Поглед Нагоре

Подготовка За Късния Дъжд, 26-ти септември

Зах. 10:1 ПН 283.1

Ако искаме да бъдем верни на Бога, себелюбието трябва да бъде разпнато и да умре; тогава Исус ще заживее в нас и Той ще бъде надеждата на нашето призвание, а ние - Негови представители в света. Запитайте се съвсем искрено: “Християнин ли съм аз?” Ако съм християнин, аз ще гледам на Исуса - Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра. В Него ще бъде вложена цялата ми надежда за вечен живот... ПН 283.2

Не бива да се тревожим за късния дъжд. Всичко, което трябва да правим, е да поддържаме съда си чист и обърнат към небето, в готовност да приемем чакания дъжд, като непрестанно се молим: “Нека късният дъжд се излее и в моя съд. Нека светлината на славния ангел, която се съединява с тази на третия ангел, огрее душата ми. Моля те, Боже, дай ми дял в работата, позволи и на мен да прогласявам благовестието, нека и аз бъда съработник на Христа”. Когато търсим Бога по този начин, Той ще ни подготвя за небесното призвание, като ни дава постоянно Своята благодат. ПН 283.3

Не бива да се тревожите. Не бива да мислите, че има точно определен момент, в който всеки от нас трябва да бъде разпнат. Това особено време е сега! Всеки ден и час личното “аз” трябва да умира, да бъде разпъвано на кръста, а когато настъпи часът на сериозното изпитание за Божия народ, тогава Вечната Десница ще ви обгърне в любов. Тогава Божиите ангели ще се възправят като огнена стена около вас и ще ви избавят. ПН 283.4

Но тогава от саморазпъването на личното “аз” няма да има никаква полза. То трябва да се извърши преди да е решена съдбата на всяка душа. Сега е часът за раз-пъването на самолюбието, защото все още е дадено време за извършване на определена работа, в която можем да използваме поверените ни таланти и способности. Сега е моментът да изпразним и очистим съдовете си от всякаква нечистота. Сега трябва да станем святи на Бога. Това е нашата работа в този момент. Не трябва да се чака настъпването на някакъв особено благоприятен период, в който да я извършим. Днес е денят за нейното изпълнение. Днес предавам себе си на Бога... ПН 283.5

Готови ли сме да се оставим в Божиите ръце още сега? Още в този час трябва да оставим греха... Не се опитвайте да търсите извинения, че ще победите греха постепенно и на етапи. Сега, днес послушайте и чуйте поканата, и не закоравявайте сърцата си... ПН 283.6

О, душа моя, защо не оставиш прокълнатите неща веднага? Грехът разпна моя Господ, защо тогава не се оставя от него, отвратен от грозотата му? Защо да не обикна нещата, които обичаше Христос и да намразя онова, от което Той се отвращаваше. Той ни е дал доволно голяма благодат, за да можем чрез Него да бъдем нещо повече, да бъдем “повече от победители”. ПН 283.7

(Ръкопис No 35 от 26.09.1891 г. - “Нуждата от действието и кръщението на Святия Дух”.) ПН 283.8