По Стъпките На Великия Лекар

Нашият пример

“Аз съм всред вас като Един, Който слугува.”

Нашият Господ Исус Христос дойде на този свят, за да служи неуморно на човека. Той “понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53: 4), за да може да посрещне всяка човешка нужда. Дойде, за да премахне от човечеството бремето на болестта, нищетата и греха. Неговата мисия бе да възстанови напълно хората; да им даде здраве, мир и съвършенство. СВЛ 8.1

Разнообразни бяха нуждите на тези, които търсеха Неговата помощ и различни ­ обстоятелствата, но никой не си тръгваше, без да е получил необходимото. От Него струеше поток на целебна сила и тялото, духът и душата се възстановяваха. СВЛ 8.2

Делото на Спасителя не зависеше от времето и мястото. Състраданието Му не познаваше граници. За изцеление и поучение към Него се устремяваха толкова много хора, че в цяла Палестина нямаше достатъчно голямо здание, за да ги побере. Неговата лечебница беше навсякъде ­ по зелените склонове на Галилейските хълмове, по главните пътища и крайморския бряг, в синагогите и на всяко друго място, където можеха да бъдат доведени болните. Във всеки град, във всяко село, във всяко кътче, откъдето минаваше, Той полагаше ръце над страдащите и ги лекуваше. Имаше ли сърца, готови да приемат Неговата вест, Той ги утешаваше, уверяваше ги в любовта на Своя Небесен Баща. По цял ден служеше на прииждащите, а вечерите посвещаваше на онези, които през деня е трябвало да се трудят за прехраната на семействата си. СВЛ 8.3

Исус се бе нагърбил с огромната отговорност за спасението на хората. Знаеше, че ако не настъпи решителен поврат в принципите, целите и намеренията на човешкия род, всички щяха да погинат. Това тегнеше в душата Му, но никой не можеше да допусне колко тежък товар е. Бе сам и в детството, и в младостта, и в зрялата Си възраст. В Негово присъствие хората се чувстваха като на небето. Ден след ден Той посрещаше изпитания и изкушения; не минаваше ден, без да се докосне до злото и да стане свидетел на неговата власт над онези, които се стремеше да благославя и да спасява. Но въпреки това не се уморяваше, нито се обезсърчаваше. СВЛ 8.4

Винаги подчиняваше желанията Си на стриктното изпълнение на Своята мисия. Прославяше живота Си, като се оставяше напълно на волята на Своя Отец. Като дете, когато майка Му Го намери в училището на равините и Го запита: “Синко, защо постъпи тъй с нас?”, Той отговори ­ и отговорът Му е ключът на Неговото жизнено дело: “Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48, 49). СВЛ 8.5

Животът Му беше живот на непрекъснато посвещение и себеотрицание. В този свят Той нямаше дом, освен когато любезни приятели Му осигуряваха подслон като на странник. Той дойде заради нас, за да покаже пътя, но живееше като най-бедните и работеше сред страдащите и нуждаещите се. Беше непризнат и непочитан от народа, за който бе направил толкова много, но винаги бе търпелив, добронамерен и насърчителен. Затова всички страдащи Го посрещаха като Вестител на живота и на мира. Виждаше нуждите на мъже и жени, деца и младежи; към всички отправяше поканата: “Елате при Мене!” Докато траеше службата Му, Исус посвещаваше повечето време на лекуване на болни и чудесата свидетелстваха за истинността на думите Му ­ че е дошъл не да погубва, а да спасява. Накъдето и да се понасяше, вестта за Неговата милост срещаше хора, вече изпитали влиянието Му и радващи се на обновените си сили. Множествата се тълпяха около тях, за да чуят от устата им за делата, които Господ бе извършил. Гласът Му бе първият звук, който мнозина чуваха, името Му ­ първата дума, която изричаха, лицето Му ­ първото нещо, което виждаха. Как можеха да не обичат Исус и да не възвестяват славата Му? Минаваше през градове и села като живителен поток, пръскащ живот и радост. СВЛ 8.6

“Завулоновата земя и Нефталимовата земя край езерото отвъд Йордан, езическа Галилея; людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”(Матей 4: 15, 16). СВЛ 8.7

Спасителят използваше всяко изцеление, за да всажда в ума и душата Божествените принципи. Това беше целта на Неговата работа. Той даряваше земните благословения, като предразполагаше сърцата на хората да приемат Евангелието на Неговата благодат. СВЛ 9.1

