Поглед Нагоре

Пълно И Безкористно Прощение, 24-ти юли

Пc. 130:4,5 ПН 217.1

Между нас е имало грехове както някога в древния Израил, но благодарение на Бога винаги сме разполагали с една отворена врата, която никой човек не може да затвори. Хората може да казват: “Прощавам ти всички оскърбления, които ми нанесе”, но тяхната прошка не може да заличи никакъв грях. За разлика от тях гласът, който чуваме от Голгота: “Сине мой, дъще моя, прощават ти се греховете”, е изцяло резултатен. Само тези думи могат да предизвикат благодарност в признателното сърце. Ние имаме Велик Посредник. Съществува само един път на опрощаване и той е винаги открит. По него Бог праща изобилието от Божествена милост и прошка за всеки от нас... ПН 217.2

Мнозина са изразявали учудване, че Бог изискваше толкова много жертвоприношения от страна на евреите, но тези жертви трябваше да запечатат в съзнанието им тържествената истина, че без проливането на кръв не е възможно опрощение на греховете. Във всяка жертва бе скрит и въплътен един урок, който се подчертаваше при всяка церемония, и се проповядваше най-тържествено от израилевите свещеници; урок, преподаван от самия Бог. Урокът се състоеше от великата истина, че единствено чрез Христовата кръв има опрощение на греховете... ПН 217.3

Бих искала да мога да представя този предмет пред нашия народ така, както го виждам в същността му - великото приношение, направено заради човека. Справедливостта на закона изискваше това страдание да бъде понесено от човека. Христос - равният на Бога, отдаде Себе Си като страдание на самия Бог. Исус нямаше нужда от умилостивение и изкупление. То беше нужно на човека и бе направено само за него... Дълбините на Христовото страдание бяха съизмерими само с достойнството и величието на Неговия характер. Ние никога не ще разберем докрай силата на терзанието и мъките, които понесе непорочният Божий Агнец, докато не видим ужасната дълбочина на бездната, от която сме били избавени, докато не осъзнаем колко оскърбителен е грехът, за който вина носи човечеството, и докато с вяра не обхванем пълното и цялостно опрощение. ПН 217.4

Точно тук пропадат хиляди души. Те не вярват истински, че Исус им прощава лично. Те не успяват да приемат дословно истината от Бога и словото Му. Той ни е уверил, че е верен на обещанието Си да ни прости и да бъде справедлив спрямо небесния Негов закон. Милостта Божия е пълна и съвършена. Ако в нея имаше, макар само една неизправна брънка, тогава щяхме да бъдем загубени завинаги в греховете си... ПН 217.5

Но в съвършенството на Божия закон няма никаква нередност, там нищо не липсва. О, скъпоценно изкупление! Защо тогава не разкрием в още по-голяма пълнота тази велика истина в живота си? Как всеобхватна е истината на спасението - Бог ни прощава заради Христа. Прощава и на мен, дори на човек като мен, и то в момента, в който с жива вяра го помоля за това, като напълно уповавам на обещанието Му. ПН 217.6

(Из писмо No 85 от 24.07.1886 г.до Урия Смит.) ПН 217.7