думите на измамника, а не в Словото на Този, Който е Истина, Който единствен разбира нещата истински. От смесването на злото с доброто умът му се обърка и умствените и духовните му сили се затъпиха. Никога повече той нямаше да може да оценява доброто, което Бог бе дал тъй щедро. ВЪ 9.5

Резултатите от греха
Адам и Ева бяха избрали да познаят злото, и ако искаха да си възвърнат изгубеното положение, можеха да спечелят отново, но при неблагоприятните условия, които сами си бяха навлекли. Те не трябваше да живеят повече в Едем, защото неговото съвършенство не би могло да ги учи на уроците, които сега бе необходимо да научат. С неизказана скръб се сбогуваха с красивата обстановка и заживяха в земята, върху която почиваше проклятието на греха. ВЪ 9.6

Бог каза на Адам: “Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като ти казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда и ти ще ядеш от полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:17-19). ВЪ 10.1

Резултатите, изявени в природата
Земята бе поразена от проклятието, но природата щеше да продължава да е учебник за човека. Сега тя не можеше да представя само доброто, защото злото се виждаше навсякъде, опетнявайки със своя оскверняващ допир земята, морето и въздуха. Там, където някога бе написан само характерът на Бога — познаването на доброто, сега бе написан и характерът на Сатана — познаването на злото. От тази природа, открила познаването на доброто и злото, човекът трябваше постоянно да получава предупреждения за последиците от греха. ВЪ 10.2

В увяхващото цвете и окапващия лист Адам и неговата другарка видяха първите признаци на деградация. На умовете ясно им бе натрапен страшният факт, че всяко живо нещо трябва да умре. Даже и въздухът, от който зависеше животът им, носеше зародишите на смъртта. ВЪ 10.3

Изгубеното царско владичество
Постоянно им бе напомняно също и за тяхното изгубено владичество. Адам беше като цар над по-нисшите създания и докато бе верен на Бога, цялата природа признаваше неговата власт; но когато съгреши, бе лишен от нея. Бунтовният дух, на който сам бе дал достъп, се разпростря и върху цялото животинско царство. По този начин не само животът на човека, но и естеството на животните, на горските дървета, на полската трева, въздухът, който той вдишваше, всичко разказваше печалната история на познаването на злото. ВЪ 10.4

Възстановяването чрез Христос
Но човекът не бе изоставен на резултатите от злото, което сам бе избрал. В произнесената над Сатана присъда се загатваше за изкупление. “Ще поставя и вражда между тебе и жената, каза Бог, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15). Тази присъда, изречена в присъствието на нашите първи родители, бе за тях едно обещание. Преди да бяха чули за тръните и бодилите, за труда и скръбта, които щяха да ги съпътстват в живота, или за пръстта, в която трябваше да се върнат, чуха думи, които не можеха да не ги обнадеждат. Всичко изгубено чрез отстъпването пред Сатана, можеше да се спечели отново чрез Христос. ВЪ 10.5

Евангелието в природата
Изречената вест се потвърждава и от природата. Дори и опетнена от греха, тя говори не само за сътворение, но и за изкупление. Въпреки че земята свидетелства за проклятието чрез явните знаци на разрушението, тя е все още красива и богата със знаците на животодаващата сила. Дърветата отърсват листата си само за да се облекат в нова зеленина; цветята умират, за да изникнат в нова красота; във всяка нова проява на творческа сила се дава уверението, че ние можем да бъдем сътворени наново “в правда и светост на истината” (Ефес. 4:24). Така, самите предмети и действия на природата, които ни напомнят тъй живо за нашата голяма загуба, стават за нас вестители на надежда. ВЪ 10.6

Там, докъдето се простира злото се чува и гласът на нашия Баща, приканващ чадата Си да видят в последиците от злото естеството на греха, като ги предупреждава да отхвърлят злото и ги поканва да приемат доброто. ВЪ 11.1