Поглед Нагоре

Помощ Само В Христа, 20-ти януари

Исая 41:10 ПН 25.1

Знам, че всички, които са спасени в Божието царство ще трябва да воюват в не една битка срещу сатана, а също така съм уверена, че той ще приложи всякакви средства за да ви спечели на негова страна, защо така би ни наранил много, би отслабил нашия кураж и стоварил тежко бреме от грижи върху нас. Щастлива съм, че във всяко писмо, което получаваме от вас вие изрзявате чувствата си и решимостта си да вървите непоколебимо напред и да воювате в доброто войнство на вярата. Пишете, че обичате Исус и желаете да посветите живота си в служба на Него. Какво безценно решение. Колкото повече опазвате вашето християнско единство и решимост да познаете и разберете за себе си пътя на живота и спасетието, толкова по-малко върху вас ще се усеща влиянието на света. Колкото повече познаете и разберете за себе си пътя на живота и спаситето, толкова помалко върху вас ще се усеща влиянието на света. Колкото повече пазнавате Исус, толкова повече искате да научите още за Него и ще се чувствате още по-неведоми за онези неща, които имат и вечна стойност. Ние искаме правият дух, духът на поучението, чрез когото ще пожелаем да учим в Христовото училище уроците на смирение и кротост. “Погледнете на Мене” - казва ни небесния Учител - “защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите мир за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко”. /Мат.11:29,30/ ПН 25.2

Игото и бремето стават тежки, когато решим сами да ги носим и да ги правим по наши собствени мерки. Нуждаем се от Христовата кротосттогава дребните неща няма да ни дразнят. Може да сме ревностни в работата, но това не е всичко, от което се нуждаем. Ние имаме нужда от истинско християнско съчувствие. Нашето лично “Аз” и нашата воля трябва да се топят в Христа. Нам са нужни очи, които гледат единствено на Божията слава. Трябва непрекъснато и трескаво да работим за честта и прославата на нашия Бог. ПН 25.3

Здравината на принципите ни ще бъде изпитана, а силата на верността ни ще бъде доказана. Бих желала всички да видят така, както аз виждам агресивните, тънки и неуловими козни на сатана да изкушава и мами. Той никога не спи. Той притежава свободен достъп до душите, защото тe не обръщат внимание на предупрежденията, които Бог им дава. Толкова много хора просто канят врага да ги изкушава. Вървят толкова безгрижно и невнимателно в пътя си, че стават лесна негова плячка. Така широко отварят портата на цитаделата на душата си, че приканват сатана да влезе и поставят себе си в обстоятелства, при които неизбежно попадат в примките му... Ние трябва да останем и бъдем народ, който Бог е предназначил да събира Божествените лъчи светлина от слънцето на Правдата и да разнасяме тази свeтлина сред нравствения мрак, в който тъне земята. ПН 25.4

/Из писмо до Едсън и Ема Уайт - писмо No 8 от 20.01.1879 г./ ПН 25.5