Българска Библия 1940

1130/1189

Тит

Тит 1

1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за <подпомагане> вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

4 до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5 Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6 ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

8 а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10 Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

11 чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

12 Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси”.

13 Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

14 и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

15 За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат <от Него>, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.