Поглед Нагоре

Какъв Е Източникът На Твоя Огън?, 24-ти мaй

Omкp. 3:4 ПН 153.1

В ранната християнска църква е имало вярващи, които са били истински Христови ученици. Те често се събирали за молитва там, където е имало нужда от това. Работели са за напредъка на онези принципи, които са носели печата на небето. Първо те разговаряли с Бога и когато се уверявали на какъв дух са, за-почвали внимателно и взискателно да изследват всеки въпрос, всеки метод, всеки принцип в светлината, дадена им от Слънцето на Правдата. Тези първи християни не приемали да служат пред Бога с чужд огън, а носели само огъня на божествения олтар. За тях святите и праведни принципи били свещени, а като пазели тях, вярващите опазвали себе си неопетнени от света. Ранните християни гледали винаги на Исус, а това било най-характерното за духа, с който работели като последователи на Неговия пример. Те предали на останалите чистите принципи на Божието слово. То (словото) било техен съветник, пътеводител и верен другар. За тях писанието означавало най-висш авторитет. За всеки повдигнат въпрос те имали за отправна мярка не “какво ще кажат хората?”, а “какво казва Господ?” ПН 153.2

Всички, които са ограничавани от въздържащата сила на любовта Христова, ще бъдат верни на делото на Божието слово... Верният християнин трябва винаги да чувства, че е зависим от своя Създател. Той няма да се срамува да признае този факт. Също както Даниил той няма да приписва всичко за своя заслуга, а ще отдаде цялата похвала, чест и слава на Бога, като с това ще покаже на светските хора и на своите братя, че е зависим от Господа. Такъв човек ще изкорени от живота си всичко, което наскърбява Божия Дух. Подобно на Даниил ще търси всяка възможност да добави още към вече придобитото за Бога. Той ще търгува с талантите, поверени му от Господа според принципите, изложени в Словото. Това ще умножи неговите сили и способности... Ако Бог даде на човека мъдрост, неговите действия ще бъдат в съгласие с Божията воля, а хората свързани с такъв човек, ще имат доверие в мъдростта му да изработва и планира нещата, предназначени за напредъка на Божието дело в спасяването на души, които са готови да умрат. Апостол Петър казва: “Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието...” (2 Петр. 1:2,3). ПН 153.3

(Ръкопис No 66 от 24.05.1898 г. - до Генералната Конференция и нашите издателства.) ПН 153.4