Поглед Нагоре

Християнско Усъвършенстване, 23-ти юли

Юda 24 ПН 216.1

Има толкова работа, която трябва да свършим в самите нас. Ние непрестанно трябва да подчиняваме своята воля на Божията воля. Нашите човешки идеи винаги ще се стремят да вземат връх в съзнанието ни, но Бог трябва да стане всичко за нас. Никой не е гарантиран от падналото естество на човека, затова е нужно непрестанно да се стремим към освобождението си от всякакви заблуди, не за да изглеждаме съвършени в собствените си очи, а за да бъдем съвършени във всяко добро дело. Не трябва да обитаваме тъмната страна на живота, душите ни не бива да уповават на личното “аз”, а на Онзи, Който е Начало и Край на всичко. ПН 216.2

Като гледаме, подобно на огледалото, славата на Господа, ние трябва да се променяме в същия образ, от слава в слава чрез Господния Дух. Ние очакваме твърде малко и затова получаваме според вярата си. Не трябва да се придържаме към нашите човешки пътища, планове и идеи; трябва да се променяме, чрез обновяване на умовете си, за да можем да докажем какво представлява добрата, желаната и съвършена Божия воля. Непрекъснато тормозещите ни грехове трябва да бъдат победени, а лошите навици изкоренени. Трябва да се заличат злите намерения и чувства, за да бъдат породени на тяхно място святи нрави и вълнения, които сам Божия Дух ще вложи ПН 216.3

Всичко това е ясно казано в поученията на Божието слово, но Господ не може да ни принуди да желаем и да вършим онова, което Му е угодно, докато не разпнем личното “аз” с неговите, срещани на всяка крачка, емоции и страсти. Ако се опитаме да действаме по свой, човешки начин, неуспехът ни ще бъде много горчив... Пред нас стои работата, която трябва да извършим, и ако сме съработници на Бога, ангелите-служители ще ни помагат със силата си в това дело... Тогава нека се заловим за тази могъща сила чрез вяра, като се молим, вярваме, уповаваме и работим. Тогава Бог ще се намеси и ще извърши онова, което единствено Той може да стори... ПН 216.4

Най-голямата трудност, с която трябва да се справяме, е личното “аз”. И когато оставяме бремето си в нозете на Христа, нека не забравяме да оставим там и своето себелюбие. Предайте се на Исус, за да бъдете оформени от Него в съдове за почтена употреба. Трябва да оставите в подножието на кръста всички ваши изкушения, пожелания, чувства; тогава душата ще бъде готова да слуша словата на Божественото наставление. Исус ще ви даде да пиете от водата на Божията река. Под разнежващото и покоряващо влияние на Неговия Дух вашата студенина и безразличие ще изчезнат. Христос ще стане във вас извор на водата на вечния живот. ПН 216.5

Нека освещаващата сила на истината да намери израз в личния ви живот и да се разкрие в характерите ви. Нека Христос да ви оформи така, както глината добива форма в ръцете на грънчаря. ПН 216.6

(Писмо No 57 от 23.07.1887 г.до братята Дж. Дърлан и А. Джон, работници в Англия.) ПН 216.7