Поглед Нагоре

Бремената На Хомота, 11-иш февруари

Ис. 58:6 ПН 48.1

В нашия свят има толкова много показност и самооправдание, а доказателствата за дълбоката следа от работата на благодатта в душата не са така очевидни. Пред нас стои с цялата си сила и парливост един много сериозен въпрос. Дошло е времето, когато всеки трябва да разбере, че има душа за спасяване или за погубване, че има небе, което трябва да се спечели и ад, който трябва да се избегне. Ние трябва да разберем какво трябва да направим, за да бъдем спасени... ПН 48.2

В живота на божия народ има бремена... които Бог никога не е възлагал, бремена, които опорочават духовната опитност и наскърбяват Израйлевият Господ Бог. На човек не е позволено да манипулира умовете и мислите на другите Божии слуги, още повече, когато Той е натоварен с големи отговорности в църквата. Господ иска всяка душа, която Му служи да разбере каква работа иска Той от нея. ПН 48.3

Небесният ни Отец е дал наставление, което счупва всеки хомот и отнема всяко бреме. Ние всички сме едноедно в Исуса Христа. Постът или заеманото положение не правят човека. Заеманата църковна длъжност не дава право да се упражнява произволна власт над останалите. Тук е нужен сърдечният човек, праведното поведение, изразено със скромността и смирението на ума и духа, който непрекъснато търси Господа, докато Той бъде намерен... ПН 48.4

“Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря! Ще викаш и Той ще рече:Ето ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи” /Исая 58:9,10/. Нека хвалим Бога с глас и сърце за тази възможност! Да славим Бога, за това, че можем да поднесем на Господа това обещание за изпълнение, когато съблюдаваме всичките условия. Когато не знаем накъде да поемем сам Бог ще ни даде светлина, ако пожелаем да следваме Неговите пътеки. ПН 48.5

Нека всички се предадем на смирено послушание пред Израйлевия Бог. Ти може да имаш свой път, аз мой, другите техен, но под Божието ръководство тези пътища ще тръгнат в една посока. Ако не сме управлявани от Бога, не сме ръководени от Неговия дух, тогава нашият път ще бъде неприемлив. Всичко, от което имаме нужда е да бъдем в правилни отношения с великия Аз съм. Когато изпълним това условие ще можем да вършим онова, което Христос ни е възложил. ПН 48.6

Из ръкопис 9 от 11.02.1909 г. - “Два вида служене”./ ПН 48.7