Поглед Нагоре

Как Да Посрещаме Изпитанията, 25-ти септември

Яков 1:2 ПН 282.1

Ако падането в разни изпитания е наша привилегия, без да допускаме, че апостолът е искал да ни заблуди, тогава нека с вяра приемем Божиите обещания към нас, “За да бъдете съвършени, без недостатък”. ПН 282.2

Словото не казва “Считайте го за голяма радост когато падате под изпитни”, но “когато падате в изпитни”. Защото наистина не трябва само поради това, че сме в изпитание, да паднем, смазани от тежестта му. Каква утеха е да знаем, че когато сме в изпитание, ние сме Божии синове и дъщери и че изпитанието на нашата вяра не произвежда недоволство, раздразнителност, зложелателство, а търпение! Това е свидетелство и доказателство за нас, че сме синове и дъщери на Бога, ако изпитването на вярата ни изработва у нас търпение. Исус винаги ще ни помогне, защото ние гледаме към Бога за помощ и сила в критичен момент. ПН 282.3

В тези изпитания ние всички научаваме един скъпоценен урок... “И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме, поради надеждата за Божията слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух” (Римл.5:1-5). Мнозина, обаче, са склонни да мислят, че когато ни връхлетят изпитания, ние трябва да се предадем в обезсърчение, защото нямаме сила да бъдем победители. Това е липса на вяра. Ставаме слаби, защото падаме под изкушенията и съгрешаваме против Бога с устата си, когато говорим обезсърчителни думи и изричаме съмнения. Вие знаете, че Господ Исус Христос преживя всички тези изпитания, като беше изкушаван във всичко, както нас. Христос казва: “Защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо в Мене” (Йоан 14:30). ПН 282.4

Като Божий народ ние очакваме пришествието на нашия Господ, Който ще се появи в облаците, заобиколен от сила и голяма слава. Колко внимателни трябва да бъдем, да проверим себе си и да се изпитаме дали сме във вярата. Пред погледа на мнозина сякаш е паднала мъгла, която им пречи да разграничат ясно духовното от уловките на сатана, които са поставени за наше препъване и унищожение. Християните не бива да стават роби на страстите, а да се управляват от Божия Дух. Когато изпаднат в объркване, те няма да изгубят търпение, вяра и надежда. Господ Исус ни е помагал във всякакви опасности и затруднения до този момент и Той пак ще ни избавя от сегашните ни и бъдещи изпитания. ПН 282.5

(Ръкопис No 20 от 25.09.1887 г. - разговор, проведен на събрание с евангелски работници в град Рапидс, щат Мичигън.) ПН 282.6