Поглед Нагоре

Живот, Който Пребъдва, 21-ти януари

Мат. 13:47 ПН 26.1

Имаме изобилни доказателства, че в Божията църква бурените растат редом с житните класове. Има искрени християни в нейните редове. Но има и хладки. Те именно имат възможността да познаят истината. Божието слово им е предоставено; те идват на угощението така, както Юда дойде на пасхалната вечеря, но също като него те не се хранят със Словото на живота и така се лишават от покаянието, чрез което могат да придобият истински християнски живот и да пуснат дълбоки корени в истината... ПН 26.2

Не бива да се обезкуражаваме, затова, че в църквата е събрано добро и лошо. Някога Юда бе сред дванадесетте избрани Христови ученика. Пред него се разкриха най-добрите възможности, които човек изобщо може да намери, но въпреки, че чуваше истината и слушаше така ясно изложените принципи, Христос знаеше, че Юда не беше я приел. Този ПН 26.3

Христов ученик не се хранеше с хляба на истината. Тя не се превърна в част от него. Напротив, старите му навици и начин на мислене непрекъснато излизаха на повърхността и търсеха изява в характера му. Исус обаче никога не използва насилствени средства, за да отстрани Юда от Себе Си... ПН 26.4

Всички, които искрено се опитват да служат вярно на Бога ще стигнат до някакво объркване. Едно, обаче не бива да правим: Никога не трябва да мислим за неуспеха. Никога не бива да говорим за обезсърчение. Нека всички се обединят за вършенето волята на нашият Небесен Отец... Ако сме християни, тогава не трябва да следваме пътищата на света. Наш постоянен съветник трябва да бъдат словата: “писано е”. Онова, което не честивите вършат, нас не бива да ни ръководи. ПН 26.5

Днес хората постъпват така, сякаш им е дадена особена свобода да отхвърлят или пренебрегват Божиите решения. Най-големите критици се поставят на мястото на Бога и преразглеждат словот Му, като го видоизменят или непрекъснато правят забележки върху него. По такъв начин всички народи са подмамени да пият от виното на блудодеянието на Вавилон. Критиците, за които става дума са нагодили нещата така, че да отговарят на популярните еретически течения от последното време. Щом не могат да покварят или да злоупотребят с Божието слово, щом не могат да го пригодят според човешките традиции, тогава те просто го нарушават... ПН 26.6

Всички, които изпълняват Божието слово ще бъдат изобилно благословени. Колкото и тежък да е техният кръст, каквито и лишение и гонения да търпят, дори това да е загубата на техния земен живот, накрая те ще бъдат щедро възнаградени, защото с тези свои страдания са си осигорили онзи живот, който се измерва с живота на Бога. Като изгубват своя живот заради Христа, те придобиват друг, който пребъдва през вечни векове. Тях ще ръководи сам Отец на светлината, у Когото няма променливост, нито сянка на отклонение. Те ще гледат лицето Му и името Му ще Бъде изписано на лицата им. ПН 26.7

/Из писмо No 48 от 21.01.1897 г. до бр. Даниелс и бр.Солсбъри ръководители на делото в Австралия/ ПН 26.8