Възпитание

ИЗТОЧНИК И ЦЕЛ НА ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

(английската дума, преведена тук с “възпитание”, има много по-широк смисъл: възпитание, образование, подготовка, обучение, цялостно изграждане на личността)

“Познанието на Светия е разум; запознай се сега с Него.”

Що е възпитание?
Нашите представи за възпитанието са твърде тесни и ограничени. Нужен е по-широк възглед и по-висока цел. Истинско възпитание означава много повече от следване на известна наука. Означава много повече от една подготовка за земния живот. То обхваща цялото същество и целия възможен период на човешкото съществувание. Представлява хармонично развитие на физическите, умствените и духовните сили. Подготвя ученика за радостта от служенето в този свят, както и за по-висшата радост от по-възвишената служба в бъдещия свят. ВЪ 3.1

Неговият източник
Източникът на такова възпитание е представен със следните думи на Свещеното писание, които посочват Безкрайния: В Него “са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието” (Кол. 2:3). “Той има разсъждение и разум” (Йов 12:13). ВЪ 3.2

Светът е имал своите велики учители — мъже с огромен интелект, които са направили обширни изследвания, мъже, чиито изявления са поощрявали хората към мислене и са откривали широки полета на знание. Тези мъже са били почитани като водачи и благодетели на своя род; но има Един, Който стои по-високо от тях. Ние можем да проследим редицата учители на света назад до времето, откогато се простират човешките сведения, но Светлината е съществувала и преди тях. Както луната и звездите от нашата слънчева система светят с отразена слънчева светлина, така и великите мислители на света, доколкото ученията им са истинни, отразяват лъчите на Слънцето на правдата. Всяка правдива мисъл, всеки проблясък на ума изхождат от Светлината на света. ВЪ 3.3

Истинското “по-висше възпитание”
В наше време много се говори за естеството и важността на “по-висшето възпитание”. Истинското “по-висше възпитание” е възпитанието, което се предава от Този, у Когото има “мъдрост и сила” (Йов 12:13); из чиято уста излизат “знание и разум” (Пр. 2:6). ВЪ 3.4

Всяко истинско знание и развитие имат своя източник в познанието за Бога. Където и да се обърнем — във физическото, умственото или духовното царство, каквото и да наблюдаваме извън разрушенията от греха, това познание се разкрива ясно пред нас. В каквато и насока да предприемем изследване с искреното намерение да се доберем до истината, винаги идваме в досег с невидимия, могъщ Разум, Който действа във всичко и чрез всичко. Умът на човека се приближава до ума на Бога — ограниченият се среща с Безграничния. Последиците от такава близост на общуването са нещо неоценимо за тялото, ума и душата. ВЪ 3.5

Възпитанието в Едем
В това общуване се крие най-висшето възпитание. То е Божият метод за развитието на човека. “Запознай се с Него” (Йов 22:21) е Божията вест към човечеството. Методът, изложен в тези думи, се прилагаше при възпитанието на бащата на човешкия род. Така Бог възпитаваше Адам, когато беше в светия Едем в славата на безгрешно мъжество. ВЪ 4.1

Божията цел за човека
За да разберем какво обхваща делото на възпитанието, нужно е да се съобразим както с естеството на човека, така и с целта, която Бог преследваше със създаването му. Трябва да имаме предвид също така промяната, настъпила в човешкото състоянието чрез познаването на злото, както и по-нататъшния Божи план — да осъществи Бог първоначалната славна цел чрез възпитаване на човешката раса. ВЪ 4.2

Излязъл от ръката на своя Творец, Адам носеше във физическото, умственото и духовното си естество едно подобие на своя Създател. “Бог създаде човека по Свой образ” (Бит. 1:27) и целта Му бе колкото по-дълго живее човекът, толкова по-пълно да отразява този образ, по-пълно да отразява славата на своя Творец. Имаше възможност всички негови способности да се развиват; капацитетът и силата им трябваше постоянно да се увеличават. Широко бе полето за тяхното развитие; славни бяха хоризонтите, които се откриваха пред тях за изследване. Тайните на видимата вселена - “чудесата на Съвършения в знание” (Йов 37:16), се предлагаха на човека за изучаване. Той имаше висшата привилегия да общува със своя Създател лице с лице и сърце със сърце. Ако останеше верен на Бога, всичко това щеше да продължи вечно. През безкрайните векове той щеше да продължава да черпи все по-нови съкровища от познания, да открива пресни извори на щастие и да придобива все по-ясни и по-ясни представи за мъдростта, силата и любовта на Бога. Щеше да изпълнява все по-пълно и по-пълно целта, за която бе създаден, и да отразява все по-пълно и по-пълно славата на Твореца. ВЪ 4.3

Развален и възстановен
Но с непослушанието това се осуети. Чрез греха Божественото подобие бе развалено и почти заличено. Физическите сили на човека отслабнаха, умствените му способности се намалиха и духовното му зрение се помрачи. Той стана подчинен на смъртта. Но все пак човечеството не бе оставена без надежда. Поради безкрайната си любов и милост Бог промисли спасителния план и на човека се подари един пробен живот. Да възстанови в човека образа на неговия Създател, да го върне обратно в съвършенството, в което бе създаден, да допринесе за развитието на тялото, ума и душата, за да се постигне целта на неговото създаване — ето това е делото на изкуплението. Това е и целта на възпитанието, великата цел на живота. ВЪ 4.4

