Поглед Нагоре

Благоуспява Ли Душата Ми?, 23-pu май

Бог иска всеки от нас да намери своето място и когато това стане, да започнем работата, която Той ни е възложил. Тогава ще настъпи съвършено единство... Трябва устно да свидетелстваме на света, че Бог изпрати Своя Син сред нас, за да спаси грешните. Как трябва да направим това? Като положим всяко усилие за постигане на единство. Всеки трябва да почувства необходимостта от изповядване на неговите собствени грешки и заблуди, а не на грешките и заблудите на някой друг... ПН 152.1

Трябва да се обединим като хора, послушни на Бога. Изкупени сме с определена цена. Имаме само един съдия - човекът Исус Христос. На нас не е дадено да съдим характерите един на друг. Ние трябва да мерим единствено личните си характери и то чрез истината, дадена в Писанието. Бог може да ни даде сили за това и да отпечата в умовете ни какво трябва да направим, за да наследим вечен живот. ПН 152.2

Небесният ни Отец ни обича и желанието Му е да се помирим с Него. Той иска от нас всеки лично да има такова отношение към останалите, че да е готов на всяка жертва за спасяването на душите на своите братя. Те може да не са постъпили според правото, но Бог иска да работим ревностно за да им помогнем, така щото Неговото име да не бъде позорено пред света. Бог не дава обещанията заради това, че сме постъпвали винаги правилно, а за да бъде прославено името Му. ПН 152.3

Нека никой не се опитва да покрива собствените си грехове посредством из-тъкването греховете на някой друг. Бог не ни е възлагал подобна работа. Трябва да оставим другите да смирят сърцата си, за да могат да дойдат в светлината на позна-ването на Бога. ПН 152.4

Има хора, които се товарят с отговорности въпреки Божията забрана да не ги носят. Години наред светлината ги е предупреждавала, но те са отказвали да е обърнат внимание. Тогава какво да се направи? Да оставим ли такива души да затъват под тежестта на отговорностите, които са избрали да поемат върху себе си? Не. Ние трябва да им помогнем в трудното им положение. Наше задължение е да направим всичко възможно, за да вдигнем товара от тези обременени души... ПН 152.5

Нека всеки сам си зададе въпроса: Какво е състоянието на душата ми днес? Нека и на другия ден се запита отново същото. Така ден след ден, нека всеки смирява сърцето си пред Бога. ПН 152.6

(Ръкопис No 56 от 23.05.1904 г. - утринна беседа, проведена в Бериен Спрингс, Мичигън.) ПН 152.7

Само неколцина в Сардис държали верно името на Христа. Тяхната единствена надежда оставало верното придържане към Божиите принципи. За хора като тях Бог обещава да изпълни Своите обещания: “Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, да! хората да са по-скъпи от офирското злато” (Ис. 13:12). ПН 152.8