Христос можеше да заеме най-високото място сред учителите на еврейската нация; но предпочете да проповядва евангелието на бедните. Ходеше от място на място, за да могат онези по пътищата и кръстопътищата да чуят словата на истината. Гласът Му, обясняващ Писанията, се чуваше край морето, по планинския склон, из улиците на града, в синагогата. Често поучаваше във външния двор на храма, за да могат и езичниците да Го чуят. СВЛ 9.2

Правеше впечатление колко различно беше Христовото учение от това на книжниците и фарисеите. Равините се занимаваха с предания, с човешки теории и измислици. Често на мястото на Писанието се поставяше писаното или казаното за него от хора. Предметът на Христовото учение беше Божието слово. Той посрещаше въпросите с ясния отговор: “Писано е”. При събуден интерес, било у приятел или у враг, винаги се позоваваше на Словото. Ясно и мощно изявяваше евангелската вест. Думите Му хвърляха светлина върху ученията на патриарсите и пророците, стигаха до хората като ново откровение. За пръв път слушателите Му осъзнаваха дълбините на Свещените писания. СВЛ 9.3

Никога не е имало евангелизатор като Христос. Той бе Величието на небето, но се принизи и прие нашето естество, за да може да се срещне с хората там, където се намираха. Христос, Вестителят на завета, възгласи добрите новини на Евангелието за спасението на всички хора ­ богати и бедни, свободни и роби. Славата Му на най-Велик Лекар се бе пръснала из цяла Палестина. Болните се стичаха натам, откъдето трябваше да мине, за да Го помолят за помощ. Събираха се и мнозина, жадни да чуят думите Му и да бъдат докоснати от ръката Му. Така Той ­ Царят на славата ­ облечен в скромни човешки одежди, ходеше от град на град, от село на село, проповядвайки евангелието и лекувайки болните. СВЛ 9.4

Христос посещаваше големите годишни национални празници и на събралите се, погълнати от външните изяви на церемониите, говореше за вечните неща, приближаваше ги до тях. На всички раздаваше от съкровищата на мъдростта. Езикът Му беше толкова прост, че всички го разбираха. Помагаше по начини, присъщи само Нему, не отминаваше никой в скръб и нужда. С нежност и изпълнена с любов доброта служеше на боледуващата от греха душа, изцеляваше я и й вдъхваше сила. СВЛ 9.5

Беше най-великият Учител. Опитваше се да стигне до хората по най-познатите за тях пътища; представяше истината така, че винаги да бъде преплетена с най-светите спомени и изживявания за слушателите. Поучаваше така, че хората да чувстват колко тясно е свързан с техните интереси и добруване. Наставленията Му бяха толкова откровени, примерите ­ така подходящи, думите Му ­ така изпълнени със съчувствие и любов, че не можеше да не предизвика възхищение. Простотата и сериозността, с която се обръщаше към страдащите, осветяваха всяка дума. СВЛ 9.6

Колко напрегнат бе животът Му! По колко пъти на ден влизаше в скромните жилища, потънали в мизерия и скръб, носеше надежда на отчаяните и мир на съкрушените. Благ и с изпълнено с любов, нежност и съчувствие сърце, Той се движеше между тях благодушен, възправяше сломените и утешаваше опечалените. Където и да отидеше, носеше благословение. СВЛ 9.7

Така Исус служеше на бедните, но се мъчеше да намери пътища и към заможните. Търсеше познанството на богатия и образован фарисей, на еврейския благородник, на римския управник. Приемаше поканите им, присъстваше на тържествата им, опознаваше интересите и заниманията им, за да може да стигне до сърцата им и да им разкрие непреходните богатства. СВЛ 9.8

Христос дойде на този свят, за да покаже, че получи ли сила от Небето, човек може да заживее свято ­ с неуморно търпение, със съчувствие и готовност да помага на всеки в нужда. Чрез нежното докосване на благодатта прогонваше от душата всяка тревога и съмнение, превръщайки враждата в любов и неверието в упование. СВЛ 9.9

Можеше да каже комуто Нему е угодно: “Следвай Ме” ­ и човекът ставаше и тръгваше след Него. Омаята и оковите на княза на този свят биваха унищожени. Чуеше ли Неговия глас, духът на алчността и на славолюбието напускаше сърцата и хората се възправяха освободени, за да последват Спасителя. СВЛ 9.10