Поглед Нагоре

Христовият Живот Трогваше Хората, 12-иш февруари

Мат. 19:14 ПН 49.1

Нашият Спасител не живееше в някакво тайнствено уединение в годините преди Своята открита служба. Той живееше с родителите си в Назарет и работеше с Йосиф в дърводелската работилница. Животът му бе обикновен и в него нямаше никакво разточителство или показност. Когато дойде времето да започне служба за Бога, Той започна да проповядва благовестието на царството. До края на Своята работа Исус запази простотата на всичко в живота си. Господ избра за свои помощници хора с най-скромен произход. Първите Му ученици бяха прости галилейски рибари. Неговите поучения бяха така разбираеми, че малките деца веднага ги запомняха и след това човек можеше да ги чуе как ги повтарят. Всички, което Исус изговори и извърши притежава очарованието на простотата. ПН 49.2

Христос бе най-внимателният наблюдател; Той забелязваше множество неща, които другите подминаваха. Той бе винаги готов да помогне, винаги готов да утеши и насърчи наскърбените и обезсърчените. Той позволяваше на тълпата да се притиска в Него, до там че да не може да стои на нозете Си. Когато срещаше погребение, Исус не отминаваше безразличен. Лицето Му помръкваше от тъга, когато погледнеше смъртта и Той също плачеше с опечалените. ПН 49.3

Когато децата беряха диви цветя, които растяха в изобилие наоколо, те след това ги носеха при Него като малки приношения дадени от техните ръчички, а Той им се усмихваше и не криеше радостта си от вида на толкова много и красиви цветчета. Тези деца бяха Неговото наследство. Исус знаеше, че е дошъл, за да ги изкупи със смърт на кръста при Голгота. Той говореше на децата думи, които след това те помнеха завинаги. Детските души се топяха от радост при мисълта, че Той приема техните дарове и при Неговите пълни с нежност и любов думи. ПН 49.4

Христос наблюдаваше игрите на децата и често пъти изразяваше Своето одобрение, когато те постигаха своите невинни победи над нещата, които бяха решили да превъзмогнат. Децата разбираха, че Той ги обича. Исус им пееше с нежни блажени думи най-сладките песни. Той никога не се намръщи и винаги споделяше техните детски радости и тревоги. Христос често береше цветя и след като посочваше красотата им пред децата оставяше букета за тях като подарък. Той бе Творецът на тази красота и за Него бе радост да подчертае красотата им. ПН 49.5

Казват, че Исус никога не се е усмихвал. Това не е така. Всяко дете в своята невинност и чистота караше Исус да подхване една радостна песен. ПН 49.6

/Из ръкопис 20 от 12.02.1902 г. - “Нашият по-голям Брат”./ ПН 49.7