Българска Библия 1940

1131/1189

Тит 2

1 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, <именно:>

2 Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;

4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,

5 да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

6 Така и момците увещавай да бъдат разбрани.

7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си <показвай> искреност, сериозност,

8 здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

9 <Увещавай> слугите да се покоряват на господарите си, да <им> угождават във всичко, да им не противоречат,

10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

12 и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят {Или: Век.},

13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

15 Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.