Любовта — основа на възпитанието
Любовта — основата на сътворението и изкуплението, е и основа на истинското възпитание. Тази истина се открива в дадения от Бога закон, като правило в живота. Първата и велика заповед е: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум...” (Лука 10:27). Да обичаме Него — Вечния, Безпределния, Всемогъщия, Всезнаещия, Всеприсъстващия, с всичката сила, ум и сърце, това означава да достигнем най-висшето развитие на всяка наша сила. Означава, че в цялото същество — тялото, ума, както и душата, трябва да бъде възстановен Божият образ. ВЪ 4.5

И втората заповед е като първата: “Да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матей 22:39). Законът на любовта изисква посвещаване на тялото, ума и душата в служба на Бога и нашите съчовеци. А тази служба, докато ни прави благословение за другите, донася най-голямото благословение и на нас. Несебелюбието обуславя всяко истинско развитие. Чрез несебелюбива служба ние постигаме най-високо развитие на всяка наша способност; все повече и повече съучастваме на Божественото естество, ставаме и годни за небето, защото приемаме небето в сърцата си. ВЪ 5.1

Божието откровение
Щом като Бог е източник на всяко истинско познание, то първата цел на възпитанието е да отправим умовете си към Божието откровение за самия Него. Адам и Ева получаваха своите познания чрез пряко общуване с Бога и се учеха от Него посредством творенията Му. Всичко създадено, в неговото първоначално съвършенство бе израз на Божиите мисли. ВЪ 5.2

Уроците от природата не са достатъчни
За Адам и Ева природата беше препълнена с Божествена мъдрост. Но с прегрешението на човека му бе отнета възможността да се учи от Бога чрез пряко общуване, а до голяма степен и чрез Неговите дела. Земята, накърнена и осквернена от греха, отразява само смътно славата на Създателя. Вярно е, че Неговите нагледни уроци не са заличени. На всяка страница от големия том на Неговите творения все още може да се проследи почерка Му. Природата все още говори за своя Създател. Тези откровения обаче са частични и непълни; и в нашето паднало състояние, с отслабнали сили и ограничен възглед ние не сме способни да ги тълкуваме правилно. Нужно ни е и онова по-пълно откровение на самия Бог, което Той ни дава в писаното Си слово. ВЪ 5.3

Образецът на истината
Свещените писания са съвършеният образец на истината и затова като такива трябва да бъдат поставяни на първо място във възпитанието. За да получим възпитание, достойно за името си, ние трябва да получим и познание за Бога — Създателя, и за Христос — Изкупителя, така, както са ни разкрити в Свещеното слово. ВЪ 5.4

Индивидуалност
Всяко човешко същество, създадено по Божи образ, е надарено със сила, подобна на силата на Създателя — индивидуалност, способност да мисли и да твори. Точно хората с развита такава сила носят отговорности, водят предприятия, влияят на характера. Делото на истинското възпитание е да развие тази сила; да обучи младежите да мислят, а не само да отразяват чужди мисли. Вместо да ограничават своето изучаване само върху онова, което хора са казали и написали, учещите трябва да бъдат насочвани към изворите на истината, към необятните полета за изследване в природата и откровението. Нека изучават и обсъждат великите факти на дълга и своето предназначение, и умът им ще се развива и укрепва. Учебните институти могат да подготвят вместо образовани слабаци, хора, способни да мислят и да творят, господари, а не роби на обстоятелствата, хора, които притежават широк светоглед, яснота на мисълта и смелост в убежденията. ВЪ 5.5

Такова възпитание постига повече от умствена дисциплина и физическо обучение. Укрепва характера така, че истината и правдата да не стават жертви на себелюбиви желания или светски амбиции. То закриля ума от злото. Вместо някоя завладяваща страст да се превърне в унищожителна сила, всяка подбуда и желание биват доведени в съгласие с великите принципи на правото. Когато човек съзерцава съвършенството на Христовия характер, умът се подновява и душата се преобразява в Божия образ. ВЪ 6.1

Кое възпитание може да бъде по-висше от това? Какво може да бъде равностойно на него? ВЪ 6.2

“Не може да се придобие със злато
и сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Не може се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
Злато и кристал не могат да се сравни с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й.
Защото цената на мъдростта е по-висока
от скъпоценните камъни” (Йов 28:15-18). ВЪ 6.3

Най-високият идеал
Божият идеал за Неговите деца е по-висок и от най-възвишената човешка мисъл. Святост — това е целта, която трябва да бъде достигната. Пред учещия е открит път на постоянен напредък. Той има да постигне една цел, да се издигне до един образец, който включва всичко добро, чисто и благородно. Той ще напредва колкото е възможно по-бързо и по-далеч във всяка област на истинското знание. Но неговите усилия ще бъдат насочени към цели, толкова по-възвишени от себелюбивите и земни интереси, колкото небесата стоят по-високо от земята. ВЪ 6.4

Подготвителното училище
Онзи, който съдейства на Божествения план за запознаване на младите хора с Бога и за оформяване на техния характер в хармония с Неговия, извършва възвишено и благородно дело. Като поражда желание за постигане на Божия идеал, той предлага едно възпитание, което е високо като небесата и обширно като вселената; възпитание, което не може да бъде завършено в този живот, но ще бъде продължено и в бъдещия; възпитание, което осигурява на успешния ученик паспорта за преминаване от земното подготвително училище към по-висшата степен, горното училище. ВЪ 6.5